Проф. Илия Салтиров пред „Форум Медикус“:
– Уважаеми проф. Салтиров, на 24 и 25 април т.г. в хотел „Хилтън“ бе проведен поредният VIII симпозиум “Ендоурология и минимално инвазивна хирургия”. Моля, направете кратка характеристика на това авторитетно събитие.
– Симпозиумът е ежегодна научна проява, организирана от Военномедицинската академия (ВМА), Катедрата по урология и нефрология на ВМА и Българското дружество по ендоурология и екстракорпорална литотрипсия. През тази година форумът отново беше подкрепен от авторитетни международни научни организации, както и с участие на техни представители: Секция по уролитиаза (EULIS) на Европейската асоциация по урология (EAU); South-Eastern Group for Urolithiasis Research (SEGUR); Experts in Stone Disease (ESD); Urology in Emerging Countries (U-Merge).
Тематиката на научната програма беше изцяло посветена на съвременните аспекти от етиологията и патогенезата, диагностиката, ендоурологичното и медикаментозното лечение на уролитиазата. Изборът на тази тема се определя от високата честота на уролитиазата като заболяване в нашата страна и региона. Целта ни е да подобрим знанията и уменията на участниците в симпозиума за навременна диагностика, правилно лечение и профилактика на рецидивите.
За изпълнение на целта в научната програма бяха включени 16 “State-of-the-art” лекции по основните теми, представени от водещи университетски преподаватели и признати експерти в Европа и света. Проведени бяха 5 “Live surgery” сесии, в които заедно с утвърдените, за пръв път в България бяха демонстрирани и нови оперативни ендоурологични техники. Организирани бяха две дискусии с презентации “за” и “против” приложението на различни терапевтични методи в една и съща клинична ситуация, две “Hands-on-training” сесии за подобряване на практическите умения на участниците при работа със съвременни ендоскопи и апаратура, както и модерирана постерна и видео сесия, където участниците имаха възможност да представят и дискутират резултатите от своята дейност в областта на ендоурологията.
Както сами се убеждавате, това беше една изключително разнообразна научна програма, която включва различни елементи от съвременното продължаващо медицинско обучение и която в продължение на два дни даде възможност на участниците да се запознаят комплексно с всички аспекти на съвременната диагностика, лечение и профилактика на уролитиазата.
За да реализираме толкова амбициозна научна програма, в Научния комитет бяха поканени 32 водещи специалисти от България, Европа и света. Всички те дадоха най-доброто от себе си, за да постигнем заедно целите, които си бяхме поставили. През тази година националното представителство в Научния комитет беше от 13 страни – Австрия, България, Великобритания, Германия, ОАЕ, Гърция, Испания, Италия, Китай, Македония, Португалия, Сърбия и Турция.
Доказателство за научната стойност на симпозиума беше не само участието на толкова изтъкнати специалисти от света на уролитиазата, но и одобрението и включването му в научната програма на Световната асоциация по урология (Société Internationale D’Urologie – SIU). Това дава възможност всички членове на SIU да имат достъп до научните доклади от симпозиума под формата на webcast, чрез интернет базираната платформа за обучение и сътрудничество в областта на урологията на SIU – “SIU Academy” (www.siu-urology.org)
За втора година Организационният комитет осигури и възможността на всички, които не присъстват лично на форума, да наблюдават в реално време това, което беше представяно в конферентната зала, като Live streamin, през сайта на симпозиума (www.urolithiasis.endourology.bg). Резултатите отново показаха висок интерес към тази форма на споделяне на знания. За двата дни симпозиумът беше наблюдаван през интернет от 389 потребители както от България, така и от чужбина.
Това ни дава увереност, че трябва да продължаваме да търсим и развиваме форми, начини, съвременни възможности за комуникация и обмен на данни. Така знанията и посланията на едно научно събитие могат да бъдат споделени и да станат достояние на всички, които имат интерес.
Защото ние имаме шанса да живеем и работим в ерата на информационните технологии, да общуваме и споделяме в реално време. Нека използваме тези възможности не само да получаваме, но и да споделяме безвъзмездно знания и информация. Това ще ни направи по-силни и по-независими.
– Как се променя разбирането за ролята на ендоурологията – особено в сферата на уролитиазата? Има ли достатъчно натрупване на нови факти, техники, апаратура, за да се прави научна среща всяка година?
