Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Тревога за бъдещето

Тревога за бъдещето

Професор Николай Цанков – за дерматологията като наука и медицина, любов и поезия…

- Кожата е външната обвивка на човешкото тяло и първа приема предизвикателствата на околната среда, тя е бариерата между външната среда и вътрешните органи. Знаем, че в последните години светът много се промени – въздухът вече не е същият, слънцето не е същото, храната не е същата, водата не е същата, дрехите не са същите. И в общия случай всички тези заобикалящи фактори трябва да преминат през кожната бариера, за да достигнат до човешкото тяло.

Открай време кожните болести са свързвани с т. нар. венерически, а сега – с болестите, предавани по полов път. Това са социалнозначими заболявания, които заплашват цялото общество – от възрастния човек до новороденото бебе. Понякога те придобиват и епидемичен характер. Болестите в областта на дерматологията често са съпътствани и с тежки психологически нарушения.

Най-краткото определение за кожа е интегументум комуне, тоест обща обвивка. Има и други термини. Българското дерматологично дружество например вече трета поредна година провежда кампания под наслов: “Вашата кожа – най-важните 2 квадратни метра във вашия живот”. Определенията за човешката кожа се променят, но значимостта, важността на нашата специалност е една и съща.

Най-поетичното определение за кожата принадлежи на Теофил Готие, което в превод от френски означава “нищо по-добро от кожата”, но би могло да се тълкува и като “нищо по-всеобемащо от кожата”. И друг път съм го казвал, но ми се ще да го повторя и за читателите на “Форум Медикус”: кожата е допир, кожата е ласка, кожата е нежност, кожата е удоволствие, кожата е секс, кожата е зачатие, кожата е раждане, кожата е младост, кожата е старост, кожата е болка, кожата е живот, кожата е смърт…Към всички тези определения можем да добавим и други състояния: кожата е ярост, гняв, удоволствие, възторг. Всички тези прояви на човешкия нрав и темперамент се проявяват и се разпознават чрез кожата.

Българската дерматология има своите дълбоки традиции. За организирано движение говорим от 1898 г., когато е формирано първото кожно-венерическо отделение в Александровска болница. През далечната 1923 г. е създадено Българското дружество по дерматология, което с основание претендира да бъде най-старото научно медицинско дружество по дадена специалност у нас. То е било председателствано от проф. Богомил Берон и, както изчислявам, след 12 години ще празнуваме 100-годишен юбилей. За страна като България това е доста дълъг срок и е престижно не само за нашата специалност, но и за цялата лекарска общност.

Щастие за нашето дружество е, че в него са работили някои от колосите на българската медицина: професорите Богомил Берон, Любен Попов, Петър Попхристов, Крум Балабанов, техните наследници Илия Петков, Петър Михайлов, д-р Ботев и проф. Дурмишев. Нашите учители са имали не само своя авторитет в страната, но и абсолютното признание извън страната. Те са били познати в Европа във времена, когато бариерите между страните бяха железни. Знаете колко трудни бяха връзките Изток-Запад, но нашата дерматология е преодоляла проблемите на времето и е постигнала един завиден авторитет по света.

Изградената дерматологична мрежа в страната се базира на университетските клиники в градовете София, Пловдив, Варна, Ст. Загора и Плевен, както и на 11 диспансера в големите областни градове.

Освен в три от медицинските университетски града /София, Пловдив и Ст. Загора/ диспансери има във Враца, в Благоевград, във Велико Търново, в Хасково, Бургас, Русе, Сливен и Шумен. С промяна в Закона за лечебните заведения от средата на 2010 г. диспансерите за кожно-венерически заболявания са преструктурирани в центрове /ЦКВЗ/. Те продължават да осъществяват основно извънболнична дейност, но при разкрит стационар имат и болнично звено. Промяната на името не е фатална, ние я приемаме, но напомням, че думата диспансер не е измислена от социалистическите здравни структури, тя и сега съществува и се употребява в страни като Франция, Англия, Белгия.

ЦКВЗ са първи “вход” на всички високорискови групи от населението – наркозависими, проституиращи, бездомници, роми. Извънболничната им дейност, която е основна и включва амбулаторни и профилактични прегледи, не се финансира от НЗОК, тоест центровете не са посочени като договорни партньори и не фигурират сред изпълнителите на доболнична помощ в действащия НРД. Общините също нямат предвидени средства за тази дейност.

Как беше до миналата година? Финансирането се осигуряваше и по двете линии – чрез договор с НЗОК за оказване на болнична помощ и чрез договор с общините за оказване на доболнична медицинска помощ, т. нар. субсидия от МФ за делегирани от държавата дейности по определен годишен стандарт за преминал болен. Досегашният модел на финансиране гарантираше осъществяването на значителна по обем медицинска дейност, в това число и диспансерното наблюдение.

Каква е картината сега?

По силата на Постановление на Министерския съвет и одобрена Методика на МЗ за субсидиране на лечебните заведения за ЦКВЗ е предвидена годишна субсидия единствено за диспансерно наблюдение в размер на 9 хил. лв. Това е не само крайно недостатъчно, то не може да осигури и минимален брой изследвания и прегледи, да не говорим, че следващата стъпка се нарича фалит. При тези финансови условия центровете просто не могат да изпълняват своя предмет на дейност съгласно ЗЛЗ.

Ролята на тези центрове е категорично доказана във времето. Те осигуряват комплексен подход при диагностиката, лечението, активното издирване и диспансерното наблюдение на болни или застрашени лица, а основната цел е да бъде прекъсната епидемиологичната верига. Досегашните обединени усилия на персонала на съществуващата мрежа в тези лечебни заведения само за периода 1999-2002 година са предотвратили епидемиологичен взрив от сифилис и в частност – от вроден сифилис.

