Вие сте в: Начало // Всички публикации // Здравето няма цвят, но здравеопазването е политика

Здравето няма цвят, но здравеопазването е политика

Мащабна инициатива на CredoWeb и вестник „Животът днес“ бе представена на специална пресконференция в последната предизборна седмица. Участваха д-р Дечо Дечев, изпълнителен директор на УБ „Св. Ив. Рилски“, д-р Георги Ставракев, председател на Асоциацията на специалистите от доболничната помощ, проф. Асен Гудев – председател на Съюза на българските медицински специалисти, Деян Денев – директор на ARPharm; Владимир Афенлиев – зам.-председател на БГФармА и вицепрезидент на Европейската асоциация на генеричните фармацевтични производители.

Лиляна Филипова от CredoWeb и Петър Галев от в. „Животът днес“ запознаха аудиторията с резултатите от уникална виртуална анкета с над 2500 лекари и фармацевти, които коментират възможните подходи за промяна в здравната политика. Дискусията е продължила месец, а целта е да стимулира активността, критичността и градивността на лекарското съсловие, като същевременно постави на изпитание концепциите на политическите формации, участващи в изборите. От партиите в дебата са участвали ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок и АБВ, които са изпратили част от своите платформи за здравна политика.

Онлайн дискусията е била разделена на три панела: болнична, доболнична помощ и лекарствена политика.

В панела за доболничната помощ са се включили над 1000 медицински специалисти – главно ОПЛ, педиатри, интернисти, невролози, АГ-специалисти. Най-голяма активност са демонстрирали лекарите от София, Варна, Бургас, Пловдив и Плевен.

Лекарите настояват за:

– Достойно заплащане на лекарския труд (лекарите с 2 специалности да бъдат стимулирани; педиатрите да получават повече, тъй като трудът им продължава и по домовете; да се въведе потребителска такса за деца);

– Да се реши въпросът с направленията (специалистите не искат да бъдат „крепостни“ на ОПЛ и настояват за свободен достъп до доболничен специалист);

– Да се вземат държавни мерки за предотвратяване на процесите на застаряване на лекарите;

– Да се сложи горна граница от 1500 пациенти в листата на ОПЛ;

– Да се изгради нова работеща система за ТЕЛК, за да се ликвидират опашките. Да се намали срокът на експертното решение;

– Медицинските сестри да получат възможност сами да се договарят с НЗОК, а не да бъдат назначавани от ОПЛ;

– Да се въведат реални санкции за пациенти, които не ходят на профилактичен преглед;

– НЗОК да отделя повече пари за доболничната помощ;

– Да оптимизира спешната помощ.

В панела за болничната помощ в дискусията са участвали 900 лекари и здравни професионалисти. Най-коментирани са въпросите за:

– Демонополизацията на здравната каса;

– Доплащането от страна на пациентите;

– Съдбата на клиничните пътеки и на диагностично свързаните групи;

– Финансирането на сектора.

В дебата за  лекарствената политика над 500 души са коментирали:

– Достъпа до лекарства;

– Промяната на процента за ДДС върху лекарствата;

– Прогенеричната политика;

– Генеричната субституция;

– Таксата за обработка на рецепта.

Участниците в пресконференцията оцениха високо инициативата за виртуални препоръки, коментираха обобщените предложения в различните сфери. Д-р Ставракев смята, че е нужно: повече дейности да бъдат насочени в доболничната помощ; структурите там също да имат достъп до европейски проекти и програми; да се побърза с въвеждането на индивидуална здравна карта. Д-р Дечев коментира неадекватното финансиране спрямо предоставяните качествени здравни услуги, което води до „почти 50-процентно съучастие на болния“. Той се спря на ниската натовареност на някои специалисти в университетските болници. И сподели като лично мнение разбирането, че не може една спешна болница като „Пирогов“ да бъде търговско дружество, че са нужни статут и изграждане на т. нар. non profit лечебни заведения.

„Лекарите трябва да бъдат знаещи и заможни“, обобщи проф. Гудев, но не пропусна да сподели, че у нас все още има „алчни и невежи“ специалисти. Той очаква от политиците винаги „да базират решенията си върху научни доказателства“.

Вл. Афенлиев изтъкна факта, че у нас всички препоръчват прогенерична политика, но малцина разбират какво точно означава това, какви са и финансовите, и социалните ползи при подобна лекарствена политика. Афенлиев подчерта още, че на здравеопазването е нужен дългосрочен консенсус, за да се осигури приемственост при каквито и да било реформи.

След срещата журналисти, организатори и експерти коментираха три факта:

- Повечето от въпросите и проблемите се поставят вече години наред преди избори;

- Повечето от избраните след това забравят за въпросите и проблемите;

- Здравеопазването не може „да затвори“, за да се реформира и преструктурира.

Поради всичко това отговорността за бъдещето е огромна. Въпросът е кой ще я понесе.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.