В постоянно действащия семинар по история, теория и философия на медицината на преподавателите във Факултета по обществено здраве, който съществува от три години и се ръководи от проф. Миладин Апостолов, са подложени на обсъждане основни научни парадигми на изтъкнати представители на съвременната българска социално-медицинска и историко-етична школа, докладват се изследователски проекти и програми, защитават се или се оборват тези и антитези.

На последната сесия на семинара, придобила характера на дискусия, бе даден израз на недоволството на преподавателите от два материала, публикувани на български език у нас през 2011 и 2013 г. в списанията Health.bg и „Медицински меридиани“. В тези статии се обявяват Хипократовата клетва и хипократизма за нещо като мит и митология. Авторите – О. Бобров (руски професор) и Л. Астинов (български лекар), основателно недоволни от многобройните проблеми на съвременното здравеопазване в Източна Европа, обвиняват за това … Хипократовата клетва и самия Хипократ, който бил „виновен“ за създаването на мита за „ангелоподобните доктори“.

По този повод в рамките на семинара бе осъществена дискусия на тема „Мит и митология ли са Хипократовата клетва, хипократизмът и съвременният неохипократизъм?“

Въвеждащият  доклад бе подготвен от авторски колектив в състав: Пенка Иванова, Магдалена Александрова, Людмила Чакърова, Емил Воденичаров, Васка Василева, Василка Николова, Миладин Апостолов, Костас Тсиамис (Атина).

Докладът включва анализ на публикуваната преди две години статия „Трябва да се разделим с мита за Хипократ и ангелоподобните доктори” от руския професор хирург Олег Бобров в сп. Health.bg., бр.4, май 2011 г. В статията О. Бобров излиза от рамките на компетентността си  и си позволява да съди неподсъдния баща на медицината за това, че е постигнал велик преход: от жреческата към научната, рационалната, смислената медицина.

Вместо да предприеме едно сериозно изследване на „Клетвата” и на онези Хипократови теории и практики, които имат пряко или косвено отношение към преодоляването на дехуманизацията в съвременната медицина и здравеопазване, авторът е предпочел далеч по-лековатия есеистично-публицистичен стил, за да достигне до своите псевдонаучни изводи. Авторът обявява Хипократовата клетва за някакъв мит, за някаква илюзия, за творение на някакво илюзорно общество…

На дискусията бе напомнено, че през последните пет години в Гърция и в България са публикувани поне 20 сериозни изследвания от авторските колективи на акад. Спирос Маркетос (Атина) и проф. Миладин Апостолов (София).

В изследванията става ясно, че и неохипократиците от миналия век, а и техните последователи от най-новото време приемат Хипократ и хипократиците не като мит, а като нещо реално, от което може да се почерпят идеи как в нашия XXI век да се преодолеят алиенацията и дехуманизацията в съвременните здравеопазни системи. Тези идеи служат като коректив на днешната утилитарна, комерческа и твърде отдалечена от Хипократ медицина. Сериозните автори доказват, че има какво Хипократово да възкресим – например хуманното отношение към пациентите и непосредственото общуване с тях. Има и какво с помощта на Хипократ и Хипократовата клетва да преодолеем – прекомерната комерсиализация, медикализацията и дехуманизирането на отношенията в системата „лекуващ-лекуван”.

Неохипократиците, без да идеализират Хипократ, още в първата половина на ХХ век заявяват, че на дехуманизиращото се западноевропейско здравеопазване са жизнено необходими Хипократовите принципи и правила, произтичащи от хуманизма, милосърдието и морала. И това въобще никак не е мит, а подбиране на онова, от което здравеопазването в началото на XX в., а и днес има най-голяма нужда. Никакви реформи в здравеопазната система не могат да бъдат извършени без рехуманизиране на медицинските грижи – такъв бе един от изводите в дискусията.

Свои доклади на семинара изнесоха и гост-лекторите д-р Пламен Попиванов и Василка Николова – докторанти на ФОЗ по медицинска етика и история на медицината.

Д-р Пламен Попиванов:

– С качествени и количествени социологически методи за изследване (дълбочинни интервюта, фокус групи, анализ на документи, анкети и др.) проучих и верифицирах очакванията, нагласите и мненията на изследваните пациентски, лекарски и студентски групи.

Всички респонденти добре познават Клетвата на Хипократ като морално обвързващ, но без юридическа значимост текст. Духът на етичните послания на клетвата е в основата на съвременната българска медицинска субкултура. Изследваните единодушно смятат, че има изразено несъответствие между хуманните принципи на Хипократовата клетва и съвременната организация на здравеопазването у нас. Само недобре познаващите клетвата пациенти дадоха негативни оценки за нея, за лекарите или за медицината.

