Западнонилската треска (ЗНТ) е ендемично фебрилно заболяване на тропичните и субтропичните райони на света, предавано чрез комари. Причинителят – вирусът „Западен Нил”, принадлежи към семейството на флавивирусите. Въпреки че е изолиран още през 1937 г. в Африка, интересът към него се повишава едва през 1996 г., когато се регистрира голям епидемичен взрив  с неврологични прояви в Румъния, а през 1999 г. вирусът за пръв път се „въвежда” в САЩ. Впоследствие вирусът „Западен Нил” се превръща в най-честата причина на епидемичен менингоенцефалит в Северна Америка.

Западнонилската треска през 2010 г.

През юли т.г. в северните части на Гърция зачестиха случaите на енцефалити, зa които в началото на август т.г. се доказва, че са причинени от вируса „Западен Нил”. Тази инфекция преди не е била  документирана сред хора в страната. Интензивните епидемиологични проучвания установяват взрив, като до 10 септември т.г. лабораторно потвърденитe случаи достигат 207, от които 108 са с неврологични прояви (до 26 август т.г.) при средна възраст 70 години, а 22 са смъртните случаи. Обилните валежи, високите температури и влажността през последните месеци на тази година, както и редица географски характеристики (наличие на много оризища, делти на реки, поливни площи) в Централна Македония и Северна Гърция благоприятстват размножаването на комарите. Предишни проучвания при хора и животни предполагат, че вирусът вероятно е циркулирал в определени райони на Гърция с години.

За юли/август т.г. за ЗНТ съобщават и други европейски страни: 18 случая от Румъния, от които 2 смъртни; 3 – в Унгария, и по един в Португалия и в Италия.

Извън Европа за същия период 231 случая са регистрирани в Русия (Волгоградска област) и 24 – в Израел. Тези 2 региона заедно с Мароко се намират в близост с основните пътища на миграция на птиците. В началото на септември т.г. друга наша южна съседка – Турция, оповестява 7 случая. Засега в Мароко не са обявени случаи сред хора, но вирусът е потвърден при 18 коне, от които 8 са с летален изход.

Разпространение и трансмисия

Основни преносители (вектори) на вируса „Западен Нил” са комари, основно от род Culex, паразитиращи по птиците. Дивите птици са основни хазяи, в които е установена продължителна, обикновено безсимптомна виремия, способстваща заразяването на векторите. По тази причина мигриращите птици са важен фактор за въвеждане на вируса в умерените климатични зони на Европа по време на пролетната им миграция. Главните природни огнища са разположени във влажни екосистеми (делти на реки, наводнени развнини), където трансмисивният цикъл е птица ↔ комар (”див” тип). Човекът, конете и другите бозайници  случайно се включват в естествения цикъл на трансмисия. Съществува и „градски” тип трансмисивен цикъл: домашни птици ↔ комари Culex, паразитиращи на птиците и човека. Дивият цикъл е доминиращ, но при епидемията в Румъния през 1996 г. основен се явява „градският” тип. Заболелият не е източник на инфекция. В редки случаи вирусът се разпространява между хората чрез кръвопреливане или органна трансплантация.

Клинична картина

Повечето от инфекциите са асимптомни (без клинични изяви), при 20% от инфектираните се изявява фебрилно заболяване, докато само при по-малко от 1% прогресира с развитие на неврологични прояви. Рискови групи за неврологичнo засягане са възрастните, при които смъртността достига 10%, и имунокомпрометираните. Преобладаването на безсимптомните случаи увеличава риска за трансмисия на вируса чрез кръвопреливане.