– Мисля, че вече отговорих на част от този въпрос. Всъщност развитието на ендоурологията се основава именно на техологичния напредък. За наша радост медицинската наука и технологии, в стремежа си за повишаване на ефективността и безопасността на този вид хирургия, предлагат непрекъснато нови концепции и подобрени варианти на методите, апаратурата и инструментите, с които работим. През тази година по време на симпозиума бяха представени за първи път в България инструментариумът и методът на Super mini-PNL и micro-PNL – методи за лечение на бъбречни камъни, които определят тенденцията за миниатюризация на инструментариума в този вид хирургия. Показано бе използване на инструментариум за micro-PNL за извършване на micro-URS при лечение на камъни в дисталния уретер. Бяха демонстрирани различни хирургични техники и инструментариум за лечение на сходни клинични ситуации. Това даде възможност на участниците да се запознаят в реално време с предимствата и ограниченията на тези техники, както и да чуят коментарите за това на експертите, които извършваха операциите. Бяха показани ново поколение флексибилни ендоскопи за еднократна употреба, лазери за литотрипсия и др.
Надяваме се, че високата стойност на научното съдържание, разнообразието на демонстрираните всяка година ендоурологични техники, инструментариум и апаратура, някои от които показани за първи път у нас, нарастващият през годините интерес, който установяваме по увеличаващия се брой участници, и участието на млади специалисти и специализанти, международното участие и международното признание на симпозиума го правят важна част от годишния научен календар и разпознаваемо научно събитие.
– В приветствието си при откриването на симпозиума чл.-кор. проф. Николай Петров заяви, че с организирането на такива събития вие създавате школа. Какво точно трябва да бъде постигнато, за да се защити като факт такова твърдение?
– Това е висока и задължаваща оценка. Според мен школа в медицината е създаването на среда и на условия, така че всичко положително и полезно, на което си научен от твоите учители, да бъде допълнено и обогатено със съвременен опит и предадено на хората, които идват след теб. Това е дълъг, сложен и непрекъснат процес. Това не е процес, който се осъществява от един човек. Ние като индивидуалности можем само да бъдем част от него и да допринесем, доколкото можем, за неговото реализиране и развитие. И в този ред на мисли за мен персонално Военномедицинската академия е школа, Катедрата по урология и нефрология на ВМА е школа. Тази школа е създала условията да получа от своите учители знанията и уменията, които имам, и да ги развия. Затова моите усилия, заедно с усилията на моите колеги са да продължим този процес на създаване на условия за обучение, за усъвършенстване, за предаване на знания и умения. И както казах, съвременната епоха ни дава технологичните възможности тези знания и умения да бъдат споделени с повече хора.
– Може ли една такава традиция в научната дейност да промени личността на организатора? С какво Ви обогатяват – професионално и човешки – тези симпозиуми?
– Организирането на едно научно събитие с толкова много и различни по своята същност компоненти е свързано с дълъг процес на планиране, на комуникация с различни специалисти и организации, на създаване на работни групи, на координиране на усилия, осъществяване на международни контакти, осигуряване на финансов ресурс, и какво ли още не. Това не се прави от един човек. За това е нужен екип. И аз се радвам, че го имам в лицето на своите колеги, в лицето на моята институция. Нашето желание винаги е било да организираме и проведем симпозиума по възможно най-добрия и полезен за участниците начин. Никога не сме спестявали време и усилия за това. Дали успяваме, ще кажат хората, с които и за които го правим. Сигурно се учим, променяме и усъвършенстваме в този процес, защото всяка година чуваме оценката, че “симпозиумът през тази година е най-добре организиран”.
Разбира се, че този симпозиум ме обогатява и в професионален, и в човешки план. Времето, в което имам възможността да работя в операционната зала в екип със световно признати експерти, да чуя техните научни презентации в конферентната зала, да дискутираме резултатите от своята работа, да обмисляме и планираме реализирането на съвместни научни проекти, да общуваме и обменяме мисли като приятели през кратките паузи извън научната програма – всичко това са безценни моменти в моя професионален и личен живот.
Надявам се така да се чувстват и всички участници в този традиционен симпозиум, защото всички те имат същите възможности. Надявам се и всеки да отнася със себе си у дома и в своята клиника нещо ново и полезно. Този симпозиум освен научни, научно-практически и образователни цели, има и цел да възпитава младите колеги. Да ги учи на толерантност, на уважение към чуждото, понякога и различно мнение, на водене на спор с научни аргументи, на това как се подготвя една научна презентация, постер, видео филм, на уважение към усилията и постигнатите резултати от колегите, на споделяне на трудности и решения. В такава среда на взаимно уважение, приятелство и толерантност се изграждат можещи, знаещи и търсещи специалисти. Ако успяваме да създадем такава среда, всички усилия и време за организирането на този симпозиум са си заслужавали.
