Проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество, специално за „Форум Медикус”:
- Уважаеми проф. Георгиев, и 18-ият конгрес по урология е вече история – голямо присъствие, сложна организация, технологично равнище. Как сте?
- Изключително съм доволен от това, че през последните 10 години успяхме да наложим практиката и да организираме конгреси всяка година. Това въобще е успех, защото означава, че сме постигнали няколко неща. Първо – общността се консолидира, защото винаги съм вярвал, че, ако не покажем единство, няма да има кой да ни обърне внимание. Второ, явно е, че компаниите, които подпомагат научните събития, вече са убедени, че „не хвърлят парите си на вятъра”, че те се използват точно по предназначение. И трето – всяка година бележим количествен и качествен ръст. На 18-ия конгрес присъстваха 187 делегати, изнесените доклади бяха 61, фирмените презентации – 12, спонсорите – 27. Радващото е, че у нас вече има толкова млади уролози и специализанти, че дори старшите като нас, като погледнат в залата, не познават всички от тях. Важен е и фактът, че успяхме да ги „извадим от черупката”, те се престрашават да задават въпроси, да критикуват, което преди беше немислимо. Презентациите също бяха модерни – помним времето, когато от екраните просто се четеше текст. Днес всяка лекция е съпроводена с видео, което онагледява говоренето. Твърдя, че досигнахме нивото на европейските конгреси. Българската урология преди време спеше зимен сън, но да не се връщаме назад.
- Разбирам колко много работа има да се свърши по организирането и техническото осигуряване. Но по-важна е научната програма – какво обсъдихте и защо точно това?
- Както казах, 61 бяха оригиналните доклади – не обзор или преписвания, а личен опит. Фирмените презентации също носят най-ново познание. И което е още по ценно – присъстваха и колеги от други специалности – онколози, микробиолози. Тяхното участие създаде интердисциплинарен дух на събитието, защото, когато се говори за нов медикамент или нов метод, участниците имат възможност „да пият вода от извора”, да срещнат експертите лично и да обменят информация с тях. Тези срещи са в полза и за болния, ако се налага да бъде консултиран. Така всъщност създаваме мрежа от съмишленици, от професионалисти, които съвместно решават комплексните проблеми на всеки болен.
Тематично, от край време водеща е темата за рака на простатата. Темата е номер едно, защото глобално заболяването излиза на първо място като причина за смърт при мъжете, измества рака на белия дроб и колоректалния карцином. Така е и у нас.Това до голяма степен се дължи на усилията на уролозите и онколозите, но и на обществената информираност за мястото на превенцията и на ранната диагностика. Все повече хора правят изследване на PSA и това се отразява на резултатите. Наред с това разполагаме с всички възможни образни методи на изследвания – скенер, ЯМР, пет скенер с галий, който е достъпен за всички пациенти и безплатен. Наред с възможностите за диагностика, разполагаме с всичко необходимо за модерно и ефективно лечение. Става дума за роботизираната простатектомия, която дава най-добри резултати както по отношение на онкологичната преживяемост, така и за качеството на живот на пациентите след операцита – бързо възстановяване, без болка, връщане към всекидневието, и не на последно място – запазване на еректилната функция. Всички тези предимства се постигат, защото при роботизираната работа имаме страхотна визуализация чрез увеличението на образа, чрез стилните движения, които могат да бъдат извършвани. Разбира се, много е важен и опитът на уролога, роботът не работи сам. Смея да твърдя, че у нас ракът на простатата е лекуван така, както в европейските страни.
За съжаление, в момента онкологията е “царица” в тематиката, обсъждахме и туморите на бъбрека, на пикочния мехур. Естествено стигнахме до интердисциплинарния подход, защото при лечението на туморите сме абсолютно обвързани с колегите от образната диагностика, от хистопатологията, с медицинските онколози, които продължават терапията, с лъчетерапевтите. Ето защо, ако преди хирургията бе „one man show”, сега сме в сферата, базирана на доказателства. И говорим въз основа на рандомизирани проучвания, на метанализи. Нашата задача е, като познаваме резултатите от тези проучвания, да ги постигаме в практиката си.
- Къде в България се работи роботизирана простатектомия?
