Вие сте в: Начало // Всички публикации // Как общественото здраве пази децата?

Как общественото здраве пази децата?

Отговаря дКрасимира Костадинова, гл. ас. в Националния център по обществено здраве и анализи

- Уважаема д-р Костадинова, кои са основните задачи на отдела „Детско и младежко здраве“ към центъра?

- Основните дейности на отдела са в областта на профилактиката –  превенция на болестите и промоция на здравето в детска и младежка възраст. Сред приоритетните направления, по които работим в момента, са деинституционализацията на децата от домовете за медико-социални грижи и ранното детско развитие. Усилията ни са съсредоточени и към разработването на комплексни мерки за решаване на някои специфични проблеми със значимост за общественото здраве – например аутизма. С активното участие на специалисти от отдела е разработен национален план за действие „Мерки за подобряване на грижите за хора с аутизъм и техните семейства“, утвърден от министъра на здравеопазването, с акценти върху скрининга в извънболничната помощ, ранната диагностика, ранната интервенция, предоставяне на комплексни и интегрирани услуги в общността, прилагане на съвременни терапевтични методи, реформиране на ТЕЛК и др.

Приоритет в нашата работа е и изпълнението на Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве. Всъщност, обхващаме всички проблеми и политики в областта на детското и училищното здравеопазване.

- Какво показват цифрите? Какви са основните тенденции?

- Една от „Целите на хилядолетието“, по която и ние работим, е свързана с

намаляване на детската смъртност

Предприетите мерки в това направление, които са заложени в Националната здравна стратегия’2020 и в Националната програма за подобряване на майчиното и детското здраве, дават резултат. Устойчива е тенденцията за намаляване на неонаталната и постнеонаталната смъртност, но все още стойностите у нас са по-високи от средните за ЕС. През 2014 г. коефициентът на детска смъртност е 7,6, а през 2015 г. – 6,6 на хиляда живородени. В селата показателят е по-висок, отколкото в градовете. Перинаталната детска смъртност намалява от 10,4‰  през 2014 г. на 9,1‰ през 2015 г. Сред основните причини за смърт на децата до 5 години са някои състояния, възникващи през перинаталния период – болести на дихателната система, вродени аномалии, болести на органите на кръвообращението. Важен фактор за нивото на перинаталната детска смъртност е недоносеността.

- Националният център е сред основните изпълнители на програмата за майчино и детско здраве 2014-2020. Кои са основните цели, как се реализира тази програма?

- В програмата се акцентира върху прилагането на интегриран здравно-социален подход в грижите за бременните, майките, новородените и малките деца. Дейностите по програмата са насочени към реализирането на няколко основни цели: повишаване на информираността на двойките, бременните жени и родителите по въпроси на сексуалното и репродуктивното здраве; усъвършенстване на механизмите за събиране на данни, оценка и анализ на състоянието на майчиното и детското здраве, с оглед определяне на необходимите интервенции на национално и регионално ниво; въвеждане на скрининги за деца със специфични потребности за превенция на усложненията; подобрено здравно обслужване чрез предоставяне на интегрирани здравно-консултативни услуги; подобряване на грижите за недоносените деца, включително проследяване и рехабилитация; превенция и ранна интервенция на уврежданията при децата и др.

За реализация на приоритетите на програмата са регламентирани нормативно

нови видове интегрирани услуги

Става дума за здравно-консултативни центрове за майчино и детско здраве и центрове за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания. Със средства по програмата са разкрити 31 здравно-консултативни центъра, в които медицински и немедицински специалисти – лекари, психолози и социални работници, предоставят специализирани консултации, домашни посещения и психологическа подкрепа на бременни, родилки, включително и с патология на бременността, деца с увреждания и с хронични заболявания.

Участвахме в международно проучване, заедно с експерти от Хърватия, Албания и Турция, като изследвахме потребностите на полагащите грижи за деца с аутизъм, това са предимно родителите. Очертаха се някои общи за страните и специфични проблеми, сред които са некоректна и късно поставена диагноза, наличието и достъпът до услуги, както и на достатъчно и квалифицирани кадри, финансови затруднения. Ето защо заложихме в програмата като приоритет ранната диагностика, ранната интервенция и обучението, включително и продължаващо, на специалистите. В НЦОЗА се проведе продължаващо обучение на 93 общопрактикуващи лекари и педиатри от извънболничната помощ за

ранно откриване на аутизъм

при деца под 3-годишна възраст. Целта бе да внедрим в рутинната практика на лекарите от извънболничната помощ инструментариум за бърз скрининг на аутизма, което да съдейства за своевременно насочване към специализирано определяне на диагнозата. Обучението беше успешно и в резултат нарасна броят на деца под 3-годишна възраст, насочени от личния лекар към специализирани психиатрични клиники за ранна диагностика. Трябва да отбележа, че класификацията на разстройствата от аутистичния спектър непрекъснато се усъвършенства, ето защо е важно специалистите, които работят в тази област, непрекъснато да повишават своята квалификация.

