Вие сте в: Начало // Всички публикации // Общи и специфични регионални проблеми на здравеопазването в област Смолян

Общи и специфични регионални проблеми на здравеопазването в област Смолян

Област Смолян е с периферно разположение в страната и с малобройно население. В административно отношение е разделена на 10 общини с 240 населени места, от които само 8 са градове. Селищата са разпръснати териториално, а много  са  значително  отдалечени от областния център, при недостатъчно добра инфра-
структура и труден терен. Самата област е отдалечена от големи икономически и административни центрове. Налице са трайно задълбочаващи се негативни тенденции за обезлюдяване и застаряване на населението, с много по-бързи темпове от националните. Здравно-демографските показатели към 2022 г. сочат:
1. Население – 93 354 души, от които хората над 60 години са 42,7%, а от 0 до 17 години -11% .
2. Раждаемостта е 5.1‰, най-ниска в България. Населените места, в които няма нито едно раждане,  са 60% от всички в областта.
3. Смъртността е 19.7‰, по-висока от средната за страната 18.4‰. По причини с най-голям относителен дял са: болестите на органите на кръвообращението – 59,5%; новообразувания – 15,7%,  болестите на храносмилателната система – 5%.
4. Детската смъртност е 2.1‰ живородени,  при 4.8‰ за страната и е трайно   ниска.
5. Естествен прираст – минус 14.6‰, с 5 пункта по-лош от този за страната – 9.6‰.
6. Болестността запазва ниво в последните 3 години. Водещи са болестите на органите на кръвообращението – 23,5 %, дихателната система – 16,2%,  на костно-мускулната система – 10 %.
7. Заболяемост – 991,03‰. Най-чести са болестите на дихателната система – 165.3‰, болести на опорно–двигателния апарат и съединителната тъкан – 115.5‰, болести на органите на кръвообращението – 112.5‰.
Тези негативни показатели и спецификите на областта задържат високо нивото на потребности от медицинско обслужване и лекарствоснабдяване, които здравната система в областта трябва да осигурява.
Системата за здравеопазване в областта включва лечебни и здравни заведения, институции за управление и контрол. Лечебните заведения /ЛЗ/ са общо 382, без съществена динамика в последните години. По видове са: ЛЗБМП – 8, 4 от тях са многопрофилни болници за активно лечение, от които 1 с държавно участие и 3 общински; 3 специализирани болници за рехабилитация – 1 държавна и
2 частни; 1 център за психично здраве.
Лечебните заведения за първична медицинска помощ са 64, ЛЗ за първична дентална помощ – 125, ЛЗ за специализирана медицинска помощ – 78, медико-диагностични лаборатории – 6, медико-технически лаборатории – 20, амбулатории за неконвенционална медицина – 5, ЦСМП и филиали – 10, аптеки – 49, дрогерии – 17; ТЕЛК – 4, РЗИ, РЗОК.
Обезпечеността със специалисти и легла на 10 хил. население  в област Смолян, сравнена с тази за страната, е както следва:
- Общ брой лекари – 32.5 и 45.9;
- ОПЛ – 6.8 и 6;
- Лекари по дентална медицина – 12.9 и 11.8;
- Специалисти по здравни грижи – 66.1 и 69 ( фелдшери – 7  и 2.7; акушерки – 5 и 5.1;  мед сестри – 39.8  и  44.7);
- Общ брой легла – 113.5 и  84.8 (активни легла – 63 и 64.3);
- Рехабилитация – 49.8 и 11 (дългосрочни грижи – 2.89 и  3.9);
- Психиатрични – 4.28  и 6.1.
Налице е добра осигуреност, но общата средна  използваемост е 50-60%, доста под оптималната. Една  от причините е, че много от хората търсят медицинска помощ извън областта, по данни на РЗОК.
В този вид  здравеопазването в Смолянска област осигурява  основните потребности от медицинска помощ и за 2023 г. областта оглавява класацията на Института за пазарна икономика в категория Здравеопазване по ключови индикатори: висока продължителност на живота на населението, ниска детска смъртност, сравнително добро осигуряване с ОПЛ; почти напълно здравноосигурено население, брой легла в МБАЛ на равнището на средното за страната, независимо от планинската територия на областта и затрудненията в транспорта и придвижването.
Възходът на областта започва преди 3 години, но работата на системата е тежка, съпроводена с трудности, в голяма степен идентични с тези за страната, изразени с различна степен. Някои от основните проблеми и възможните според нас решения са:
- Неравнопоставен достъп до медицински услуги и лекарство-
снабдяване: ЛЗ са концентрирани в областния и общински центрове, най-ощетени са хората от отдалечените малки населени места. Използването на новите технологии, като  телемедицина, развитието на интегрирани социално-здравни услуги, подобряването на инфраструктурата за бърз транспорт до ЛЗ и усъвършенстването на СМП биха намалили неравенствата.
- Трудно оцеляващи общински болници поради ниски нива на компетентност, водещи до малък обем дейност и недостатъчно фи-
нансиране, с неоптимална използваемост на леглата. В същото време пандемията от COVID-19 показа нужда от общинските болници, но, за да продължат да функ-
ционират, е необходим нов модел за болнично осигуряване на об-
ластно ниво, чрез окрупняване и ефективно използване на ресурсите, както и нарастване на подкрепящата роля на системата за извънболнична помощ.
- Медицинските специалисти са базов проблем за всички ЛЗ, ТЕЛК, РЗИ и РЗОК, защото са налице:
- сериозен кадрови дефицит от лекари и медицински сестри – има потребност от 171 медицински сестри и 152 лекари. Особено нужни за областта са онколози, анестезиолози, педиатри, психиатри, инфекционисти, нефролози, хематолози;
- застаряване и преумора на работещите медицински специалисти – на лекарите  средната възраст e 58.5 години, а на специалисти по здравни  грижи – 54.5 години;
- демотивация за перманентна квалификация и работа;
- ниска до липсваща удовлетвореност от работата.
Тези характеристики дават не-
благоприятно отражение върху качеството на диагностиката и ле-
чението на пациентите. В областта няма медицинско училище или университет и заедно с трудните условия в региона, областта е  непривлекателно място за работа на младите специалисти, което се отразява негативно на развитието на здравеопазването. Нужни са спешни мерки, познати на всички ни, свързани с осигуряването на достойно заплащане и условия на труд, възможности за кариерно развитие и битови условия, както и активно да се насърчават  младите хора към професии, свързани с медицината и здравеопазването.   Нужни са млади специалисти, които ще реализират  нужната промяна в здравеопазването.
- Пандемията от COVID-19 изведе като проблем и недобрата  взаимовръзка и координация между различните  видове ЛЗ, които създават трудности за реакция при извънредни обстоятелства и във всекидневната работа. Ясното им регламентиране чрез прецизиране на нормативната уредба би ги подобрило.
Обобщено смятаме, че голяма част от сериозните проблеми на областното здравеопазване могат да бъдат решени чрез нормативни  промени, които да гарантират развитието на здравеопазването по региони. Други могат да се решат с повече усилия от страна на мениджърите, с подкрепа на местната власт и партньорства, а дискусиите за проблемите на об-
ластното здравеопазване, с участието на широк кръг специалисти и представители на институциите дават възможности за намиране на правилните решения, защото е обща отговорността ни  да информираме, алармираме, търсим и предлагаме решения за едно по- добро здравеопазване.
В заключение трябва да отбележа, че въпреки трудностите, всички от лечебните заведения и институциите в област Смолян полагаме усилия за осигуряване на добро здравеопазване на хората.

Д-р Мими Кубатева, директор на РЗИ  в Смолян

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.