Вие сте в: Начало // Всички публикации // Детската ортопедия и травматология у нас

Детската ортопедия и травматология у нас

От 23 до 25 март т.г. в гр. Сандански бе проведена конференцията „Дни на детската ортопедия и травматология“, която традиционно се организира от секция „Детска ортопедия и травматология“ към Българската ортопедична и травматологична асоциация. Участие във форума взеха около 100 специалисти. Какви бяха темите в научната програма, какви са актуалните тенденции в детската ортопедия у нас – отговор на тези въпроси потърсихме от проф. Христо Георгиев началник на Втора ортопедична клиника в Университетската болница по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“ :

- Уважаеми проф. Георгиев, кои бяха основните акценти на Дните на детската ортопедия и травматология?

- Дните на детската ортопедия се провеждат за 18-и пореден път. Идеята за такъв форум възниква преди повече от 20 години със сформирането на Секцията по детска ортопедия към Българската ортопедична и травматологична асоциация. Целта на тези годишни срещи е да се изяснят актуални проблеми в областта на детската ортопедия и травматология и да се изгради принципен план за лечение на конкретни заболявания или за използване на определени оперативни техники, като по този начин се унифицират стандартите в цялата страна.

Основна тема през тази година бяха заболяванията и травмите на детската тазобедрена става. Представени бяха няколко програмни лекции от водещи специалисти – проф. П. Тивчев и проф. Хр. Георгиев. Коментирани бяха съвременните тенденции в лечението и диагнозата на асептичните некрози на тазобедрената става. Екип от Клиниката по детска травматология на „Пирогов“ представи доклад за счупванията на проксималния край на бедрената кост при деца.

В програмата бяха включени и доклади, посветени на други проблеми от практиката. Изключително интересна бе презентацията на колектив от Русе за приложението на „растящите“ пирони, които се използват за разтегляне на костите при болестта osteogenesis imperfecta. Доц. В. Яблански показа съвременно лечение на гръбначните изкривявания. Демонстрирани бяха възможностите за кинезитерапия по метода на Шрот – съвременен подход за консервативно лечение в ортопедията.

През последните години конференцията традиционно се провежда с участието на Балканската федерация по артроскопия, спортна травматология и спортна медицина. Колеги от Гърция представиха възможности за лечение на връзковите увреди на коляното при деца и подрастващи, а също и една рядко срещана патология на детската колянна става – дисекиращ остеохондрит на коляното.

Проведен бе и уъркшоп за еластична интрамедуларна фиксация при фрактури в детската възраст. Колеги от болницата в Русе и от „Пирогов“ демонстрираха миниинвазивни оперативни техники, с които се възстановяват счупвания на костите на предмишница, подбедрица и бедро. Тази част от програмата бе от изключителна полза за практическата специализация на всеки детски ортопед.

- Какви други новости в детската ортопедия бяха представени?

- По време на конференцията бе дискутирана една изключително съвременна и иновативна операция за вътреставна корекция в областта на тазобедрената става – т.нар. хирургична дислокация на ставата. Този оперативен метод за пръв път е въведен от проф. R. Ganz, Швейцария. Операцията се извършва на много малко места в света, сред които е и нашата клиника. В световен мащаб методиката е приложена при около 150 – 200 деца и подрастващи. У нас за последните 5 години са направени 40 такива операции.

При този метод се извършва хирургична дислокация на ставата, при което ортопедът има възможност за пълен 360° оглед на проксималното бедро и ацетабулума и за оформяне на специален капсуло-периостален калъф, съдържащ хранещите съдове, което позволява да бъдат правени всякакви реконструктивни операции в областта на бедрената глава. При тази операция огромната и деформирана бедрена глава се коригира до нормална анатомична бедрена глава със запазено хранене.

Резултатите от лечението по тази методика в близък план са много добри. Отдалечени резултати още няма, тъй като оперативната техника е въведена през 2001 г. и броят на извършените операции в света още е много малък. Но това са единствените операции, при които се дава шанс ставата да се развие правилно и да се избегне необходимостта от ранно ендопротезиране (на около 20-годишна възраст), което не е препоръчително.

- Доколкото разбирам това е доста рядка патология. А кои са най-честите ортопедични заболявания в детска възраст, които лекувате всекидневно?