Посланията на клетвата, актуализирани чрез неохипократизма, са основата на философията на съвременната клинична медицина в България.

Василка Николова:

– Днес учените оценяват по достойнство идеите на Хипократ. В новите концепции откриваме връщане към Хипократовите постулати, а това доказва колко важни и съвременни са неговите медицински възгледи, особено в техния морално-етичен, социален и екологичен дискурс.

Сам Хипократ по прекрасен начин е отговорил на онези, които отричат или омаловажават неговото дело: „Да открие онова, което е неизвестно за хората преди нас, и да не се страхува, че откритието е по-добро от незнанието (неизвестността), е стремеж и задача на разума, което някога е било започнато. Но да се стреми да опозори чрез изкуството на обругаването откритията, без сам да създаде или подобри каквото и да било, и да обезкуражава онези, които не познават направените открития, за мен не може да е стремеж и занимание на ума, а знак за долен нрав или пък невладение на изкуството.

Пенка Иванова:

– Правя едно необходимо допълнение, защото заглавието на нашия основен доклад го изисква. През ХХ в. в Южна Европа се оформя една съвременна реплика на хипократизма – дело на гръцки, италиански и френски теоретици и историци на медицината. Поставя се акцент върху хуманизма на Хипократ, издига се лозунгът „Назад към Хипократ!“ Това се прави, защото медицинската практика вече е успяла да се отклони от Хипократовите завети и препоръки. Неохипократиците ратуват за рехуманизация на медицинските грижи, за скъсяване на дистанцията между лекар и пациент, за щадящо лечение на пациентите и пр. Интересно е да разберем какво по-добро от неохипократизма и неговата програма ни предлагат О. Бобров и Л. Астинов и дали изобщо съществува някаква друга алтернатива за адаптиране на здравните грижи към пазарните обществено-икономически отношения.

Проф. Сашка Попова:

– Неоспорима е Хипократовата клетва във вековете. В съвременните условия обаче е необходимо да се отиде по-нататък и да се проучват очакванията и интересите както на медицината, така и на обществото, за да се постигне добро и ефективно здравеопазване с грижи не само за здравето на отделния пациент, но и на обществото като цяло.

В този смисъл особено перспективна е концепцията за правата на човека и респективно – за правата на пациента.

Бих изтъкнала такива важни въпроси като: очаквания на обществото за компетентност, алтруизъм, морал и интегритет, прозрачност и отговорност на медицинските професионалисти. От друга страна са очакванията в медицината като автономност, доверие, адекватен статус и възнаграждения, саморегулация и отговорно функциониране на здравната система. Проучването на тези въпроси е от изключително значение за справянето с немалкото напрежение в отношенията и за постигане на социален ефективен договор.

Доц. Красимир Визев:

– Впечатлен съм от презентацията и актуалната значимост на проблема, който вълнува човечеството от дълбока древност. Аргументирани са мястото и ролята на хипократизма в нашето общество. Като студент в МА ме вълнуваше чистотата на Хипократовите завети и дълбоко философската същност на Хипократовата клетва. Тя е актуална и за съвременния медицински специалист в модерното здравеопазване.

Да лекуваш е изкуство – изкуство да внушиш на болния човек вяра в оздравителния процес, особено в сферата на превантивната и гериатричната медицина, при терминални състояния, болни с палиативни проблеми и др. С докладите си колегите допринасят за утвърждаване на идеите и хуманната философия на хипократизма.

Проф. Веселин Борисов:

– Хипократовите идеи не трябва да се възприемат като рецепти за действие, а като послания, като философия. Именно Хипократ твърди, че лекарят философ е равен на боговете.

Ако Хипократ се е клел в Аполон като Бог на здравето, то ние днес трябва да се кълнем в Хипократ като Бог на единната неделима медицинска наука и практика. Защото Хипократовите идеи са рекордьори по непреходност, по трайност на въздействието. За 25 века те останаха неподвластни на превратностите на времето. И затова да се кълнем днес в Хипократ не е „нито носталгия по отминали времена, нито лицемерие“.

Това, което ни липсва днес в епохата на тясно специализираната медицина, е цялостният интегрален подход към пациента. Хипократ фактически е най-великият интегратор в историята на медицината, каза в заключение проф. Борисов.

След закриването на семинара, извисен от организаторите до научна конференция, проф. Миладин Апостолов обяви, че е готов да участва в диспут с всеки, който пожелае да защити тезата на О. Бобров за съществуването на някакъв мит относно Хипократовата клетва и хипократизма.