Вие сте в: Начало // Всички публикации // Децата с диабет са специални и смели

Децата с диабет са специални и смели

Доц. Чайка Петрова, педиатър ендокринолог в УМБАЛ „Георги Странски“ в Плевен, пред „Форум Медикус“

– Уважаема доц. Петрова, можем ли да се похвалим с напредък в лечението на децата с диабет у нас?

– Благодарение на постиженията в науката разполагаме с все по-добри медикаменти и технологии, с които имаме възможност да подобряваме грижите и лечението на децата с диабет в България. Съществуват нови инсулини, с които се осигуряват ултрадългодействащо базално ниво, гъвкаво дозиране на болусните дози, снижение на досегашната обща дневна доза на инсулина и значително по-малко хипогликемии.

С навлизането на новите технологии в лечението при децата – глюкозните сензори за продължително проследяване на гликемията, приложението на инсулиновите помпи – постигаме снижение на гликирания хемоглобин под 7,5%. Засега действат два центъра за включване на помпена терапия при децата на база в университетските детски клиники в София и Варна. От април т.г. започна частично реимбурсиране на консумативите за помпи от НЗОК при деца и бременни.

Друго влияние върху лечението оказват социалната мрежа и тесните контакти между самите пациенти, получаващи взаимна помощ и допълнително обучение от хора, които ги разбират. Лечението на децата се подпомага и в специализирани лагери, организирани от пациентски организации, където участват и ендокринолози, като се обръща специално внимание на познанията за диабета, за това как да се контролира и как родители и деца да водят нормален начин на живот. Тези форми са изключително полезни за новооткритите пациенти и техните родители – как да приемат диабета, да получат психологическа подкрепа.

– Какви са основните бариери за постигане на добър контрол на захарния диабет при децата?

– Бариерите са доста. Все още има резистентност от медицинските сестри в детските заведения да поставят дневните болусни дози на инсулина. В повечето училища не са осигурени подходящи помещения, където децата могат да си поставят инсулина в обедните часове.

Малките ученици от 1 до 4 клас остават без надзор в училище и понякога нарушават хранителния си режим, приемайки допълнителна храна всяко междучасие, подобно на връстниците си.

За отговорните родители, измерващи стриктно кръвната глюкоза по няколко пъти на ден, осигурените 1100 броя тест ленти се оказват недостатъчни.

Специфични за нашия регион са многото социално-икономически фактори – затруднен достъп до медицинска помощ в отдалечени селища, поради което тези деца посещават наблюдаващия ги ендокринолог при прегледа за изписване на  протокол за лечение на 6 месеца, съгласно изискванията.

– Докъде са стигнали изследователите в разработването на нови инсулинови препарати?

– За радост в България разполагаме с всички съвременни лекарства за лечение на диабет при деца. Споменах за ултрадългодействащите инсулини. В Европа например е регистриран аналогов инсулин със свръхбързо начало и по-бързо достигане на максималното действие след поставяне – научно постижение, от което очакваме по-добро усъвършенстване на помпената терапия.

– Защо новите терапии имат значение за контрола на диабета при децата?

– За всяка нова терапия и технология, приложени за лечение на диабет, има необходимост от тясно сътрудничество между пациента и лекаря. Какво имам предвид: за да постигаме добър контрол на диабета, необходимо е продължително обучение на пациентите и на техните родители. Например обучение за гъвкаво дозиране на болусните дози на база въглехидратно броене в предстоящото хранене. За тази цел на всяко дете се определя т.нар. въглехидратно число (количеството въглехидрати в грамове, което се усвоява от 1 единица бързодействащ инсулин) и коригиращ фактор (снижението на кръвната глюкоза в ммол/л от 1 единица бързодействащ инсулин). Почти при всички пациенти това води до подобрен контрол и снижение в общата дневна доза. Децата с глюкозен сензор и помпена терапия постигат желаните терапевтични цели и снижение на гликирания хемоглобин дори под 7%. Новите технически устройства ангажират повече отговорността на родителите и тяхното внимание върху глюкозното ниво в рамките на 24 часа. Има и глюкомери, измерващи кетоните в кръвния серум, които дават възможност за превенция и ранна диагноза на кетоацидоза.

– Какви би трябвало да бъдат ролите на родителя, ендокринолога и детето за постигане на по-добър контрол на захарния диабет?

– Родителят има основна роля при малка възраст на децата за измерването на кръвната глюкоза (минимум 5-6 пъти дневно), за правилното поставяне на инсулиновите инжекции, за воденето на дневник за самоконтрол, за преценка на нуждите от допълнителни болусни дози, за телефонните контакти и визити при наблюдаващия ендокринолог.

Децата като пациенти са подложени на всекидневни болезнени манипулации. За да се преодолее страхът от убожданията, предварително  им се обяснява всяко действие. Децата следва да се включват възможно най-рано при измерването на кръвната глюкоза и поставянето на инсулиновите инжекции под контрол на родителя. Добре е, ако в училище не изпитват срам от заболяването, а съучениците им ги разбират и не им се присмиват! Като добър пример може да се посочи как едно от нашите деца, на 7 години, което замина да живее в Англия, бе представено пред новите си съученици като „най-смелото дете на класа“, защото може само да си поставя инсулиновите инжекции. Същото дете можеше да бъде представено и по друг начин – като дете, нуждаещо се от съчувствие и съжаление.

Ендокринологът има нужда от екип (диабетна сестра, психолог, млади лекари за сътрудници, социални работници), от повече време за работа с пациентите в Детския диабетен център, от постоянен график за работа с пациентите. На университетските детски клиники, разполагащи с диабетен център, чрез проект на МЗ, финансиран от европейски фондове, е дадена добра възможност за подпомагане в медицинските грижи за децата с диабет.

Разговаря Филип МАРИНОВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.