Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Неврологичните болести – жарава, покрита с пепел

Неврологичните болести – жарава, покрита с пепел

Проф. Димитър Чавдаров пред „Форум Медикус“

Пред неврологията има много добри перспективи и предизвикателства. В следващите десетина години очакваме невероятни постижения в областта на генетиката и в новите тълкувания за влиянието и вникването на метаболизма в мозъка. Новите ядреномагнитни изследвания и томографията ще ни дадат възможност да „надникнем“ във всеки елемент от мозъка, във всяка група клетки – как функционират, какво правят, как са в действително нормално или болестно състояние. Друг компонент от развитието на неврологията са стволовите клетки. В тази област трябва да бъдем изключително предпазливи и внимателни – част от подходите тепърва се разработват, ние разчитаме изключително много на тези изследвания в решаването на проблемите с паркинсонизма и болестта на Алцхаймер. Вярвам, че изучаването на стволовите клетки много ще „дръпне“ неврологията напред и ще можем да помогнем на хора, които са с наранен гръбначен мозък, парализирани – това са очакванията ми за бъдещите големи „удари“ в медицината, а в частност и в неврологията.

В акушерството например през последните трийсетина години бяха положени неимоверни усилия за облекчаване на ражданията, за отглеждането на здрав и жизнен плод. Фактът, че бебенца с тегло по 600-700 грама оцеляват и биват отгледани, е показателен. Но това има и своята тъмна страна и тя се изразява в следното: деца, родени по този начин, впоследствие развиват различни болестни състояния и трудно живеят. Това също са

предизвикателства пред детската неврология

Вторият компонент е развиването на определени генетични заболявания. Идва детето с родителите и споделят за някакъв проблем по една или друга линия. И ние трябва да го решим, за да може то да преживее и да израсне. Друг фактор е самата родова дейност. Трудно раждане, някакви други смущения, останало бебето за известно време без кислород, метаболитни заболявания – всичко това създава бъдещи проблеми и до ден днешен ние знаем, че в определен процент от новородените има подобни увреждания. Децата в кувьозите се поддържат чрез подаването на кислород, но това понякога също уврежда. Доскоро се смяташе, че неправилното подаване на кислород уврежда само очите, но със съвременните методи на изследване откриваме и много други дефекти, които могат да бъдат преодолени в ранното детство. Има родители, които са страдали от различни заболявания, или са наркомани, или са алкохолици. Това също дава траен отпечатък върху новороденото. Всички деца с увреждания до голяма степен могат да бъдат подобрени и в една значителна част да бъдат напълно излекувани, ако се действа навреме и адекватно. Какъв е проблемът? Проблемът е, че често родителите не обръщат достатъчно внимание на това. Безспорно и сред колегите има доста изостанали лекари, които също не реагират адекватно. Много родители идват при мен и казват: ами вашият колега каза, че това е даденост, нещо вродено и така ще си остане. Други смятат, че с израстването проблемите ще се решат. И чакат детето да се пооправи и тогава да вземат мерки. Но в повечето случаи вече е твърде късно. Това е неправилна концепция, защото първите 7 години са фатални и решаващи за това какво ще стане детето. Трябва да разпознаваме и проблемите, и заложбите. Заложбите не като дарба, а като кълн от живота, от даден профил или аспект на развитието. Например: да чува музика, да чува говор, да прави движения, да си служи с ръцете. Не го ли направи това детето до 7 години, после не може да се развие. Ако са му пели песнички, след седемгодишна възраст може да стане и певец. Ако никога не е слушало музика и песни, след 7 годинки нищо няма да стане. Типичен пример са деца, отглеждани в гора, сред животни, живели без грижа, без родители. Те са напълно здрави като език и комуникация, но не могат да се научат да говорят. Ако хората ги открият на три години, тогава могат да се научат, но след 7 – не! Следователно в този смисъл трябва да се вземат мерки.

Друг аспект, който много затруднява нас, невролозите, въпреки огромните постижения на науката е, че много лекари казват: сега ще почнем да обучаваме детето. И включват система от упражнения, логопеди. Това е правилно, но преди него трябва да бъде приложена една много сериозна медикаментозна подготовка. Предварителната терапия засилва работата на мозъчните центрове, които могат да възприемат нещо. Ако не се подготви мозъкът, само сухи, голи упражнения не дават резултат. Ето защо нещата трябва да се съчетават между отделните специалисти, за да има резултат. Най-вече между невролози и психиатри.

