Съвременната медицина се изгражда върху две основни направления – ранна диагностика и минималноинвазивни лечебни методи. Лапароскопията е един от широко прилаганите минималноинвазивни ендоскопски методи в хирургичните специалности. Методът се популяризира с навлизане на лапароскопската холецистектомия. В световната урология първите лапароскопски операции започват през 1991 г. с извършване на лапароскопска тазова лимфна дисекция при карцином на простатата. В следващите 10 години лапароскопските операции стават алтернатива на класическите урологични операции при редица заболявания.
У нас по време на първия курс по ендоурология през 2003 г., организиран от Българското урологично дружество с председател проф. Митко Цветков, се постави началото на лапароскопията в българската урология. Извършени бяха демонстрационни лапароскопски операции от двама гост-оператори от Германия и от Словения. Имаше хирургия на живо в две болници в София – Военномедицинската академия и болница „Лозенец“. Във ВМА бе извършена лапароскопска радикална простатектомия с оператор Йенс-Уве Щолценбург от Лайпциг, Германия. В болница „Лозенец“ – лапароскопска тазова лимфна дисекция при карцином на простатата и лапароскопска нефректомия при нефросклероза, с оператор Примариус Надо Водопия от Словен Градец, Словения.
Ентусиазиран от видяното и с желание за усвояване на тази оперативна техника, имах възможността да посетя за обучение Примариус Надо Водопия в Словения. Това беше първото ми обучение по лапароскопска урология, което до днес е основа на моите резултати като оператор. Към този момент в болница „Лозенец“ имаше закупен лапароскопски набор за хирургични операции. С него поставихме началото на лапароскопията в нашата практика с извършване на първата за нас лапароскопска операция – тазова лимфна дисекция при пациент с карцином на простатата. През същата 2003 г. съобщихме резултатите на Варненските урологични дни и публикувахме резултатите в списание „Урология“.
Трудностите предстояха. Те бяха не само хирургичен опит, но и изграждане на екипи – урологичен, анестезиологичен, сестрински, в отделението. Започнахме обобщение на показания, противопоказания, предоперативна подготовка и следоперативен период при лапароскопски операции на различни органи – бъбреци, пикочен мехур, простата. През първите години съзнателно полагахме всекидневен практически труд и проучвахме литературата. Посещавахме курсове и обучения извън страната. Имахме за цел да открием най-успешното приложение на лапароскопията в урологичната практика. Развитието на опита ни премина през следните етапи и години: 2003 г. – тазова лимфна дисекция – 45; 2004 г. – нефропексия – 1, нефректомия при хидронефроза – 6, резекция на бъбречна киста – 38; 2005 г. – радикална трансперитонеална простатектомия – 23; 2006 г. – радикална цистектомия – 3; 2007 г. – пиелолитотомия със и без пиелопластика – 6, уретеролитотомия – 4; 2008 г. – радикална екстраперитонеална простатектомия (EERPE) – 87; 2009 г. – ендоскопско Секцио алта – 8; 2010 г. – енуклеация на бъбречен тумор – 1.
Вървяхме по един нов път не само за нас, но и за анестезиолозите, за медицинските сестри и санитарите. Беше задължително обсъждането и персоналното обучение на всички екипи преди всяка операция. Информирахме всеки пациент и приемахме неговото съгласие и доверие за предстоящата операция. Имахме ясното съзнание и високата отговорност да защитим този метод. Това задължение изпитваме и до днес и едва ли това ще се промени в бъдеще. Разбрах, че пионерството в медицината и отстояването на най-добри резултати от всяка операция е нелеко професионално дело, което те следва неизменно.
От всички извършени общо 225 операции за 10-годишния период допуснахме само едно кръвопреливане при първата операция, което можеше да бъде отложено. Не допуснахме голям обем усложнения от хирургичната техника – тежки реанимационни проблеми, тежки хирургични оперативни усложнения или продължителен болничен следоперативен реанимационен или секторен престой. Постигнахме оперативни резултати, сравними с описаните в литературата при опит като нашия.
Положихме усилия не само в практическата част на проблема лапароскопия, но и в научната област. Анализирахме, обобщавахме, публикувахме в български научни издания и изнасяхме на наши научни форуми анализ на всички извършени оперативни лапароскопски техники. Показвахме на колегите си ясни видеоматериали и снимки, търсехме тяхното мнение, критика, подкрепа. За изминалите 10 години броят на научните съобщения на български форуми е 18. Броят на научните публикации по темата в наши издания е 29. Резултатите и отговорността към все още новия за нашата урология хирургичен метод ме задължиха да подкрепя практическите резултати с научна защита по темата. Благодарение на подкрепата на Катедрата по урология към Медицинския университет в София беше открита процедура за защита на моя дисертационен труд на тема „Лапароскопска тазова лимфна дисекция в диагностиката, стадиране и определяне показанията за радикална простатектомия при карцином на простатата”. Темата беше успешно защитена през 2007 година. Скоро след това реших, че постигнатото, макар и скромно спрямо световния опит, за нашата практика е от значение и трябва да бъде издадено. Така през 2008 г. бе издадена и първата у нас монография „Лапароскопска урология” под редакцията на проф. Петър Панчев и проф. Стоян Чакъров.
Практическите търсения продължиха и ние предложихме на наш пациент една за нас лека оперативна техника, която не бяхме извършвали преди – изваждане на камък от пикочен мехур при мъж. Една операция с историческо значение, описана още в Хипократовата клетва и емблематична за урологията като специалност. При покана към мен от европейско издание за публикуване на лапароскопски материал, предложих този метод и първите резултати, вече публикувани в списание „Уронет“ през 2009 г. Независимо от това редакторите приеха материала и след изминаване на редакционния протокол методът беше публикуван като нова оперативна техника, неописана в литературата до този момент. Практическите ни усилия и добрите обстоятелства позволиха и провеждане на първия курс по лапароскопска техника в Плевен, в Центъра „ТЕЛЕЦ“ към Медицинския университет в града, с урологична програма и извършване на урологични демонстрационни операции по време на курса. За наша радост курсът беше успешен и премина при голям интерес.
В заключение за изминалия наш десетгодишен период в лапароскопската урология можем да кажем, че лапароскопията намери място в българската урология. Създадохме урологични екипи от асистенти, сестри и санитари. Създадохме и анестезиологични екипи със спецификата на непознатите до този момент в тяхната практика различни лапароскопски урологични техники. Утвърдихме протоколи за предоперативно и следоперативно поведение при лапароскопски урологични пациенти за различни операции – бъбречни и тазови. Успешно бе измината така наречената крива на обучение при лапароскопска радикална простатектомия и бяха постигнати пълните възможности на метода, както и необходимият комфорт на оператора. Това наложи операцията като стандарт в личната ми урологична практика. Утвърдихме научните основи на метода със защита на дисертационен труд, предложихме българско научно четиво по темата, оставихме следа в световния опит с публикуване на нов метод. С постигнатото издигнахме българската урология по-близо до световния опит. Вратата на лапароскопията в нашата урология остава широко отворена и за нови постижения.
Благодарности: към всички мои колеги, медицински сестри и санитари, понесли заедно с мен трудностите на новото начало; към моите учители извън нашата страна; към моите български учители, понесли с мен отговорността в тази непозната за тях област; към инженер Любомир Андонов – инициатор, реализатор и съмишленик на моя труд; към моето семейство за всичко.
Доц. Цветин ГЕНАДИЕВ