ЦКВЗ разполагат със сносна база, с много подготвени и компетентни медицински специалисти, с необходимата апаратура и диагностични структури, както и с безценен опит, граден в продължение на десетилетия. Отпадането на финансирането за извънболнична дейност на центровете през тази година ще доведе лечебните структури до фалит и прекратяване на дейността.

Моята позиция като специалист по кожни болести, като лекар и учен, като човек, представляващ Българското научно медицинско дружество по дерматология, е следната:

единствено възстановяването на субсидията на ЦКВЗ за осъществяване на цялостната им извънболнична дейност може да бъде решението на проблема. Имаме подкрепата и на БЛС, и на неговия председател, остава разбирането на отговорните фактори. Само това е пътят да бъдат извършвани качествено и навреме специфичните изследвания, консултативните и профилактичните прегледи, активното издирване, както и промоцията и превенцията на социалнозначимите болести в областта на дерматологията и венерологията.

Ако се върнем по-назад в годините, ще отбележим, че досегашните диспансери в началото на 50-те години на миналия век са ликвидирали огнището на ендемичния сифилис в България. През 60-те години те се справят с масовия характер на дерматомикозите. В периода 1992-96 година те бяха гръбнак в овладяването на тоталното разпространение на сифилис у нас, който “настъпваше” заедно с демократичните промени.

И сега всички тези постижения, опит, знание, практика трябва да бъдат ликвидирани или по-точно – доведени до фалит. Никой не може да предвиди избухването на една епидемия и ако тази мрежа не съществува, тогава никой няма да бъде в състояние да овладее евентуално масово разпространение на кожно-венерически болести. Тези центрове разполагат и с автоматизирана система, която ни дава информация за актуалната ситуация. Във всеки един момент ние можем да знаем колко заболели от сифилис има през януари например в Попово, в Свиленград, във Видин или в Петрич, както и информация за лекуваните, излекуваните, новозаболелите и т.н. Ликвидирайки тази мрежа, нещата вероятно ще преминат в ръцете на частнопрактикуващите лекари. Но аз не съм убеден, че в една държавна или национална кампания те ще се включат безвъзмездно. А диспансерите или центровете вършат точно тази неблагодарна работа. Колко хора не си плащат здравните осигуровки, сред тях немалко са и клошарите. И като пламнат от горе до долу в краста или в пиодермия, къде отиват? В диспансерите. Някой трябва да ги прегледа и да ги излекува. И не само това – в диспансерите се лекуват алергични кожни болести, булозните дерматози, микозите, алергодерматозите.

Това вършат нашите колеги и ако тази дейност отпадне, това ще бъде в ущърб на българското население. Това ще бъде голяма грешка, още повече, че никой не ги ликвидира със закон, но ги обрича. Те сами ще фалират. Да не забравяме, че много лесно се руши нещо, но трудно се създава. Примери около нас колкото искаш. Знам, че всички искат от държавата и чакат на нея. Но има болни и бедни хора, има дейности, които трябва да бъдат субсидирани. Не с колосални суми, но пък тия 9 хиляди лева е нищожна сума, това са смешно малко пари. Вижте какво се получи тези дни с туберкулозата, уж болестта бе оставена в миналото, но се завръща. Това, не дай боже, утре може да сполети и нашата специалност. Сега ситуацията е една, но какво ще стане през есента, през другата година – никой не знае? Не може с лека ръка така да се постъпва. Ликвидира се една цяла мрежа, градена с години, натрупала опит и знания.

Но да сменим темата и настроението.

Питате ме за българската дерматологична школа, за младите в нея?

Аз изброих имената на колосите в нашата специалност, а едновременно с това съм спокоен за бъдещето и горд с моите ученици и последователи.

Един от тях е Митко Антонов, който не беше поканен за асистент в Кожната клиника на МУ в София, и сега е асистент в Германия – неговият ръководител непрекъснато ми звъни, за да се похвали с него. И това момче ще се хабилитира там. Друг от моите ученици – Развигор Дърленски, бе канен да се хабилитира и да работи в Мюнхен, но той заради семейството предпочете да остане в България, спечели наградата “Еврика” за млад учен. Досега тази награда рядко е присъждана на лекар, в повечето случаи удостояваните са физици, химици.

Имаме прекрасни млади хора в нашата специалност, които за съжаление все по-често започват да гледат към другите страни. Не трябва да се забравя, че нашата българска дерматологична школа е с дълбоки традиции, с много опит и авторитет. Ние успяхме да организираме и проведем конгрес на Европейската академия по венерология и дерматология през 2005 г., което беше голямо признание за нашата школа. Като ръководител на катедра аз съм провел две европейски училища в София. В клиниката гостуваха представители на Франция, на Англия, на Швеция, на Норвегия, колеги от Турция, Италия, от цяла Европа. Младите специалисти на стария континент в две последователни години се обучаваха при нас. И това не е маловажно постижение, то ни прави не само горди, но и оптимисти. Тези постижения и този авторитет внасят едно усещане на удовлетвореност и спокойствие за бъдещето на българската дерматология.

Записа Стойчо СТОЕВ

1 Отговор to " Тревога за бъдещето "

  1. Дано след всичките писания и срещи , хората от които зависи съдбата ни проумеят всичко това!
    И НЕКА ЗАПАЗЯТ ТАЗИ ДОБРЕ ФУНКЦИОНИРАЩА СТРУКТУРА!

    Лесно се руши, но трудно се създава!

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.