- У нас има бум на роботизираната хирургия и това се случи благодарение на Българското урологично дружество, дано да не прозвучи нескромно. Ние в продължение на 10 години, както и лично аз, сме на срещи с поредния министър с проект за финансиране на роботизираните операции, при съответния шеф на НЗОК и т. н. Вярвах, че ще успеем, защото и хората започнаха да търсят, да питат за лечение с робот, пък и постигнахме добри резултати. Така или иначе, вече почти четвърта година е налице реимбурсиране на роботизираните операции, което е около 70 процента от стойността им. Така вече доплащането не е голямо и е във възможностите на почти всеки пациент. У нас в момента има около 20 роботизирани системи. Остава, разбира се, въпросът колко от тези системи работят, колко често работят. Но пък постепенно уролозите придобиват все по-
вече опит. Навремето един американски професор ме предупреди, че ще дойде време да имаме всичко и тогава ще възникне въпросът кой и как ще прави интервенциите. Ние сме в етапа, когато всеки има всичко и прави всичко. В избора на всеки пациент остава търсенето на качеството във всеки център. А качеството идва с работата. Ето защо засега не всички 20 центъра могат да гарантират качество. Както бе казано няколко пъти на конгреса „A fool with a tool is still a fool”. Работа и опит са нужни.
- Да коментираме и другата тематика на конгреса.
- Другите са вечните теми – уролитиазата например. У нас има всичко необходимо, не по-малко от 20-25 центъра работят успешно с лазерни системи. Новото е, че лазерите стават все по-високо технологични и позволяват не само камъкът да бъде разбит, фрагментиран, но и да бъде “dusting” – да стане на прах. При уролитиазата няма нещо нова по отношение на причините и причинителите, новото е ефективността и все по-малката инвазивност на процедурите.
По темата за свръхактивния пикочен мехур – СПМ, е важно, че заболяването вече се разпознава у нас, има и набор от медикаменти, които добре повлияват, а и се реимбурсират от НЗОК. Остава ролята на уролога да прецени кой пациент за кое лечение е подходящ.
Трябва да подчертая, че през последните няколко години стават все по-интересни сесиите по детска урология, посещаемостта нараства, макар да има още място за развитие.
- Не мислите ли, че е налице някакво противоречие между технологичния бум и старите болести – например все още с една Escherichia coli не можем да се преборим?
- Истината е, че технологично вървим добре. Когато става дума обаче за механизмите на самите болести на молекулярно и на генетично ниво – там общо взето фундаменталният напредък почва да се забавя. Така е с антибиотичната резистентност – например по-лесно е да внедрим нови технологии, отколкото да повлияем, да разберем механизмите на заболяванията. Но пък в онкологията в това отношение е налице страхотен бум, защото в последните години се появиха много нови молекули, базирани на поведението на раковите клетки.
- Лично Вас кой доклад, коя презентация Ви впечатлиха най-силно?
- Лично мен ми направи силно впечатление докладът на проф. Расвайлер по време на конгреса. Той направи обзор на всички нови роботизирани системи в света, с техните нови възможности. Но единият от изводите му бе, че решаващ винаги остава опитът на хирурга, работата на конзолата. По принцип досега, започнеш ли да действаш с нова техника, започваш много да разчиташ на нея. Но без опит и непрестанна квалификация не стават нещата. Този извод бе полезен за младите колеги, които трябва да разберат, че технологиите не работят сами.
Специално искам да подчертая, че по време на конгреса за трета поредна година се проведе сесия на
Европейското училище по урология
То е част от Европейската асоциация по урология. През първата година обучаваните бяха 20, после – 40, а сега – 80 млади уролози. Важно е, че и самите компании споделят идеята за силата на знанията – Софарма например спонсорира обучението на над 40 колеги. Водещи лектори на обучението бяха проф. Йенс Расвайлер, от Danube Private University в Кремс, Австрия, проф. Теодорос Токас, Хераклион, Гърция, както и аз имах честта. Смятам за добър знак, че бе включен и български лектор. Оказа се, че сесията на училището има най-голям рейтинг сред колегите, участниците получиха сертификати.
- С робота Вие сте постигнал една Ваша професионална мечта. Каква е следващата?
- Когато седнах да работя с робота за пръв път през 2006 г., после през нощта не спах – събуждах се и си припомнях как фино и хубаво се получават нещата. И понеже това вече го правя, мечтая да обуча възможно най-много хора да седнат на конзолата и да започнат работа. За такава мечта, разбира се, е нужно и време.
- Няма да се учудя, ако историците един ден напишат, че проф. Георгиев е пионер на роботизираната урология в България.
- Аз съм оптимист за бъдещето на урологията у нас. Не само защото всичко, което се прави в Европа, се работи и при нас. Все още ни липсват главно качеството и контролът на качеството. Оптимист съм за това, което виждам всеки ден. Специализантите по урология са много и мотивирани. Смятам, че обърнахме тенденцията – младите български уролози не бързат за чужбина. И тъй като няма напредък без млади хора, очаквам светло бъдеще на урологията в България.
