Д-р Илия Тонев – управител на МБАЛ „Св. Врач“ в гр. Сандански, пред „Форум Медикус“
…Срещаме се след 10 години. Д-р Илия Тонев е почти същият – говори бавно, не обича гръмки думи, не използва натруфени фрази. Управлява лечебното заведение вече 12 години. Наред с вътрешните болести и здравния мениджмънт има специализации по интервенционална кардиология и образна диагностика. И до днес си спомня, че е поел ръководството на болницата при 400 лв. в касата, 100 хил. лева дългове и неизплатени заплати за 3 месеца. Споделя, че три фактора дават основание да се чувства удовлетворен: общинският съвет на града продължава да му гласува доверие да управлява; вече е в ход реализацията на европейски проект за апаратурно обновяване; болницата се нарежда в първата тройка на общинските болници с най-добри резултати в страната.
Всъщност разказът за едно многогодишно успешно настъпление тече гладко, защото е разказ. Зад кадър остават и трудностите, и препятствията, и съмненията, преживени лично от д-р Илия Тонев.
- Нашата болница обслужва предимно населението от общините Сандански и Петрич, много пациенти от община Петрич, както туристи и граждани на Северна Гърция. Средногодишно броят на преминалите болни е над 8 хил. души. Дейността е разпределена относително равномерно в различните хирургични и терапевтични специалности, развиваме почти целия обем медицински дейности, които са характерни и за големи лечебни заведения в страната. Не работим само урология и съдова хирургия, а става дума за заболявания, които са често срещани сред населението. Звеното за инвазивна кардиология действа от 4 години, то е към структурата на кардиологичното отделение. Там прилагаме почти всички достъпни методи за лечение на сърдечно-съдови заболявания, разбира се, без някои видове протезиране.
Болницата има трето ниво на компетентност в кардиологията, повечето други структури са от второ ниво. Договорът ни с РЗОК е за над 140 пътеки. Гордост за нас е, че от 4 години сме база за практическо обучение на специализанти по четири специалности – кардиология, образна диагностика, хирургия, ортопедия, към Медицинския университет в София. База за обучение сме и за професионалисти по здравни грижи, лаборанти и др.
Болницата от години се развива в посока подобряване на материалната база – ремонтирани са всички структури и звена: санирането на стаите извършихме най-напред, за да осигурим удобства и среда за пациентите, модернизирахме операционните зали, манипулационните, кабинетите. После извършихме цялостна санация на сградния фонд, подобрена бе и енергийната ефективност. Паралелно с това не сме спирали обновяването на апаратурата – постепенно закупихме скъпи апарати – КТ, ангиографска апаратура за инвазивната кардиология и за образната диагностика, ехографи. Осигурихме апаратура за ендоскопски интервенции в коремната хирургия и в ортопедията.
Сега най-важна е реализацията на големия европейски проект по оперативна програма „Регионално развитие“, в края на годината бяха подписани договорите – община Сандански е бенефициент на средствата. Междувременно ние се постарахме и проведохме търгове за апаратура и за извършване на съответните ремонтни дейности в помещенията, където ще я разположим. Можем да се похвалим, че сме първата болница у нас, която вече усвоява средствата по европейската програма. Докато другите болници са на по-ранни фази, ние вече сме в напреднала реализация, защото повечето от ремонтните дейности са извършени. С днешна дата /8 юни т.г. – б.а./ получихме доставка на апаратура за две звена: 7 съвсем нови апарата за хемодиализа и апаратура за клиничната лаборатория.Очакваме до края на юли да „пристигнат“ скъпи апарати за образната диагностика – висок клас дигитални апарати за рентгенографии и рентгеноскопии, съвсем нов 16-срезов компютърен томограф, дигитален рентген за операционната за ортопедията, нови ехографски апарати от последно поколение.
Естествено кадрите остават най-проблемният аспект от дейността на болницата. Мога да твърдя обаче, че нашият кадрови казус е значително по-малък в сравнение с други общински, а дори и областни лечебни заведения. Защото моята политика като управител от доста години е да привличам с добри условия и по-високо възнаграждение новозавършили лекари. Положихме и немалко усилия да придобием статут на база за обучение – идеята е да задържим част от специализантите на място. Смисълът е да осигурим по-добри условия, по-евтино обучение , а и специализантите са млади – ако създадат семейство в гр. Сандански, много по-голяма е вероятността да се задържат.
