На 22 март т.г. тържествено бе отбелязан патронният празник на Медицинския колеж „Йорданка Филаретова“ към Медицинския университет в София. На този ден бе почетена 174-годишнината от рождението на Йорданка Филаретова, с което бе даден и старт на честванията по повод 100-годишнината от създаването на първото висше медицинско училище в България. Гости на събитието бяха ректорът на МУ в София проф. Виктор Златков, зам.-ректори и декани, представители на столичната РЗИ и др.
В своето приветствено слово проф. Вихрен Петков – директор на Медицинския колеж, подчерта, че колежът е носител на богати традиции. От една страна са традициите на най-стария и най-престижния университет в България – Медицинския университет в София, където за пръв път преди 100 години започва обучението по медицина на родна земя. От друга са уроците по милосърдие и грижа за болния и страдащия, завещани от Йорданка Филаретова.
- През тази вековна история, в която страната ни е преживяла войни и превратности на времето, Медицинският университет е оцелял и е успявал винаги да изпълнява мисията си – да създава специалисти, които да се грижат за болните. Тези 100 години са век на утвърждаване и просперитет. И дори турбулентните времена, в които живеем днес, не са се отразили на обучението в Медицинския колеж и в Медицинския университет, а нашата академична общност продължава да бъде остров на стабилност, каза още в своето приветствие проф. Петков.
Ректорът на МУ в София проф. Виктор Златков също поздрави аудиторията и подчерта, че празникът на Медицинския колеж е първото от поредица събития, с които ще бъде отбелязан вековният юбилей на университета. Тържествата ще преминат под мотото „100 години медицинско образование в България – 100 години Медицински университет в София“.
- Безспорно, когато говорим за такава годишнина, в душите ни нахлува чувство на патриотизъм. Обикновено патриотизмът се свързва с по-войнствен дух и различни шумни прояви. Но по-важно е да кажем няколко думи за патриотизма, който е свързан с всекидневната работа по създаване на условия за изграждане на институции в България. Този патриотизъм е част и от мисията на Йорданка Филаретова, каза проф. Златков. Той пожела на всички студенти и преподаватели да бъдат онези малки „тухлички“, с които да се изгради стабилната „сграда“ на нашата държава.
По време на тържеството бе представен и филм за историята на Медицинския университет. Студенти и преподаватели си припомниха как се е променяла неговата структура през годините и кои са водещите имена в развитието на българската медицинска школа, какъв е техният основен принос.
Официалната част на събитието завърши с презентация за живота и делото на благородната и велика българка, възрожденката и благодетелката Йорданка Филаретова, представена от Мая Григорова – преподавател в колежа.
Чрез постерна сесия студентите, преподавателите и гостите на събитието имаха възможност да се запознаят с научната работа на колежа. Проведена бе и научна студентска сесия.
Проф. Вихрен Петков, специално за „Форум Медикус“:
Изпълняваме отговорна социална мисия
- Уважаеми проф. Петков, моля да разкажете малко повече за колежа и обучението в него.
- Медицинският колеж „Йорданка Филаретова“ в София е най-голямото, най-дълго просъществувалото и с най-богата традиция подобно учебно заведение в страната. Пред колежа е поставена обществената задача да подготвя висококвалифицирани кадри, които ще изпълняват дейности в много области на здравеопазването. Обучението се извършва в образователно-квалификационната степен професионален бакалавър по 9 специалности: медико-социални грижи, масажист /за хора с увредено зрение/, медицински лаборант, рентгенов лаборант, зъботехник, рехабилитатор, помощник-фармацевт, инспектор по обществено здраве, медицинска козметика. Днес в учебното заведение се обучават над 930 души.
- Успяват ли завършващите студенти да се реализират?
