Лекарите са особена гилдия. В добрия смисъл на думата.

Благородство и самочувствие, независимост и екипност, импровизация и дисциплина – какви ли не качества трябва да отгледа в себе си един доктор. Да помага на хората е особената му привилегия. И тя никога не бива да бъде пренебрегвана.

В последните демократични години мнозина от лекарското съсловие минаха през политиката. Малцина се задържаха в нея. Това доказва, че лекарите са универсални, приспособими и полезни в обществен план. Няма обаче отговор на въпроса: кой печели и кой губи в случая – медицината или политиката? Няма категорично становище и по казуса, зародил се след завръщането на попрището на медицината. Дали довчерашният политик се е деквалифицирал професионално или е обогатил не само своята биография, но и усещането за света и за полезното, за смисленото в живота.

Редя тези думи като увод в поредната ни среща. Те са универсални, но особено подхождат на днешния гост на “Форум Медикус” – доц. Чавдар Панайотов от Клиниката по кардиология на Александровска болница.

Нали знаете онзи виц за двамата братя – единият партизанин, другият полицай, и за житейската им съдба.

Аналогията не е еднозначна поради факта, че става дума за други двама братя – лекаря Чавдар Панайотов и политика Пламен Панайотов. Всеки със свой възглед за живота, със свой път в него. Кой от какво се е изкушавал през години е личен въпрос. Затова не питаме.

Бягаме от тези факти, защото те носят само философски размисли. Придържаме се в разговора към медицинските и човешките стандарти, спокойни и от факта, че от лекар политик става, но обратното…

- За кардиолозите особено важна е бързата реакция, спешните случаи изискват много качества?

- Това безспорно е много важен казус. Неслучайно има въведени терминология и стандарти за първия час, за първите шест часа след получаването на миокарден инфаркт. Времето за реакция е особено важно за овладяване на ситуацията. И има пряко значение за крайния изход: колкото по-късно бъдат взети мерки при един инфаркт, толкова по-трудно е сърцето да възстанови своите нормални или близки до нормалните показатели. Това е от биологична и от медицинска гледна точка. Ще подчертая, че спешността е един комплексен показател, тя е мерило за състоянието на една здравна система и съдържа не само медицински компоненти. Трябва да разполагаме с много автомобили, с много екипи, да се движим по добри пътища при нормален трафик, да имаме на разположение изключителни комуникации, хеликоптери и т.н. Инфраструктурата и логистиката трябва да подпомагат медицинското обслужване.

- А в чисто професионален план какви трябва да бъдат действията ви като кардиолог?

- Можем да говорим за два етапа, в които е важна прогностичната оценка за състоянието на пациента. Първо в т. нар. доболнична помощ. Лекарят, който първи се среща с болния, трябва да изпълни определени функции и действия, след което при една уточнена диагноза и ясни критерии да продължи лечението при специалист. И Американската, и Европейската кардиологична асоциация посочват в препоръките си няколко възможности за поведение. От една страна, това е чисто медикаментозното лечение, а от друга – механичното отпушване на инфарктната артерия.

- Колко сериозно и всеобхватно са въведени у нас инвазивните методи в кардиологията?

- Мога да кажа, че с разкриването на доста сектори за инвазивна кардиология в страната може да се каже, че сме се отлепили от дъното, това води не само до лечение, но и до упражняването на контрол върху острите коронарни синдроми във все повече региони на страната. Разбира се, казвам това с известна условност – има голяма разлика между състоянието на нещата сега и преди. Десетина години назад стартира тази програма и нещата днес са коренно различни. Много колеги от спешната помощ, общопрактикуващи лекари, специалисти кардиолози не само знаят за какво става въпрос, но и много по-спокойно и уверено посрещат това заболяване и го лекуват. По данни на Европейската кардиологична асоциация в тази област ние все още сме в последните редици заедно с Украйна, а съседна Румъния например е доста по-напреднала от нас.

- Може ли да се твърди, че високата смъртност при инфаркт на миокарда се дължи в по-голяма степен на комуникациите и другите фактори, не на лекарската компетентност?

