От 2006 г. Европейската имунизационна седмица се отбелязва в страните – членки от ЕС, като израз на последователната европейска политика за превенция чрез ваксинация. В рамките на седмицата (24-30 април) за 11-и път 53 държави в Европа ще осъществяват редица активности, които целят да информират и ангажират основните целеви групи с призива „Ваксините действат!“.
Инициативата се координира от Европейското регионално бюро на СЗО и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) и се отбелязва за постигане на имунизационните цели, заложени в Европейския план за действие по ваксините 2015-2020.
Всяка година в света се регистрират повече от 10 млн. смъртни случая при деца под 5-годишна възраст. Голяма част от тях са вследствие на заболявания, за които съществуват действащи ваксини. Имунизациите срещу дифтерия, морбили, тетанус и коклюш спасяват живота и до голяма степен здравето на децата, но зависят от ангажираността на родителите. Важно е да се знае, че липсата на тежки заразни заболявания се дължи именно на засилено прилаганата имунопрофилактика.
– Европейската имунизационна седмица поставя фокуса върху повишаване на имунизационния обхват сред хората с цел създаване на колективен имунитет срещу социалнозначимите заразни заболявания. На фона на съществения прогрес в контрола на ваксинопредотвратимите заболявания през последните пет години ясно се забелязва задържане и дори намаляване на обхвата за първи път от няколко десетилетия. Трябва непрекъснато да поддържаме яснота в общественото съзнание за важността на имунизациите за нашето здраве, заяви д-р Сузана Джейкъб, директор на Европейското регионално бюро на СЗО.
В България държавата, неправителственият сектор, бизнесът и гражданското общество все по-често обединяват усилия за по-ефективни и всеобхватни действия за имунизация, включително и сред малцинствата. Ваксинацията на рисковите групи е и социален въпрос, който премахва разликите, били те етнически, културни или социални.
Провежданата у нас ваксинопрофилактика е в основата на успешното осъществяване на контрола на ваксинопредотвратимите заразни болести. Съвременният имунизационeн календар в България включва задължителни имунизации в детската възраст срещу 11 заразни болести (туберкулоза, хепатит Б, дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции, морбили, рубеола и паротит). Ключов момент в контрола на едно заразно заболяване посредством имунизация е достигането и поддържането на висок имунизационен обхват (>95%). Спадането на имунизационния обхват под определени критични стойности е предпоставка за епидемично разпространение на съответната инфекциозна болест.
У нас съществуват две национални програми за препоръчителни имунизации: Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка (2017-2020); Националната програма за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити в България (2017-2021). Програмите осигуряват безплатна имунизация за съответните целеви групи – срещу рак на маточната шийка за момичетата на 12- и 13-годишна възраст, а срещу ротавирусни инфекции – за всички деца от 6-седмична до горна възраст, според кратката характеристика на ваксината. Ротавирусната ваксина е единствената у нас, приемана през устата.
В България се прилагат и други препоръчителни имунизации, които се извършват срещу заплащане от пациента. Те се разделят в няколко категории:
• Ваксини от групата на задължителните, когато се прилагат на възрастови групи, различни от указаните в календара;
• Ваксини от групата на целевите (срещу бяс, кримска-конго хеморагична треска и коремен тиф), когато се прилагат на лица извън посочените в календара случаи;
• Ваксини, които са разрешени за употреба в страната, но на този етап не са включени в групата на задължителните. Част от тях се отнасят само за неголеми групи лица с медицински показания за профилактична имунизация срещу определена инфекция, а други са предназначени да защитават особено уязвими спрямо дадената инфекция възрастови групи от населението. Такива например са ваксините за грип, хепатит А и др.
Ваксинопрофилактиката – жертва на собствените си успехи
В навечерието на Европейската имунизационна седмица Българското сдружение по иновативна медицина организира семинар за журналисти. Още в началото модераторът д-р Валери Цеков изясни мотивите на организаторите да привлекат вниманието към тема, която изглежда позната, но „само на пръв поглед“. Той подчерта, че 53 държави участват в инициативите с тревога от случващото се в света, и то със заболявания, които са ваксинопредотвратими. Д-р Цеков обоснова тревогата с цифри, сред които и тази, че от 10,7 млн. новородени бебета всяка година остават неваксинирани около 650 хиляди – те са реална опасност за себе си, за семействата си, за заобикалящите ги възрастни, както и за колективния имунитет на общността. Идеята журналистите да чуят повече по проблема се обуславя и от факта, че носителите на антиваксинални идеи са „доста гръмогласни“, че в социалните мрежи трудно се откроява „експертът от фанатика“. Не на последно място се очертава тенденция да се отнеме водещата роля на медицинския специалист, а правото на човек да взема собствени здравни решения често „влияе пагубно върху общественото здраве“.
