На 29 март т.г. в София бе проведена заключителна пресконференция по проект „Подобряване на контрола и информационните системи за превенция на риска в здравеопазването“, на която бяха отчетени постигнатите резултати. Както в. „Форум Медикус“ писа, този проект е реализиран от Националния център по опазване на общественото здраве и анализи, а основният принос към българското здравеопазване е създаването на три здравни регистъра – на пациенти с редки болести, на пациенти с диабет, на източниците на електромагнитни полета (ЕМП). Проектът стартира преди две години и предстои да приключи в края на април т.г.
По време на срещата ръководителят на проекта проф. Мишел Израел отчете изпълнените индикатори по проекта. Той съобщи, че за създаването на регистрите са проучени и използвани най-добрите европейски практики, а дейността е съобразена с разпоредбите на националното законодателство. Дейността на регистъра на редките болести е регламентирана в Наредба №16 от 30 юли 2014 г. за условията и реда за регистриране на редките заболявания и за експертните центрове и референтните мрежи за редки заболявания. Тъй като в българското законодателство не съществува нормативна база, която да третира създаването, функционирането и поддържането на национален регистър за диабет, след консултации с МЗ екип на НЦОЗА е направил предложение за изменение на действащата наредба за утвърждаване на медицинския стандарт „Ендокринология и болести на обмяната“. Във връзка с регистъра на източниците на ЕМП са подготвени изменения на Закона за здравето. Издаден е и нов нормативен документ – Наредба №РД-07-5 от 15 ноември 2016 г. (в действие от 1 март т.г.) за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозицията на електромагнитни полета. Наредбата въвежда изискванията на европейската директива по проблема.
Реално регистрите ще бъдат активни след приключването на проекта – на 30 април т.г., стана ясно от думите на проф. Израел. Той допълни, че те са създадени за служебно ползване, като единствено регистърът на ЕМП ще има и публична част, в която гражданите ще могат да направят справка къде и какви източници на ЕМП на територията на страната съществуват.
Дейностите по проекта са публично представени чрез информационни материали в редица медии, както и в сайта на НЦОЗА, а в научни публикации в списания и доклади на международни и национални научни форуми са обобщени и анализирани резултатите от тях. Обучени са 80 души, които ще въвеждат данни и ще администрират регистрите за диабет и за редки болести.
Проф. Израел отчете още, че дейностите по проекта са възлагани чрез обществени поръчки, като предстои да бъде финализирана и последната процедура, по която в срок до 15 април т.г. трябва да бъдат доставени широколентова апаратура за измерване на ЕМП, мониторингови станции за 24-часови измервания на ЕМП, както и софтуер за моделиране на пространствените характеристики на ЕМП около излъчвателите.
В рамките на проекта е повишена компетентността на специалистите, извършващи контрол на ЕМП в населените места, разработена е политика за здравен контрол, подготвено е законодателство, въвеждащо европейските практики за защита на работещите и на населението от въздействието на ЕМП. Обучени са специалисти от регионалните здравни инспекции в страната в областта на мониторинга, здравния контрол и за въвеждането на данни в регистъра на източниците на ЕМП в населените места. Издадено е „Ръководство за защита от нейонизиращите лъчения“.
Проф. Израел съобщи още, че в регистъра за ЕМП към момента са включени повече от 2000 обекта и информация за техните координати, технически данни, експертна оценка на хигиенно-защитните зони, данни за измерванията. Вече е събрана информация за 55% от излъчващите базови станции, като заложено по проекта е да се постигне 60%. В регистъра са включени данни за всички съществуващи в страната телевизионни станции. Извършват се и 24-часови мониторингови измервания в определени точки, в които има голяма гъстотата на източниците или са подадени жалби от гражданите. Предстои в регистъра да се въведат и жалбите от гражданите. Чрез този регистър населението, местните власти и контролните органи ще разполагат с пълна и актуална информация за нивата на ЕМП в околната среда.
Проф. Пламен Димитров – координатор по една от основните дейности на проекта, подчерта, че регистърът за диабет и регистърът за редките болести ще осигурят точни данни за заболяемостта в страната. Данните в регистъра за редките болести ще се попълват от специалисти в експертните центрове по редки заболявания, стана ясно още от думите му. В момента тече пилотно въвеждане на данни в този регистър. Попълването на диабетния регистър ще стартира, след като се приемат необходимите промени в нормативната база, с които да се утвърдят правилата за работата по него. Обхватът на регистъра предвижда в него да бъдат събирани данни за пациенти с диабет тип 1 и тип 2, за рисковите семейства с диабетно болно дете, както и за семейства с анамнеза диабет. В този регистър са предвидени различни нива на достъп – за администратори, за общопрактикуващи лекари и за специалисти. Той ще осигури информация, от която се нуждаят лекари и експерти по здравна политика и здравно осигуряване. В регистъра ще бъде отразяван пътят на пациента – проведените консултации със специалисти, всяка една промяна в терапевтичната схема. Въз основа на събраните данни ще може да се изчисли каква е стойността на лечението, колко „струват“ усложненията от това социалнозначимо заболяване. Проф. Димитров допълни, че периодично ще бъдат обобщавани данните от регистрите и те ще бъдат съобщавани на широката общественост.