- Както казахме, смъртността се дължи не само на медицински, но и на много съпътстващи и други фактори. Дори бих казал, че този факт е пряко свързан с развитието на обществото като цяло. Безспорно е, че медицината стои отгоре, най-критикувана и уязвима, но не за всичко е отговорна тя. Има развити общества, в които показателят смъртност е силно намален и сравненията на броя на починалите от инфаркт на 1000 или на 10 000 души не е в наша полза. В България по отношение на диагностицирането, на превенцията на тези болести имаме още много да желаем. И като част от този медицински модел спешната помощ играе изключително важна роля.

- В нашите си български условия – обществени, географски, икономически, патриархални, кои са най-честите причини за инфаркт на миокарда?

- Най-честите причини се определят от известните на всички ни рискови фактори, част от които се дължат на качеството на живот.От т.нар. коригируеми рискови фактори не можем да не посочим, че българите днес пушат много повече от други народи, в много голяма степен сме обездвижени, много хора имат хипертония, без да знаят или без да я лекуват адекватно. Да не говорим за недиагностицираната или нелекуваната дислипидемия. Можем да добавим към тези фактори, които в голяма степен зависят от нас самите, и солта, туршиите, изобщо начина на хранене и стила на живот.

Не трябва да подценяваме и генетичната предиспозиция. Ролята на наследствеността при тези заболявания се определя от наличието на сърдечно-съдов инцидент при един от родителите. Той трябва да бъде установен до петдесетгодишната възраст на мъжа и малко-късно при жените. Ако такава болест, страдание или инцидент порази един от родителите ви в този възрастов диапазон, това е сериозно предупреждение към вас самия. Затова казваме, че генът има значително влияние при предаване на болестта от поколение на поколение.

- Споменахме думи като първична профилактика, скрининг, превенция…Как сме в тези важни звена от общия медицински процес?

- В момента съществуват доста ограничения в тази сфера. Много важни са показателите за оценка на риска, например при дислипидемиите, установяването на т. нар. лош холестерол – изследването не се реимбурсира от здравната каса. Много други канони също възпират профилактиката и ранното диагностициране. Засега ние сме с много ограничени възможности и остава възможността хората сами да плащат и да се грижат за себе си. В този смисъл отново стигаме до извода, че първичната профилактика е функция на една много добре развита здравна система. Това е въпрос на възможности и на пари, но и на воля на държавата хората в нея да живеят по-здрави и малко по-дълго.

- Колко често ви се налага да ползвате високите технологии и средства в кардиологията?

- Нашата клиника е част от програмата за спешно обслужване на пациенти с остър миокарден инфаркт, и то тежките случаи, при които е засегната цялата стена на лявата камера. И няколко клиники в София, сред които и нашата, поемат един вид дежурство. Ние приемаме денонощно такива пациенти в четири от дните на всеки месец. За тези 4 денонощия при нас постъпват между 10 и 15 души с остър инфаркт – те са от София и от Софийска област. Разбира се, ние не покриваме цялото население и всички случаи, има и по-различни като проява инфаркти, а пациентите постъпват в други болници независимо от това, че те не са на този режим.

По отношение на това какво трябва да се прави на тези болни, ние застъпваме тезата, че редом с медикаментозното лечение трябва да бъдат прилагани и механичните методи за отпушване на засегнатия съд. Тоест ако системата работи добре, на болния човек максимално бързо трябва да бъдат приложени всички съвременни лечебни методи.

- За медикаментозна профилактика /или в последващата терапия/ на тези болести кое е най-предпочитаното лекарство – аспиринът или…?

- Изключително важен въпрос, защото това е съществено звено от обслужването на болните. Не мога да кажа, че един пациент, прекарал остър миокарден инфаркт, след като се върне вкъщи на 4, 5-ия ден, при него всичко е наред. Проследяването на тези болни и коригирането на всички допълнителни фактори при тях е много важно. Те имат нужда от допълнително наблюдение и грижа. Но групата медикаменти за пациенти с исхемична болест на сърцето и остър миокарден инфаркт безспорно включва аспирин, другите антиагреганти, които се употребяват, са също много важни. Към тази важна група добавяме и бета-блокерите, статините, АС инхибиторите, и, разбира се, многобройните антихипертензивни медикаменти, които са специфични при всеки един болен.