„Ваксините за моето дете“ бе озаглавена лекцията на доц. Андрей Галев, национален консултант по епидемиология на инфекциозните болести. Специалистът направи преглед на 26 инфекциозни заболявания, които могат да бъдат предотвратени чрез ваксинация, проследи развитието на производството и усъвършенстването на качеството на ваксините, нарече „бактерии убийци“ причинителите на пневмококови заболявания при бебета, цитира препоръки на СЗО за ваксиниране на бременни в последните месеци срещу коклюш, който доказано може да повлияе на плода.
Спецификата на имунизациите при новородени с ниско тегло очерта д-р Анета Попиванова, педиатър-неонатолог. Тя се спря на трансфера на майчини антитела през плацентата към бебето и рисковете при недоносеност, влиянието на начина на раждане върху имунното състояние на бебето. Д-р Попиванова акцентира и върху факта, че „съществува недоверие към ваксините и сред медицинските специалисти, а често общопрактикуващият лекар насочва родителите към неонатолог, когато трябва да се вземе решение кога и как да се ваксинира недоносено бебенце“.
„Тежка артилерия“ в обучителния модул на семинара бе лекцията на проф. Йорданка Стоилова от МУ в Пловдив, национален консултант по епидемиология на инфекциозните болести, която разясни как ефективните ваксини моделират заболяемостта от инфекциозни заболявания. Нагледно тя проследи динамиката на тези болести като функция на времето, показа графики за промени в честотата на някои заболявания според това кога е започнала активната ваксинация, припомни старта у нас на ваксинирането на новородени срещу вирусен хепатит В, но изтъкна съществуващия риск сред родените преди това. Проф. Стоилова проследи през годините усилията на много учени и специалисти да усъвършенстват ваксините, да ги направят максимално безопасни, но не пропусна да отбележи, че битката с инфекциозните заболявания често е зависима от икономическото състояние на съответната страна.
„Защо ваксинирате кучето си, а не желаете да ваксинирате детето си?“ – с този реторичен въпрос започна увлекателната си лекция проф. Тодор Кантарджиев. Той обобщи картината на заболяемостта от морбили в Пловдив и изтъкна няколко извода: 60 процента от заболелите деца са на възраст до 1 година /преди да се постави ваксината – б.а./, което означава, че или майките не са били ваксинирани, или бебето расте в неподходяща среда; важно е мерките да се вземат, преди да възникне епидемия, по отношение на морбили страната сега е в предепидемична обстановка; една ваксина се работи с години, проверките за качество са изключителни. Особено важно е лекарите да познават правилата, да не допускат грешки, когато изпращат проби до референтната лаборатория, да докладват нежелани лекарствени реакции, подчерта още специалистът.
За ваксинопрофилактиката на пневмококовите инфекции задълбочено говори проф. Пенка Переновска, национален консултант по педиатрия. Тя започна с фактите, че основни причини за смъртност сред децата под 5 години са пневмониите и сепсисът. Според статистиката най-много антибиотици се изписват за лечение на остър отит, което е и предпоставка за антибиотична резистентност. „Алергиите и резистентността са двата бича на здравето през ХХI век. Сега не са налични модерни антибиотични молекули, на този етап трябва да признаем, че бактериите ни изпревариха“, подчерта проф. Переновска.
Тя очерта и рисковите групи за пневмококова инфекция – деца под 2 години и възрастни над 65 години. Рискови са още и деца с кохлеарни импланти. Специалистът изтъкна ползите от прилагане на ваксина срещу пневмококова инфекция и цитира основани на доказателства проучвания – след ваксинацията намалява заболяемостта не само сред децата, но и сред възрастните, ограничава се необходимостта от антибиотици, намаляват разходите за болнично лечение, създава се обществен имунитет.
