Доц. Владимир Пилософ – новият председател на Българската педиатрична асоциация:

Тазгодишният XII педиатричен конгрес премина добре, колегите бяха доволни, надявам се и в бъдеще да бъде така. Беше избран и нов управителен съвет на асоциацията. Доц. Евг. Генев организира този конгрес, въпреки че имаше здравословни проблеми. Искам да му благодаря за всичко, което направи досега като председател на Българската педиатрична асоциация.

Занапред ще продължим да обогатяваме дейността. Според мен в организацията на педиатричната помощ у нас има редица сериозни проблеми, които като начало трябва да бъдат ясно формулирани, обществото да приеме, че те съществуват, и тогава да се намери формулата, по която да бъдат решени.

Първото необходимо действие е педиатрите да огледат собствената си къща и да се обединят около каузата детско здравеопазване. Целта е една – сериозно внимание към правилното развитие на децата. За нашата специалност тази цел важи в по-голяма степен, отколкото за другите сфери на медицината, защото обхваща грижи не само за болното, но и за здравото дете. Вниманието на педиатрите постоянно е насочено към откриване и своевременно лекуване на отклонения от нормалното развитие.

Първото направление, по което ще дискутираме с колегите от управителния съвет, е постигането на по-голяма

консолидация сред педиатричната колегия

в страната, както и с всички специалисти, които работят с деца – хирурзи, офталмолози, УНГ специалисти, ОПЛ и др. През годините се получи известно разединение – всеки работеше в своята област и не се интересуваше какво става в другата „стая” на общия ни дом. Идеята е да променим ситуацията, защото само с обединени усилия ще постигнем по-високи успехи в диагностиката и лечението.

Втората изключително важна задача е най-после да бъде изградена мощна многопрофилна университетска детска болница.

Ние сме единствената столица в Европейския съюз, в която няма такова обединяващо всички специалности лечебно заведение. Там ще се осигуряват своевременност и качество на лечението, пестене на време и средства, особено за децата с повече заболявания, доведени от провинцията.

Когато липсва пряк досег с колеги от други специалности, житейски принцип е постепенното ограничаване в собствения хоризонт. В медицината това не е полезно нито за пациента, нито за лекаря. Специализацията е много важна в бързо развиващата се съвременна медицина. Но за да не се свива професионалният хоризонт, до голяма степен допринася работата в партньорство – на един терен, като един отбор.

Предстои ни целенасочена работа за събиране на информация, която е необходима за по-точното формулиране и решаване на проблемите. Например, ние нямаме и едва ли някъде могат да се намерят точни данни за броя на работещите у нас педиатри – общопрактикуващи лекари със специалност по педиатрия, самостоятелни педиатрични практики, педиатрични медицински сестри, сдружения, организации за деца с муковисцидоза, за деца с диабет и много други. Крайно време е тази база данни да се събере и обобщи. За каква координация да говорим, ако не знаем кои сме, къде сме, колко сме.

В началото на следващата година планираме конференция, на която да обсъдим медико-социалните и психо-социалните проблемите на хронично болните деца. За целта ще поканим представители на всички институции, които имат отношение към тези много сериозни въпроси. Лекарите знаят как да лекуват децата и го правят. Но институциите трябва по-отговорно и ефикасно да вършат своята работа. На конференцията ще говорим за предстоящите цели и задачи, ще предложим идеи.

Полезно е към нашите форуми да приобщим и други специалисти, работещи с деца – медицински сестри, психолози, педагози. Да чуем и техните становища и предложения по наболели въпроси. Всяка година в нашата сфера по различни поводи се организират редица научни събития. Ако те се обединят в едно голямо – и участието ще бъде по-представително, и информацията за новостите ще бъде по-богата.

Това са по-големите цели, които си поставяме. Разбира се, има и други: да участваме в разработването на стандарт по педиатрия; да работим с медиите за редовно осведомяване на обществото с подавана от нас актуална информация; да изградим ползотворни връзки с държавните и местните органи на властта, със съсловните и неправителствените организации. В международен план ще продължим да разширяваме контактите си. На тазгодишния конгрес присъства представител на Европейската педиатрична асоциация, с когото обсъдихме възможностите за сътрудничество. Той сподели, че в асоциацията се интересуват от големите организационни различия в европейския регион по отношение на медицинското обхващане на децата. В едни страни основната грижа поемат педиатрите, в други – общопрактикуващите лекари. Съмнението е дали тези различия не се отнасят и за нивото на компетентност.

У нас преди 15 години едно поколение педиатри се превърна в общопрактикуващи лекари, които вече се пенсионират, а на тяхно място не идват добре подготвени нови попълнения. Това определено ще създаде сериозен проблем. Една от причините е в твърде

краткото обучение по педиатрия в специалността по обща медицина Цифром и словом в цялостното обучение от три години и половина за педиатрия са отделени само 9 седмици – 4 за теория и 5 за практика. Коментарът е излишен. Преди време от педиатричната асоциация имахме може би твърде максималистично изискване – лекарят, който ще работи с деца, да има непременно педиатрична специалност. Вероятно сме сбъркали. Сега смятаме, че 6 месеца или 1 година обучение по педиатрия за бъдещите общопрактикуващи лекари е достатъчно и за нивото на компетентност, и за поемане на специфичната отговорност при работа с деца.

У нас регулярното получаване на допълнителни знания за повишаване на квалификацията в сферата на медицината не се базира на единни държавни изисквания. Сега това става на доброволен принцип, а не задължително, както е в много други страни. Известно е, че медицината е най-бързо развиващата се наука. Изоставането е немислимо. Липсата на регламентация, на сериозно отношение към проблема и на ефективни форми за задължително обогатяване на знанията поставя на изпитание здравето на нацията и професионализма на лекарите, дискредитира здравеопазването като функция на държавата.

Педиатрията не е доходоносна специалност и това не е само в България. Въпреки че здравето на децата шумно се обявява за приоритет, трудът на лечителите на деца е сред по-ниско оценените. По тази тема също има какво да се дискутира…

Всичко това ми дава основание да твърдя, че пред българската педиатрична общност стоят въпроси с повишена трудност. Но пък решенията са в нас.