Известно е, че най-много липсват анестезиолози и реаниматори – в момента работят четирима, но двама от тях са на пределна възраст – активно търсим млади подкрепления. Да, съществува практиката за работа на втори договор, но за нивото на компетентност са ни нужни четирима на основен трудов договор. Смятам, че това е една недомислица на изискванията, особено като е известно, че такива кадри по принцип не достигат у нас. Осигурили сме патоанатом на основен договор, работим и със специалист на втори договор, който помага. Имаме уверение от специализант четвърта година – патоанатом, който излезе от нашата болница, за да специализира, че ще се върне, след като си вземе изпитите. За съжаление досега стипендии за специализанти или за други кадри не сме давали по ред причини. Първо – общината не пожела да подпомогне развитието на местни медицински специалисти, подценявайки проблема. После – медицински специалисти от болницата не бяха склонни да отделят част от заработените от тях средства, за да се обучават колеги, които съответно ще поемат от тях щафетата. Не ме разбраха колегите. Според мен едно голямо удовлетворение и предизвикателство за всеки лекар е да създаде школа, да остави наследство. Дори за да осигури специалисти, които да го лекуват после – това е естественият ход на живота. В момента лекари, които са общински съветници, правят опити да се гласува методика за осигуряване на средства за обучение на медицински кадри за региона чрез бюджета на общината.
Определено не съм голям оптимист, че ще дойде време „да се обърнат“ нещата и повече млади специалисти да пожелаят работа в нашия тип лечебни заведения. Смятам, че трябва да дойде време на младите лекари да се предлагат европейски заплати, това е начинът да ги задържим.
Другите специалности в болницата са сравнително добре осигурени с кадри. Парадоксално и тъжно е, че е налице отлив от специалността по акушерство и гинекология – вероятно поради голямата отговорност и обществените атаки напоследък. Болницата подготвяше двама млади, но след като взеха специалност се ориентираха към Пловдив и София. Зная, че в много градове АГ-специалистите предпочитат доболничната помощ. При нас колегите със специалност се оказаха отзивчиви – работят и за болницата.
Намеренията ни са да развием урологична дейност – един специализант в момента изявява желание да се върне, след като вземе специалност. В момента нито в гр. Сандански, нито в Петрич има специалисти по урология, а заболяемостта не е малка, ние сме ендемичен район за уролитиаза и усложнения. Другата ни идея е да развием съдова хирургия – тази специалност е проблем за цялата област, защото в Благоевград работи само един специалист, и то в доболничната сфера. На практика съдовата хирургия сега е голо поле в цялата област.
Известни са ми актуалните проблеми на общинските болници. Ние например сме втори по обем дейност в областта, доближаваме се по показатели до някои по-малки областни болници. Ако изключим софийските общински лечебни заведения, нареждаме се в челната тройка – след Казанлък и Лом според статута си. Мисля, че съдбата на общинските болници беше предопределена от демографския срив и опустяването на някои райони, което е една обективна причина. Другата причина за неблагоприятните тенденции е липсата на кадри, особено за относително неатрактивните като поминък и начин на живот райони. И на трето място стоят високите стандарти, които ни бяха наложени. Не на последно място ще спомена и т.нар. лимитирани бюджети – те например са причина изключително трудно да приключим 2011 година. Защото в съответствие с изискванията тогава бях принуден да сключа 16 нови трудови договора без допълнително финансиране, за да отговорим на критериите за някои пътеки. Това, от една страна. А от друга – вземащите решения така и не разбраха, че има и сезонност в работата ни – лимитираният бюджет не достига за зимните месеци, а пък е в излишък за летните. Смятам, че стандартите и някои изисквания трябва непременно да се променят, да бъдат съобразени и с конкретното лечебно заведение, и с тенденциите в цялата страна.
…Както и преди 10 години, д-р Тонев ми показва части от болницата. Най-дълго се застояваме в залите, където сред шум и прахоляк тече трескава подготвителна работа за очакваната нова апаратура. После заобикалям работник, който внимателно боядисва в бяло решетката на една врата. Вдъхвам мириса на окосено от градината, която няколко души изравняват, очертават и подреждат. И си мисля – стигнали ли са до решетките и зеленината, значи нещата вървят добре. Един квадрант надежда върху иначе нерадостната карта на общинското здравеопазване в България. Заслужава си да се види.