Преди да премина към други акценти от развитието на неврологичната наука и практика, искам да отправя едно послание към родителите, които милеят за своите деца: ако забележите някакво отклонение в развитието на детето, нещо дори дребно, едва забележимо, непременно се обърнете към лекар. И то към добър специалист, за да ви каже истината, че този проблем е изцяло в семейството и детето ще се оправи, ако спазвате този и този режим, или просто да ви насочи към верните медицински решения.

Друг аспект, в който неврологията има забележителни постижения, това е справянето с

проблемите на възрастните хора

В по-напредналите страни защитават становището, че след 60 години задължително трябва да се подхранва мозъчната дейност. У нас това невинаги се прави. Хората го усещат по себе си – започва да ти куца паметта, не си перфектен в движенията си, променят се целият стил и ритъм на живот, усещането, емоциите, вкусът. Всичко е различно, но въпреки това не вземат мерки. И тогава започва едно съсухряне, състаряване на мозъка и на тялото, активиране на склерозата и атрофия на мозъка. Тези неща са преодолими, но хората трябва да ги знаят. И затова в цял свят се налага една нова дисциплина, наречена антиейджинг – науката против застаряването. У нас има някои центрове и фирми, които активно работят в тази насока, но все още недостатъчно. А и познанието за този аспект от медицината е ограничено. Хората не са чули или не са разбрали.

Важен проблем не само в областта на неврологията, а и при децата, и при възрастните е – при съществуването на определено заболяване, каквото й да е то, да бъдат

предприети бързи мерки

В днешно време например инсултите – ако се реагира навреме, адекватно, са лечими. Но при нас системата е малко сбъркана, имаме добри специалисти, но организацията е лоша. От медицинска гледна точка е напълно възможно овладяването и излекуването. Има страни, които са го постигнали, ние не им отстъпваме като квалификация, но…

Много странен аспект е усещането, че след определени болести, травми, дори инсулт ние се чувстваме добре и не трябва да предприемаме никакви мерки. Това е много коварно, защото в действителност тези увреждания представляват едно огнище, една жарава, която е покрита с пепел. И с течение на времето започва възпламеняването и на огнището, и на съседни зони, и се стига до още по-нежелани ефекти. Затова хората трябва да знаят, че след всяка прекарана травма или болест мерките не бива да бъдат прекратени. Трябва да бъдем внимателни до момента, в който бъде доказано, че процесът е заглъхнал, станал е необратим.

Като споменах инсултите, нека добавя, че най-големият проблем при много болни са съпътстващите, последващите промени и рецидиви. Трябва да кажа категорично, че съвременната медицина може да се справи с тях, ако се вземат своевременно мерки. Ако до 2-3 години след инцидента не се вземат адекватни мерки, ще има парализи, други смущения и съвсем естествено вече ще бъде твърде късно, те ще останат като едно трайно състояние за цял живот.

С навлизането на новото в България проблемите са свързани с това, че наистина не достигат парите. Това е вярно, но не е единствена причина, защото

нерационално се използва

дори ограниченият финансов ресурс. Ние нямаме стабилна здравна мрежа, нямаме достатъчно специалисти, готови да работят на високи обороти, дори семейните лекари не са достатъчно подготвени как да вземат бързо мерки и да помагат в определени ситуации. По отношение на лекарствата също допускаме някои грешки – затова тези проблеми сега са много актуални и модерни. Генералният проблем в лекарствената политика обаче според мен е съотношението на оригиналните медикаменти и генеричните продукти. Каква е историята? Знаете, че за разработването на ново лекарство се дават луди пари. Фирмата иска да си ги прибере след производството, заедно с печалбата. Но като изтече определеният период, генеричните фирми купуват субстанцията и започват масово производство. Произвеждат такива количества, че тези генерични продукти реално биха стрували стотинки. България е залята от генерика на неимоверно високи цени. Затова борбата сега правилно е насочена към корекция в цените, защото са нереално завишени. Логиката е много сбъркана – например оригиналът струва 100 лв., като изтече лицензът, цената пада на 50 лв. – тогава генеричната компания щедро каза: ние ще го продаваме за 25 лв. А този препарат реално струва 2,50. Това са аномалии за сметка на хората.

