90 години от рождението на проф. Тодор Патрашков.

Той обичаше една мисъл на Херберт фон Караян: „Пред лекаря никой не може и не трябва да се чувства велик и независим“. А за себе си казваше: „Лекарската професия е моят живот. Няма друга като нея. Велико чувство е, когато ти повярват и поверяват. Това е огромна отговорност, но именно тя осмисля живота.“

Проф. Тодор Кръстев Патрашков е роден на 2 август 1926 г. в село Калугер махала, което след 1955 г. е преименувано на Златия, в Западната Дунавска равнина. Разположено е край река Цибрица на 7 километра от нейното вливане в Дунава. За детството професорът с умиление си спомня как родителите му са го водили заедно с братята му на селската църква и е съжалявал, че по-късно се е откъснал от религията, принуден от тогавашните времена. Обаче холът в дома му винаги е бил пълен с икони, от които на особена почит са се радвали иконостасите на свмчк Теодор Стратилат Ираклийски, честван на 2 февруари, и на свмчк Теодор Тирон, честван на 17 февруари.

Тодор Патрашков завършва медицина в София през 1952 г. След дипломирането си постъпва като военен лекар на поделение, дислоцирано в Мездра, където работи от 1952 до 1954 г. По това време се създава Общоармейската болница в София, в която младият лекар специализира хирургия три години (1954-1957), като след специализацията е изпратен като ординатор в хирургическото отделение на Военната болница в Русе.

В средата на миналия век основни заболявания в България и особено в Българската армия са били бъбречните болести и травмите в урогениталната област. Д-р Патрашков наблюдавал страданията на много такива пациенти и решил да приеме като главна мисия в професионалния си път тяхното лечение. Тъкмо тогава, през 1959 г., за началник на урологичното отделение в Общовойсковата болница е назначен д-р Иван Викторов, като в неговия екип е включен д-р Патрашков. Това е началото на тяхната съвместна работа като великолепен тандем, който в продължение на десетилетия бележи върхови постижения в българската урология.

Благодарение на способностите си и на пословичното си трудолюбие    д-р Патрашков се изкачва по всички стъпала на професионалната, научната и административната кариера – той е асистент (1963 г.), старши преподавател (1965 г.), зам.-началник и началник на Клиниката по урология на Висшия военномедицински институт (ВВМИ), зам.-началник на ВВМИ по учебната и научната част. Защитава кандидатска дисертация през 1968 г. Темата на докторската му дисертация „Клинични и експериментални проучвания върху състоянието на останалия бъбрек след нефректомия“ е защитена през 1979 г., след което са му присъдени званията доктор на медицинските науки (1981 г.) и професор (1984 г.). Има повече от 200 публикации и научни съобщения, като само в Библиографията на ВВМИ, издадена през 1987 г., са посочени 175 заглавия, от които на 51 той е самостоятелен автор, на 26 е водещ автор, а в останалите 98 труда е съавтор.

Освен проблемите на военнополевата урология проф. Патрашков успешно е разработил въпроси в областта на урогениталните тумори, на бъбречната недостатъчност, на бъбречната литиаза, на хемодиализата.

Изключително голяма е заслугата на проф. Патрашков за доставянето и въвеждането в експлоатация на първия за ВВМИ апарат за екстракорпорална литотрипсия. Първата процедура е извършена на 26 април 1986 г., като с това е поставено началото на извънтелесното разбиване на бъбречни камъни във военната урология. Впоследствие на същия апарат за първи път в света са проведени процедури за лечение на смутено костно срастване (забавена консолидация и лъжливи стави) с високоенергийни електрохидравлични шокови вълни. Този метод е утвърден като изобретение през 1987 г. и е признат като най-добро научнотехническо постижение в областта на медицината през 1987 г. На българо-американски хирургически симпозиум през 1988 г. докладът на тази тема, представен от Вячеслав Вълчанов, Петър Михайлов и Тодор Патрашков, е приет като „връх в научната програма и реализацията на великолепната идея е приветствана от всички участници с най-голям интерес и внимание“. Подобни доклади от същия авторски екип са представени успешно в Москва, в конгреси по ендокринология в Киото и във Виена. Откритието е признато като съществен български принос в световната медицина.

Освен като учен със световна известност проф. Патрашков се изявява и като отличен специалист във всекидневната диагностично-лечебна и хирургична практика. Повече от половин век е работил във ВВМИ, около 20 години е бил консултант в Правителствена болница. Правил е годишно повече от 200 операции. На хиляди пациенти е помогнал, на стотици е спасил живота. Лекувал е партийни и много знаменитости от сферата на изкуството и културата. Сред колегите от гилдията се е ползвал с уважение и авторитет. На IV конгрес по урология през 1990 г. е избран за председател на Българското урологично дружество и е изпълнявал ръководната длъжност до 2000 г.

След пенсионирането си проф. Патрашков не напуска работното място и рано всяка сутрин пристига в клиниката на IX етаж във ВМА, за да помага с консултации, прегледи и съвети. На 10 юли 2012 г. той напусна този свят на достолепната 86-годишна възраст. Урологията изгуби личност, която озарява пътищата на развитие и сочи хоризонтите за напредък.

Доц. Тодор КЕРИН