Вие сте в: Начало // Всички публикации // Здравните медиатори – мост между институциите и ромската общност

Здравните медиатори – мост между институциите и ромската общност

Нов випуск започва обучение

На 20 март т.г. в УБ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в София официално бе открита учебната година за новия випуск от 39 здравни медиатори. Обучението се организира за шеста поредна година от Националната мрежа на здравните медиатори в партньорство с Факултета по обществено здраве на МУ в София.

Гости на церемонията бяха г-жа Росица Иванова – секретар на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет, д-р Росен Радев – началник на отдел „Образование и квалификация“ към МЗ, представители на академичното ръководство на МУ в София и на ФОЗ, проф. Ивайло Търнев – председател на фондация „Здравни проблеми на малцинствата“, представители на Столичната РЗИ и РЗИ София област, на Националния център по обществено здраве и анализи, на Агенцията по заетостта, на фармацевтичната компания ГлаксоСмитКлайн и други.

В своето обръщение към обучаващите се проф. Ивайло Търнев подчерта, че здравното медиаторство не е просто работа, а мисия:

- Разчитаме, че сте си дали сметка  по какъв път тръгвате. Защото той е труден. Вие ще трябва да бъдете мост между институциите и вашата общност, каза още проф. Търнев. По думите на му към момента в страната работят 215 здравни медиатори в 113 общини. Голяма част от тях, веднъж започнали обучение, продължават да се развиват и започват да учат в бакалавърски и магистърски програми към ФОЗ, като вече дори има и докторанти. Около 40-50% от здравните медиатори са с висше образование.

В поздравителния адрес от министъра на здравеопазването д-р Илко Семерджиев бе формулирано защо е необходима професията на здравния медиатор и каква е нейната кауза. „Въвеждането на тази професия беше нов и непознат модел за България, който адресира проблемите, свързани с достъпа до здравни услуги сред групите в неравностойно положение в българското общество. Но се оказа особено необходима и адекватна предвид затруднения достъп на малцинствата до системата на здравни услуги.“

Част от инициативите на здравните медиатори са подкрепени от фармацевтичната компания ГлаксоСмитКлайн по проекта „Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика“, който стартира в България през 2010 г. а дейността по него се разшири в още четири европейски държави – Румъния, Словакия, Унгария и Сърбия. Целта му е да се създаде устойчива мрежа от здравни медиатори в тези държави, които да допринесат за ограничаване и профилактика на инфекциозните и полово предаваните болести и намаляване на нивата на детската смъртност сред уязвимите групи.

От името на ГлаксоСмитКлайн г-жа Мариела Марчева поздрави здравните медиатори и им пожела да се подготвят добре за своята нова професия. Тя подчерта, че заедно представителите на частния сектор, на държавата и на неправителствените организации с помощта на здравните медиатори трябва обединят усилия и да направят всичко възможно, за да не се повтори епидемията от морбили у нас.

Новите попълнения сред здравните медиатори са избрани чрез конкурс, проведен в съответната община. След като завършат, те ще продължат да работят там, а именно в общините Камено, Несебър, Златарица, Сунгурларе, Аксаково, Горна Оряховица, Елена, Лясковец, Севлиево, Ружинци, Борован, Оряхово, Добрич, Луковит, Брацигово, Искър, Ихтиман, Карлово, Септември, Твърдица, Тунджа, Кубрат, Пловдив, Монтана, Русе, Шумен, Мъглиж, Чирпан, Котел, Борово, Куклен и Разлог. Основни критерии при избора на медиаторите са били завършено средно образование, принадлежност към общността, в която ще работят, добро познаване на проблемите на общността и съпричастност, владеене на езика на общността.

В обучителната програма на здравните медиатори са залегнали темите за нормативната база и системата на здравните услуги в България, за правата и задълженията на пациентите, както и за превенция, профилактика и лечение на основните заболявания. Фокус в обучението ще бъде поставен върху ваксинопредотвратимите заболявания, майчиното и детското здраве, семейното планиране, работата на терен.

След като приключи обучението, здравните медиатори ще работят по различни здравни програми и проекти за ограничаване и профилактика на инфекциозните и полово предаваните болести, намаляване нивата на детската смъртност с основен фокус – уязвимите групи от ромски произход. Те ще подпомагат работата на регионалните здравни инспекции, общопрактикуващите лекари и общините в провежданите от тях кампании в сферата на здравеопазването.

Предизвикателства пред професията

Пред журналисти проф. Ивайло Търнев коментира защо е важна тази професия, както и какви са актуалните проблеми на здравните медиатори у нас. От думите му стана ясно, че подобна програма за обучение и реализация на здравни медиатори съществува в Белгия от около 40 години, а във Франция, Испания и Холандия – от 20 години. Фактът, че в такива развити страни с добро ниво на здравеопазване работят здравни медиатори, показва, че съществува необходимост от такава професия. Според проф. Търнев нуждата от здравни медиатори в България е още по-голяма, особено предвид здравните показатели на населението, които са много по-ниски от средноевропейските.

Проф. Търнев напомни и за ролята на здравните медиатори през последната епидемия от морбили в страната през 2009 -2010 г., когато бяха заразени около 24 хиляди души, а над 20 – починаха. С помощта на здравните медиатори тогава са реализирани 180 хил. имунизации.

- Възможно е и сега да има необходимост да се направят извънредни имунизации, каза още проф. Търнев.

Сред проблемите, които той изтъкна, се открои фактът, че мрежата от здравните медиатори не покрива нуждите на населението – въпреки че няма точна оценка в национален мащаб се предполага, че са необходими още около 150 медиатора. В някои големи квартали работи само по един медиатор – в Столипиново  например. Налице е текучество на здравните медиатори:

- Работата е доста тежка, някои не издържат, други намират по-добре платена работа, трети заминават в чужбина, подчерта проф. Търнев. Сега здравните медиатори получават минималната работна заплата. Още не е намерен начин за увеличаване на заплатите на здравните медиатори, но там където се работи по допълнителни проектни дейности може да се очакват и по-високи доходи.

Според проф. Търнев едно от предизвикателствата пред медиаторите е да се докажат пред институциите, тъй като все още някои от тях гледат с високомерие на тези специалисти. Освен това медиаторите трябва да се утвърдят и пред хората от общността, които често имат по-големи очаквания към медиаторите, отколкото тяхната длъжностна характеристика им позволява.

- Това е трудна професия, която изисква добри комуникативни умения, толерантност, желание за обществено полезна работа, която не е толкова добре платена, но пък дава усещането, че си полезен на околните, каза в заключение проф. Търнев.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.