Истина е, че в последните години у нас навлязоха нови модерни лекарства. Дълго време ние лекувахме всичко с аспирин и хинин, а хората си набавяха лекарствата от чужбина, от Кореком, чрез приятели. Сега медицинското съсловие разполага и има достъп до всички лекарства. Обаче финансовата стагнация ни принуждава да прибягваме по-често до генерици и някои от най-модерните лекарства се оказват недостъпни за нас. За радост мога да кажа, че в нашата област напоследък прилагаме едно ново лекарство за епилепсия. Днес епилепсията в България се лекува по различен, по нов начин, който ни приравнява до най-напредналите държави и до световните стандарти. Преди 20 години при един болен се опитваше едно лекарство, второ, трето. Когато пациентът няма дълго време припадъци, му казвахме: живей си живота, ето ти спасението! Сега духа съвсем друг вятър. Прилагаме едно лекарство по схема, бавно го спираме и тогава можем да мислим, че процесът на излекуване е факт. Много хора смятат, че епилепсията се изразява в припадъци, гърчове, силни конвулсии. Тя обаче има и по-леки форми. Например парциалните, частичните пристъпи: да ти трепери ръката, да ти играе окото, за миг да изключваш и да се пренасяш в някакво друго време, в друг свят. И когато излекуваме големите припадъци, ние купираме и тези прояви, и ги лекуваме. Именно за тази форма на болестта у нас има съвсем нов препарат. И доста надежди се възлагат на него, защото той покрива основните изисквания за едно модерно лекарство – лесна поносимост, относително леки странични действия, съчетава се с други медикаменти, без да има сериозни взаимодействия. И притежава висока ефективност, разбира се.

Няколко думи да кажем и за множествената склероза. Ние бележим добри резултати в лечението и овладяването на нейните симптоми. Имаме големи шансове в близко време имунните процеси да бъда овладени. Множествената склероза е

едно странно заболяване

То понякога се подценява и много колеги допускат грешки, като отчайват някои от болните си. А други болни се насърчават да се справят с ремисиите и да водят един нормален живот. Просто трябва да разпознаваме отделните форми на МС и да ги лекуваме адекватно. Очаквам някои от фазите на експериментиране и проучване да навлязат в практиката. При лечението на МС също се правят изчисления за цената на лекарствата , а това е непочтено към пациентите. Така или иначе съм оптимист по отношение на диагностицирането и лечението на този болест.

Неврологичната система в България /като всичко друго/ е белязана и от върхове, и от падове. Спешната неврология би трябвало да се развива в няколко

генерални неврологични центъра

у нас, където има добри и подготвени специалисти, необходимата апаратура, но и перфектна транспортна система до тях. Защото в нашата специалност бързата реакция е изключително важна. Да закараш един пациент с тежък инсулт в малка болница, да го транспортираш оттам в по-голяма си е чиста загуба на време, което води до утежняване на положението. За час, час и половина при добри пътища болният може да бъде транспортиран на 100-150 км в един добър регионален неврологичен център и да получи адекватна помощ. Специалисти и техника могат да направят чудеса в неврологията. Да вземем например ЯМР – той ни дава възможност да видим всяка структурка от мозъка в какво състояние е, гръбнакът ни в какво състояние е: има ли тревожни процеси, опасно мехурче или кръвоносен съд или нещо друго. Имаме ЕЕГ и ред други изследвания. Тези неща у нас съществуват, но трябва да са събрани и съсредоточени именно в такива големи регионални неврологични центъра. Само така може да бъде постигната ефективност. Според мен 10-12 центъра биха могли да покрият напълно нуждите на страната. В този аспект изоставаме. Както и по отношение на наличната апаратура, която принципно по цял свят е скъпа. Един компютър може да струва 500 лв., но с медицинска програма ще бъде десетократно по-скъп. А без адекватна медицинска техника неврологът е с вързани ръце.