Ваксинопредотвратимите инфекциозни заболявания като отражение в лечебната практика разгледа проф. Татяна Червенякова, национален консултант по инфекциозни болести. Тя представи пред журналистите задължителните и препоръчителните ваксини и съответните заболявания, като изтъкна необходимостта „да се действа без компромис“ по отношение ваксинацията срещу морбили, което „винаги ни държи нащрек“. Спря се и на ваксината срещу варицела, която не е регистрирана у нас, но инфекционистите знаят колко трудно се лекуват усложненията на варицела. Проф. Червенякова подчерта, че всяко дете „може да поеме много агенти от ваксините“ и обоснова своето „твърдо за, защото ефектът от ваксините е ефект върху общественото здраве“.
За нови решения при ваксинопрофилактика на грипа разказа пред журналистите проф. Мира Кожухарова. Тя започна с аргумент, че за предпазване от грип трябва да се говори навреме – т.е. сега е моментът да се подготвят хората и най-вече – рисковите групи, за есенната епидемия. Увлекателно проф. Кожухарова разкри особеностите на тип А, но се спря най-вече на изменчивостта на тип В, който е „направил две генетични линии, които циркулират заедно“. Поради това възникват и четиривалентните противогрипни ваксини, които от 2013-2014 г. СЗО препоръчва. Проф. Кожухарова смята, че, за съжаление, и медицинската общност не подкрепя ваксинирането срещу грип, а всъщност „препоръката на лекаря /особено към рисковите групи/ е ключов момент в битката срещу инфекцията“.
„Историческо развитие и съвременно състояние на антиимунизационните движения“ – така формулираната тема на лекцията на доц. Димитър Шаламанов от МУ в Плевен, бе изслушана с особен интерес. Защото историята учи, че още преди откриването на първата ваксина през 1796 г. започват т. нар. антиваксинални настроения, изразявани през годините със статии, зловещи карикатури, оспорвани дискусии „за“ и „против“. После в арсенала са включени и религиозни, и юридически аргументи. За да се стигне до днес, когато се акцентира върху правата на личността и информирания избор на пациента. Доц. Шаламанов изтъкна и значението на факта, че повечето от опустошителните инфекциозни болести вече са в историята точно защото са измислени ваксините, което е основание за извода, че „ваксините са жертва на собствения си успех“.
Имунизационен обхват и национални имунизационни програми, промените и усъвършенстването на имунизационния календар бяха разяснени от експертите в МЗ д-р Теодора Тодорова и д-р Радосвета Филипова. Те подчертаха, че у нас – за съжаление – само при новородените е „приличен“ обхватът с ваксини, коментираха сложния механизъм на доставките, ролята на бустер дозите в зряла възраст. Специалистите обобщиха препоръка поетапно да се постигне поне 30 процента резерв от ваксини в страната, да се засили контролът по цялата верига, да се дава повече гласност на неизмеримите ползи, да се работи повече със самите лекари, които общуват с хората от раждането до зрялата възраст.
Сложния път на ваксините разкри компетентно и задълбочено Мариела Марчева от фармацевтичната компания ГлаксоСмитКлайн. От името на асоциацията на иновативните компании у нас тя коментира сложността на тези биологични продукти, строгия контрол по цялата верига на производство, съхранение, дистрибуция. М. Марчева подчерта, че търсенето на ваксини в света расте, острите епидемии изискват адекватни количества, поради което нивата от запаси намаляват. Призивът на СЗО за поне 30-процента количествени запаси е трудно изпълним, затова производителите препоръчват дългосрочно планиране в сферата на обществените поръчки, вноса и осигуряването на ваксини за страната.
В последвалата дискусия специалистите отговориха на много журналистически въпроси. Акцент бяха кампаниите за препоръчителните ваксинации, задължителното ваксиниране на медицинските специалисти, изложени на риск, ролята на лекарите за спазване на имунизационния календар, за предупреждаване на рисковите за всяка инфекция групи, за обясняване на невидимите ползи /след като някои инфекциозни болести са ерадикирани, а други силно ограничени/ от ваксинопрофилактиката. За пореден път бе подчертано, че чувството за сигурност, създадено чрез ваксинациите, също „допринася“ за развихряне на антиваксинални настроения.
В заключение е нужно да се подчертаят както полезността на инициативата на Българското сдружение по иновативна медицина, така и компетентността и отзивчивостта на лекторите в усилията научно доказаните послания да достигнат до всички хора и до всеки човек в днешния глобален и динамичен свят.
Боровец – София
