Вие сте в: Начало // Всички публикации // XV национален конгрес по кардиология

XV национален конгрес по кардиология

Доц. Васил Велчев: успешно прилагаме световните практики.

- Този конгрес бе особен по няколко причини. От една страна трябва да отбележа, че това най-голямо научно събитие за нашата кардиологична общност тази година е юбилейно – провежда се за петнадесети път. От друга страна, за пръв път по време на форума излъчвахме в реално време в интернет видео от работата на конгреса и от четирите зали. Всички направени записи ще бъдат съхранени и качени на сайта ни – така всички членове на дружеството могат да използват видеоматериала в определено от тях време. В този аспект изключително важна е метриката – в следващите две седмици предстои да бъде направен анализ колко души са гледали излъчваните материали, както и колко време са отделили за това. Първите отзиви на колегите за нововъведението са положителни. След като обобщим резултатите, ще преценим дали си заслужава да организираме онлайн предаване и на останалите наши научни събития. Лично аз смятам, че в тази насока ще се развива в бъдеще и продължаващото медицинско обучение.

Най-общо конгресът може да бъде разгледан в два аспекта. От една страна, бе обучението – кардиолозите участват в този форум, за да научат повече. Не по-малко важен е и социалният аспект – колегите от различните нива на системата да установят контакт, да си дадат сметка какво са постигнали, в каква посока могат да се развиват. Смятам, че в социален план конгресът е изцяло успешен.

В анализа на научната програма трябва да отбележа, че за пръв път бяха включени много теми, вълнуващи ограничен брой специалисти. Така например организирани бяха специални сесии за миокардитите, за сърдечната амилоидоза, за сърдечния магнитен резонанс. На тях присъстваха не повече от 30-40 души, но те представляваха една изключително ентусиазирана аудитория. Разбира се, традиционно програмата покри почти всички теми от кардиологията. Гости на конгреса бяха над 24 чуждестранни лектори, а темите, които те представиха, бяха разнообразни – от епидемиология до имплантация на дефибрилатори. В специална сесия с участието на представители на Европейското дружество по кардиология бяха представени новите европейски препоръки за поведение при различни кардиологични патологии. Интерес предизвикаха и докладите за новостите във фармакологичните терапии.

Въз основа на представените доклади от нашите лектори и от чуждестранните гости мога да откроя два типа тенденции в българската кардиология. Първият тип са положителни тенденции, свързани с успешно налагане на световните практики. Ще отбележа разпространението на нови антикоагуланти, приложението на антитела за намаляване нивата на холестерола при пациенти с фамилна хиперхолестеролемия. За съжаление обаче откриваме и ниши, в които изоставаме драматично и ще ни бъде трудно да наваксаме пропуснатото. Например перкутанната имплантация на аортна клапа – все още много малък брой центрове имат някакъв опит с тази високотехнологична и скъпа манипулация. Става въпрос за остри пациенти над 70-годишна възраст с изолирана аортна стеноза. Въз основа на броя на населението и на заболяемостта в съседни страни смятам, че са необходими около 250 имплантации годишно за нашата страна. Надявам се, че цената на тази все още много скъпа имплантация ще намалее предвид бързото развитие на това направление и скоро ще стане по-изгодна от отворената хирургия. Естествено ще търсим и съдействието на хората, които правят здравна политика, за въвеждането на тези съвременни постижения в кардиологията. Сходна е и ситуацията с интервенциите при остра дисекация на аортата и лечението на острия аортен синдром.

Що се отнася до европейските препоръки, с които се запознаваме на всеки конгрес, ще отбележа, че не само за България, но и за останалите държави от Източна Европа е трудно да се имплементират някои политики поради финансови ограничения. Усилията ни да убедим политиците, че е важно да инвестираме в прилагането на тези мерки, не винаги биват възнаграждавани. Но трябва да подчертая, че не всички от тези препоръки са свързани с пари. Голяма част от успехите в овладяването на кардиологичните, а и на много други заболявания са свързани с мерки – ограничаване на тютюнопушенето например. Това на практика е въпрос на добра воля на политиците, а не въпрос на финансиране. Фактът, че в България се наблюдават тенденции да се ревизират рестрикциите в тази насока, е много лош сигнал. Реалист съм по отношение на средствата, които касата може да инвестира в болничното здравеопазване. Но съм сигурен, че и у нас може много по-добре да управляваме първичната профилактика, където има неизползвани ниши.

В рамките на конгреса обсъдихме и поставихме основата на две инициативи по проблеми, които са изключително важни за кардиолозите. Във фокуса на първата инициатива е организирането на кампания за увеличаване на информираността на обществото за проблема внезапна сърдечна смърт. Както е известно, програмата за остри миокардни инфаркти работи много добре и единственото, което трябва да правим по нея, е да поддържаме огъня. Факт е обаче, че у нас много хора на възраст под 65 години умират внезапно, което ни провокира заедно с БЧК от следващата година да се борим с тази негативна тенденция. От една страна, ще се опитаме да упражним натиск върху НЗОК и МЗ за по-добра реимбурсация за дефибрилаторите за първична и вторична профилактика. Втората посока, в която ще работим, е поставянето на автоматични дефибрилатори в големи обществени сгради. Тук материята е по-особена, защото изисква да бъдат обучени доброволци без медицинско образование, които да могат да използват дефибрилаторите. От доброволците ще се очаква да разпознават сърдечния арест и да могат да поставят пачовете на дефибрилаторите. Предполага се, че от там нататък машината ще свърши останалата работа. Провеждането на подобна манипулация ще увеличи шанса на човек, получил сърдечен арест на публично място, да преживее острия стадий. Наясно сме, че за да има резултат подобна инициатива, изискват се дългосрочни усилия, а не кампания за месец–два. Колегите от БЧК съобщиха, че са готови да започнат обучението на доброволците, и подчертаха, че актуалните правни норми позволяват тази дейност. Другата посока, в която ще работим, е да се уверим, че всяка линейка е оборудвана с работещ дефибрилатор, тъй като този проблем все още съществува на места. От реализирането на тази програма ще спечелят всички – здравноосигурителната институция, дружеството, обществото.

Другото направление на обществената ни дейност е информираността на обществото по социалнозначими заболявания. Както е известно, поддържаме сайт за пациенти (http://cardiosite.eu/). Чрез сайта искаме да помогнем на активните млади хора, които ползват интернет, да получат информация от проверен източник за интересуващите ги здравни проблеми.

За изминалия мандат в качеството ми на председател на Дружеството на кардиолозите в България ще обобщя, че успяхме да задвижим процесите за електронно образование, работихме по различни кампании за популяризиране на профилактиката сред пациентите, продължихме традицията да организираме сериозни научни форуми. За съжаление обаче имаше и цели, които не успяхме да постигнем. Мога да отчета например, че колаборацията с хората, от които зависи здравната политика в България, не беше достатъчно добра. Не успяхме да решим проблема в начина на финансиране на първичната кардиологична помощ, който остава за момента в глуха улица. Ето защо предстои още много работа…

В заключение ще отбележа, че този конгрес е поредната стъпка напред в осигуряването на една по-добра кардиологична грижа за българските граждани.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.