След инкубационен период от средно 3-6 дни вирусът предизвиква остро фебрилно заболяване, известно като Западнонилска треска. Клиничната картина е неспецифична и включва 3-5-дневна температура, главоболие, артралгии, миалгии, болки в очните ябълки, по-рядко лимфаденомегалия, а при 30-50% от случаите се появява макулопапулозен обрив. В много редките случаи на засягане на ЦНС най-често се изявяват 3 клинични синдрома: енцефалит, менингоенцефалит (60-75%), асептичен менингит (25-35%) и най-рядко – полиомиелитоподобни прояви. Тези синдроми може да са изолирани или в различни комбинации. Западнонилският менингит се представя с температура и белези на менингеално дразнене: главоболие, стягане в областта на врата, фотофобия, а при физикалното изследване обикновено се установяват вратна ригидност, симптомите на Керниг и Брудзински. При прогресиране на процеса и обхващане на мозъчния паренхим се развива енцефалит: замъгляване на съзнанието в различни степени, дезориентация и огнищна неврологична симптоматика (дизартрия, тремор, гърчове, атаксия, миоклонии и паркинсонизъм). Измененията в гръбначномозъчната течност се характеризират с повишение на лимфоцитите (в началото 50% неутрофили) и на общия протеин, като в случаите на енцефалит стойностите му са по-високи  от тези при менингита. Енцефалитът често (30-50%) се съчетава с прояви на остра вяла парализа на долните крайници без сетивни смущения и има по-сериозна прогноза. Най-атакувани са възрастните. При пациентите с полиомиелитоподобен синдром се изявяват остро и бързо прогресиращи (24-48 часа) асиметрични вяли парализи с хипо/арефлексия на засегнатите крайници  при запазена сетивност. Електромиографията показва ангажиране на предните рога на гръбначния мозък, а магнитнорезонансното изследване – абнормно повишени сигнали в сивото им вещество. За разлика от енцефалита се засягат всички възрасти.

За потвърждаване на диагнозата най-ефикасният микробиологичен метод е определяне на специфичните ИгМ антитела в серум, взет 8-14 дни след началото на заболяването, и в ликвор, съответно след 8 дни. Положителните серологични резултати се потвърждават с неутрализиращи тестове поради възможността за кръстосани реакции с други ендемични флавивируси (японски енцефалит, кърлежов енцефалит).

Липсва етиологично лечение.

Ваксината, предназначена за рисковите контингенти, е в процес на клинични изпитвания.

Контрол на Западнонилската треска

Предпазните мерки са в 2 насоки:

l здравна информираност на рисковото население за редуциране възможността за ухапване от комари (индивидуална защита); контрол на вектора преносител);

l изключване като кръводарители на жители или посетители на засегнатите региони.

Намаляването на възможността за ухапване от комари включва:

l избягване на ухапванията от комари: носене на защитно облекло (ризи с дълги ръкави, дълги панталони), репеленти за откритите части на кожата, ограничено излизане на открито на разсъмване и при здрачаване, когато комарите са най-активни;

l недопускане на комари в дома: противокомарни мрежи, замрежени прозорци, недопускане на застояла вода във и около дома – периодична смяна на водата от различни контейнери, изхвърляне на предмети, задържащи вода (стари автомобилни гуми, консервни кутии), покриване на резервоари с вода, кладенци, своевременно отпушване на канализациите.

За намаляване опасността след кръвопреливане или органна трансплантация – ограничение на донорите на кръв и/или тестване чрез молекулярни методи за изключване на случаите с асимптомни инфекции. В допълнение, чрез специален регулативен документ на ЕС не се допускат за дарители посетилите ендемични страни до 28 дни след напускането им (Directive 2004/33/EC.22 03.2004).

Настоящият епидемичен взрив в Гърция е първият голям взрив в Европа след този в Румъния през 1996/1997 г. Присъствието на вируса е добре документирано в няколко европейски страни. Засиленият епидемичен надзор в тези и съседните им страни ще допринесе за ранно установяване на трансмисия на вируса при човека. Клиницистите трябва да бъдат с подчертано внимание към фебрилните  заболявания от юни до октомври, особено в крайречните зони.

Доц. Радка КОМИТОВА