- Специалистите от всички специалности в колежа са търсени от работодателите. Смея да твърдя, че ако студентите от всички 3 курса по специалност медицински лаборант (около 150 души) завършат днес, до края на деня или до утре ще си намерят работа в София. Остър е и недостигът на рентгенови лаборанти в страната. Зъботехниците също са търсени специалисти, особено в днешната демографска ситуация със застаряване на населението и с развитие на съвременните технологии за зъбно възстановяване. Помощник-фармацевтите пък са основната работеща сила в аптеките в цялата страна. Ето защо за всички специалности има добра възможност за реализация.
Благодарение на сътрудничеството ни с Факултета по обществено здраве съществува и възможност студентите, след като завършат колежа, да продължат обучението си за образователно-квалификационна степен магистър.
- Разполагате ли с достатъчно добра база, за да реализирате с максимална ефективност учебните програми?
- Сградата на колежа се оказа малка за нуждите на обучението, поради което част от лекциите и упражненията се извършват и в Първа МБАЛ в София, където ръководството на лечебното заведение ни предостави специална зала.
Планираме построяване на нова по-голяма сграда в двора на колежа, в която да има модерни лекционни зали и лаборатории. Срещаме подкрепата на ректората, надявам се и другите институции да ни съдействат, за да успеем скоро да осъществим тази мечта.
- Колко студенти ще приемете през новата учебна година, колко души се борят за едно място?
- Преди около 9 години, когато станах директор на колежа, годишно приемахме около 150 души. Отговорните институции обаче осъзнаха, че кадрите в сферата не са достатъчно, приемът бе увеличен като през последните години той е около 300 души годишно.
В периода 2016–2018 г. завършват гимназия едни от най-малочислените випуски в България. И въпреки това в последната кампания за едно място кандидатстваха между двама и трима души. Най-голям бе интересът за специалността помощник-фармацевт – за едно място се бореха 6 души.
Бих искал да отбележа проблемите с приема по една от нашите специалности – масажист с увредено зрение. Предлагането на тази учебна програма е част от социалноотговорната политика на колежа. Това е единствената специалност в България и на Балканите за обучение на хора с увредено зрение. В първите години, когато станах директор, разпределяхме отпуснатите места за обучение вътрешно. Тогава приемахме всички желаещи, които кандидатстваха по тази специалност и отговаряха на условията по нея. Малко след това обаче започна централно определяне на местата за обучение по всяка специалност. Така през годините имаше случаи, в които предварително заявявахме повече бройки, а желаещите бяха малко. Тогава бяхме глобявани. Ето защо се наложи да намалим заявената бройка до 5 души. Имаше и година, в която кандидатстваха 12 души, а приемът отново бе само пет. За мен като директор бе изключително трудно в тази ситуация. Всички 12 кандидатстващи младежи бяха мотивирани, нахъсани да се обучат и въпреки увреждането си да поемат по своя професионален път. Ето защо смятам, че в тази по-особена специалност местата, които държавата отпуска, не трябва да бъдат толкова строго определяни, трябва да се потърси по-гъвкав вариант.
- Какво друго отличава колежа „Филаретова“ от подобни образователни структури?
- Освен дългата история и традициите, които съхраняваме, в колежа съществува специална връзка между преподавател и студент. Самото обучение и учебните планове са такива, че създават непрекъснат и близък контакт. Естествено дистанцията в професионален аспект е налице, но дори и години след като завършат, нашите възпитаници чувстват своите преподаватели като приятели. Те се обръщат към тях за съвети, за помощ. Мога да кажа, че действаме като втори кариерен център в университета. В ректората функционира брилянтен кариерен център, но често бивши и настоящи студенти, търсещи работа, първо се обръщат към преподавателите си. В същото време работодателите търсят при преподавателите кадрите, които са им необходими.
Колективът на колежа е много добър, работим в хармония и без конфликти. А политиката към студентите е такава: студентът винаги има право, ние винаги трябва да следваме неговите интереси. Но при две условия: той трябва редовно да посещава занятията (всички специалности са в редовна форма на обучение), и трябва да учи. Защото от образованите професионалисти зависят след това животът и здравето на българите – не само днес, но и утре.