- Как минава един ден на доктор Панайотов…

- Различно, интензивно, продължително. Денят започва много рано и завършва твърде късно. Бидейки трайно ангажиран с интензивното отделение на клиниката по кардиология на Александровска болница, може да си представите, че всяка една минута, всеки едни час трябва да бъдат решавани безброй проблеми и казуси. И това е част от уморителната, но сладка мисия да помогнем на нашите болни.

- Семейството как приема тази заетост и натовареност?

- Ами с разбиране. Аз съм много благодарен на семейството си, особено на моята съпруга, която е също лекар, че все още се отнася позитивно към моята дейност и моята заетост. Децата растат в тази обстановка, тази година направихме значима крачка – големият ни син е първокласник и се опитваме всячески да му отделяме малко повече време.

- Имат ли самочувствие българските кардиолози независимо от статистиките, които ни сравняват с други държави, как се чувствате сред колегите от Европа?

- Мога да кажа, че в личен план аз не страдам от чувство за конкуренция или от комплекси, срещайки се с колегите по света. Ние говорим на един език, което за нас е удовлетворение. От друга страна прави впечатление, особено през последните 4-5 години, че много от българските лекари отидоха да работят директно в Германия, във Франция, в Англия, което е един реверанс към нашата система и оценка за нашите способности.

- Работата в чужбина никога ли не е била и лично изкушение?

- Човек винаги търси баланс между това, което прави тук, и онова, което би правил в чужбина. Фактът, че толкова много колеги се замислят и вземат това решение, не е случаен. За мен това е ясен знак, че все още има какво да се направи за лекарите и за пациентите в нашата страна.

- Вярна ли е приказката, че кардиолозите са хора с големи сърца?

- Ние нямаме друг избор. Не сме се замисляли, но фактите доказват доброто отношение на нашите пациенти към лекувалите ги лекари. Вие сами познавате това отношение, което ни прави горди от своята работа.

- Имате ли много приятели сред бившите си пациенти?

- Поддържаме отношения, които понякога надхвърлят рамките на самото проследяване на болестта и лечението. Пораждат се приятелства, което е нормално за нашата професия и за условията, в които работим.

- С няколко изречения – какво не ни достига, за да стане нашата здравна система по-добра и за пациентите, и за лекарите? Само пари ли?

- Искаше ми се да започна с думата “пари” и с това да приключа, но нещата са много по-дълбоки. Една такава сложна система работи добре, когато цялото общество е впрегнато в процеса. Хората трябва да знаят кога да отидат на лекар, как да се възползват от профилактичните програми. Ние, лекарите, трябва да бъдем спокойни, квалифицирани, добронамерени, за да може този кръг да се завърти и да заживеем по-добре.

- В личен, в семеен план какво си пожелавате?

- Пожелавам си повече свободно време, по-големи възможности да се занимавам с писане и с наука, и, разбира се, да имаме възможност да разширим дейността в нашата клиника на базата на това, което вече сме постигнали.

- Работата ви в Българското кардиологично дружество?

- Дружеството наскоро бе оглавено от един много деен колега проф. Асен Гудев, който има планове и идеи за бъдещето. Мога да кажа, че те са свързани пряко с доразвиването на възгледи, отстоявани от предишното ръководство. В момента БДК има най-младия управителен съвет в своята история и аз имам честта да бъда един от членовете му. Надяваме се през следващите две години да променим към добро много неща в съсловието. Прави ми впечатление, че все по-малко са местата и възможностите за специализация по кардиология. А младите колеги, които все пак успеят, са подложени на голямо натоварване най-малкото от факта, че този период не се смята за трудов стаж и не им се заплаща. Не само това, но в 80% от случаите колегите сами доплащат, за да специализират. И съм силно обезпокоен, че при толкова много напускащи лекари, след време България ще се окаже в състоянието, в което сега са Франция и Германия. Такива процеси вече се улавят при някои специалности и това е тревожно.

- И въпреки всичко си оставате оптимист…?

- За мен оптимизмът се поддържа от онова, което човек дава в своята работа в професионален план. А в тази сложна ситуация в момента силно се надявам да се намери някаква възможност, решение, за да върви здравеопазването напред. Заради всички нас.

Записа Стойчо СТОЕВ