- Не бих казал, че в страната има изявена конкретна патология, но основните състояния, които диагностицират и лекуват ортопедите с педиатрична насоченост, са вродени и придобити деформации на опорно-двигателния апарат като деформации на ходилата, вродената и придобита патология на тазобедрена става, известна в миналото като луксация на тазобедрената става, гръбначните деформитети, сред които най-честа е сколиозата. И, разбира се, увеличаващите се случаи, свързани с битов, спортен и транспортен травматизъм, които също са в полето на работата на детския ортопед-травматолог.

- Българските деца трябва да бъдат консултирани с ортопед още в първите месеци след раждането. Ефективна ли е профилактиката на тазобедрената става при новородените?

- Вече повече от 20 години у нас действа Наредба на МЗ, регламентираща т.нар. профилактичен преглед на тазобедрена става, според която всяко дете до 3-месечна възраст трябва да бъде прегледано от ортопед, притежаващ сертификат за ултразвуково изследване на тазобедрена става. Този своеобразен скрининг е най-ранната възможност за диагноза на патология на детската тазобедрена става.

Не мога да кажа реално дали всички новородени са обхванати, но е факт, че чисто емпирично броят на т.нар. луксация, която днес наричаме стабилна и луксираща става, силно намалява през последните години. Случаите на тежка патология в наши дни са много малко. И ако в миналото всеки месец оперирахме между 5 и 10 луксирани тазобедрени стави, то днес това е броят на годишните операции.

- А какви са тенденциите в заболяемостта и лечението при деформации на стъпалото?

-  Плоскостъпието е другият проблем, с който се сблъскват често българските детски ортопеди. В основата на заболяването стои т.нар. наследствена ставна халтавост – възможността ставите да извършват по-голям обем движения, в резултат на което ставните връзки са по-халтави.  Тази патология през  годините се увеличава, тъй като не се прави ранна профилактика на ходилото, каквато е детето да ходи босо. Световна тенденция е децата да не ходят боси. В резултат на това не се развиват мускулите, които могат да компенсират халтавите връзки – затова и случаите на плоскостъпие са много – в световен мащаб достигат 80%,  в България – над 65-70%. За щастие, наистина тежкото вродено плоскостъпие, изискващо оперативно лечение, е много по-рядко срещано.

- Какво показва вашата практика по отношение на гръбначните изкривявания ?

- Те също са висок процент, а сред причините за това са адинамията и фактът, че децата не се занимават със спорт. Дългото седене пред компютъра води до отслабване на окологръбначната мускулатура и съответно – до повишаване на случаите на гръбначни изкривявания. За съжаление и общопрактикуващите лекари, и родителите не насочват вниманието си към тези деформитети –  детето идва при ортопеда, когато вече градусовите отклонения са високи и нерядко се налага преминаване към корсето- или оперативно лечение. Ето защо всяко едно дете около 10-11-годишна възраст е желателно да бъде прегледано от детски ортопед и задължително да бъде проследено от личния лекар за отклонения в равнините на гръбначния стълб.

- Как се развива имплантологията в областта на ортопедията?

- Изключително интензивни са промените, непрекъснато се подобрява качеството на материалите, които се използват за създаването на импланти в детската ортопедия и травматология. За щастие в България Фондът за лечение на деца в огромен процент от случаите поема стойността на съвременните и често скъпоструващи импланти, ето защо имаме възможност да ги използваме в нашата практика.

- Къде е българската детска ортопедия на фона на съвременните практики в света?

- Всички методики, които се прилагат в световната детска ортопедия, се изпълняват и у нас – в нашата клиника и в други лечебни структури в страната. Друг е проблемът обаче, че българският родител, в желанието си да търси най-доброто за детето си, често предпочита да избере  ортопедични клиники извън страната. Това поведение често не е съобразено с един обективен показател – голяма част от операциите, които се правят в България, не се правят в много от клиниките на Европа.

- Влияе ли спортът на опорно-двигателния апарат при децата?

- Няма нещо по-физиологично от физическата активност. За едно дете е нормално да тича, да скача, да играе. Не може да се каже, че даден спорт подпомага или развива опорно-двигателния апарат. Високото спортно натоварване е насочено към постигане на високи спортни успехи. Едно дете във възрастта преди училище, в първи и втори клас трябва да бъде насочено изобщо към спорта, за да свикне с двигателната активност, с колективизма, да изгради обща физическа култура за поддържане на своя организъм. Не трябва да има дете, което да не може да плува. Не трябва да има дете, което да не може да кара колело. Желателно е децата да бъдат научени да карат ски, а вече по-късно, в зависимост от интересите и възможностите на детето, да се насочат към определен спорт.

Разговаря Светлана КОСТАДИНОВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.