Едно от важните направления на програмата е усъвършенстването на

механизма за събиране на данни

в областта на детското и майчиното здраве. Отново ще дам пример с аутизма – преди стартирането на тази програма се събираха данни общо за генерализираните разстройства на развитието, а сега е включена и диагноза „Аутизъм“. Анализът на тези по-детайлни данни ще позволи да се планират по-добре медико-социалните услуги, от които имат нужда децата.

Естествено, предвидени са и много дейности по профилактика и промоция на здравето според спецификата на различните възрасти, но за съжаление те не се финансират ежегодно, съгласно заложените в плана за действие към програмата конкретни цифри на утвърдения бюджет за НЦОЗА.

- Кои са основните предизвикателства в детските ясли, детските градини и училищата?

- Детските заведения доказаха през годините своето значение като важно звено в областта на профилактиката и комплексната промоция на здравето на децата. Качеството на грижите за децата е гарантирано в редица нормативни документи по закрила правата на децата, регламентиращи критерии и стандарти за предоставяне на услугата, и секторни документи за устройството и дейността им (Закон за здравето, наредби  за здравните изисквания към детските ясли и детските градини и др.).

Но при изследване в тази област констатираме и някои проблеми. Налице е трайна тенденция за нарастване на средната възраст на персонала в детските заведения. Ограничен е броят на местата при засилено търсене, особено в големите градове, което се отразява на натовареността на персонала, оттам и на качеството на грижата. Липсва интегриран междусекторен подход в предоставянето на услугата. Наличната нормативна уредба не е синхронизирана между секторите и не е подчинена на единна национална политика за ранно детско развитие, предвидена в новия Закон за предучилищното и училищно образование. Все още не е приета наредба за прилагане на стандартите за ранно детско развитие. Формирана беше работна група, която да изготви документа, но предложеният проект не беше адекватен. Този проект бе пример за зачестилата напоследък недобра практика важни нормативни документи да се изработват или актуализират без участието на експертите в областта и без мнението на специалистите от практиката. Подобен подход може да доведе до налагане на решения, несъответстващи на реалната ситуация и потребностите на децата, техните семейства и работещите с тях. В тази връзка смятам, че наредбата за стандартите трябва да бъде преработена с участието и в консенсус на всички заинтересовани страни, включително и на представители от практиката. Необходимо е да се актуализират и наредбите за детските ясли и детските градини, и за здравните кабинети в училищата.

- Когато говорим за детско здраве, често се посочва тенденцията за увеличаване на затлъстяването при децата…

- Проучвания, проведени от екип на НЦОЗА, доказват, че нараства броят на

случаите на наднормено тегло

още от ранна детска възраст. Това е световна тенденция, на която СЗО обръща все по-голямо внимание. Ето защо в центъра се работи активно по превенция на проблема. Освен храненето на децата, акцент трябва да бъде и двигателната активност. Необходимо е прилагане на профилактична програма още от детските ясли и детските градини под формата на игри и двигателни упражнения, за превенция на гръбначните деформации, правилно телосложение, оптимална двигателна активност. За съжаление, приложението на разработените от нас програми и методични ръководства е препоръчително. Например имаме препоръки за адаптацията на децата при приемане в детските заведения, обучаваме специалистите, но в правилника за вътрешния ред, който се утвърждава от директора, се разписват правила, които някъде не включват участието на родителите. Смятам, че освен изпълнението на здравните изисквания към средата в детските заведения, трябва да се контролира от съответните органи прилагането на програмите за комплексна промоция на здравето при децата и на методичните ръководства.

- Посочете най-сериозните проблеми в детското здравеопазване у нас, които се нуждаят от спешно овладяване?

- На първо място, нужно е финансиране на дейностите, които са заложени в нормативната база, програмите и стратегиите. Разписаните документи в това направление са добри и са синхронизирани с европейските стандарти и политики. Но реализацията на заложените цели трябва да бъде обезпечена и финансово.

Друг проблем е недостигът и неравномерното разпределение на кадрите, които да реализират набелязаните мерки. Все повече общини изпитват трудности да намерят професионалисти по здравни грижи и други специалисти, които да работят в детски ясли, в детското и училищното здравеопазване. Средната възраст на работещите е над 55 години. Малко са и лекарите, които специализират педиатрия. Крайно недостатъчни са детските психиатри. Трябва да се гарантира системност на продължаващото обучение и непрекъснато повишаване на квалификацията на работещите с деца, а отговорните институции да финансират тази дейност.

Това са ключови проблеми. Останалото е правилното разпределение на ресурсите в системата на здравеопазването. Смятам, че  постулатът „пари няма“ е погрешен. Средствата и ресурсите не се разпределят правилно – нито хоризонтално, нито вертикално, което води до огромни различия и задълбочаване на неравенствата – между отделните райони, между селата и градовете, между групи от населението. За съжаление, профилактиката остава трайно пренебрегвана сфера в здравеопазването. Това се отразява и на статута, общественото признание и самочувствието на заетите в областта специалисти и съответно – на състоянието на потребителите на предоставяните услуги. Не е за пренебрегване и ролята на медиите, чийто принос би трябвало да бъде в посока  изграждане на доверие в системата, за което са необходими всекидневни целенасочени усилия от всички нас.

Разговаря Светлана КОСТАДИНОВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.