Проблем у нас е и вездесъщият въпрос със заплащането. По цял свят голямата медицина струва много пари и финансирането е адекватно. В България пирамидата е обърната

всичко стойностно се заплаща неадекватно

Да не говорим за труда на самите лекари и за принципа на клиничните пътеки. Те трябва да бъдат премахнати, защото са враг и на пациента, и на лекаря. Освен това те са жесток стимул към корупция, провокират даже към добронамерена лъжа и корупция. Избират се по-скъпоплатените, икономисва се от лекарства. Това е непочтеният метод за прилагане на клиничните пътеки. Бяхме залитнали и в друга посока. Приемаме болния и го лекуваме за всички заболявания. Такъв филм няма. По този начин може да се съсипе и здравната каса, и парите за здраве в държавата. Ето защо у нас и пътеките, и заплащането, и организацията в болниците трябва да бъдат ревизирани. Има и нещо друго – у нас с всеки ден медицината изпосталява, защото млади и нетолкова млади лекари напускат страната. При тези условия те просто не искат да работят в България, която, освен че им плаща малко, не се грижи и за тяхната квалификация. И какво очакваме оттук нататък – модерна медицина?

За медицината се изискват много основни неща – изключително трудолюбие и работоспособност. Дебелите книги не се учат за ден, два. Те се изучват дълги години.

Посветилият се на медицината

трябва да притежава емпатия – чувство на състрадание, на милосърдие. Когато пациентът го боли и тебе малко да те заболи. На трето място младият лекар трябва да знае, че дълги години ще работи, ще получава една заплата и едва когато натрупа опит, ще стане известен. Нашето медицинско образование се славеше навсякъде по света. И това се дължеше както на подбора на студенти, така и на работата на преподавателите. Сега е останало нещо от славата, но трябва да се работи и в тази насока. В другите страни технологията на преподаване много напредна, при нас има известно изоставане. Дидактиката е полезна, но до определен етап от познанието. После трябват развитие, технологичен напредък, модерно мислене.

Бих искал накрая да завърша с няколко думи, посветени на съня. Човешкият сън е двукомпонентен. От една страна е почивката, а от друга – активната дейност. Активната фаза включва „почистване на компютъра“, съхраняване на главното в мозъка, селектиране на важното, изхвърляне на непотребното. Когато едно дете не си отспи, мозъкът му се „задръства“ от натрупаната информация и на другия ден то не възприема нищо. Даже се смята, че нарушаването на ритъма на лягане и събуждане дори за няколко дни може да доведе до смущения в нервната система. Особено чувствителни са децата, при които може да са наблюдават прояви на безсъние, раздразнителност, форми на лунатизъм и особено нощно напикаване. Как родителите не знаят, че при 85 на сто от случаите на изпускане децата биват излекувани…Над 3 години едно дете изпуска ли се, трябва да се вземат мерки – те са безобидни и ефективни, те са от полза за детето и за родителите.

Затова винаги казвам, че сънят е от изключителна важност за човешкото здраве. И твърдя , че лошият сън води след себе си и лош ден!

Ние знаем много за човешкия мозък

Но е добре, че не го познаваме изцяло. Ако знаем всичко, това ще бъде доста страшно. Науката и обществото вървят напред и нагоре, но все пак има определени граници. Определени държавни ръководители и чиновници се опитват да проникнат в мислите ни, да предскажат намеренията и реакциите ни. Това е много опасно. Остава да ни сложат по една камера вкъщи и да анализират храненето, интимния ни живот, навиците…Проникването в човешкото съзнание е много деликатна сфера. Ако някой прекрачи границата, ние се връщаме в животинския си период. Лично аз многократно съм възразявал срещу някои от директивите на Европейския съюз. В тях има залитания, които водят до налагането на едни много тежки и жестоки норми. Ако говорим за краставиците, за кокошките и калкана, е тъжно. Но ако говорим за прогнози в света на мислите ни – за кого ще гласуваме, кого ще обичаме, тогава става страшно.

За да бъде изучен напълно мозъкът, необходими са най-малко още 50 години. В момента, в който един човек каже „аз знам всичко“, оттук насетне животът за него е свършил. Безпътицата, липсата на перспектива и на предизвикателства – това е страшното!

Записа Стойчо СТОЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.