Вие сте в: Начало // Всички публикации // Приветствени слова

Приветствени слова

Д-р Светлана Маркова – зам.-кмет на община Шумен по социална политика и здравеопазване:

Неестествено тихо

- Приветствието ми няма да бъде административно, защото знам, че гилдията на клишета изобщо не отговаря. Това е втората награда за вашия медицински колектив, който получи отличие и от община Шумен. Сега и екипът на „Форум Медикус“ присъжда своят приз на същия този екип. Мисля, че от това по-хубаво няма. Защото само един екип може да свърши нещо наистина съществено. Само един екип можеше да се справи със ситуацията в Хитрино, в която никой нямаше на какво да се опре – нито на опит, нито на рутина, нито на нещо предварително разигравано. В първите моменти никой не знаеше с какво се сблъсква, въпреки това всички работиха така, сякаш цял живот за това са обучавани и цял живот това са правили. А в спешното отделение беше неестествено тихо. Нямаше ги нормалната шумотевица и суматоха. Всички действаха така, сякаш предварително знаеха кой какво и къде трябва да направи. Мисля, че всички трябва да се гордеем с такава работа. Мисля, че трябва да се гордеем и с прецедента, че наградата на „Форум Медикус“ – първото българско медицинско издание, за пръв път се връчва извън София – в нашия град Шумен.

Да, лошо е, че награди на лекари и медицински екипи се дават най-често, когато се случи някаква трагедия, някаква катастрофа. Но за съжаление, това е рискът на професията. Трябва да се гордеем, че сме в това съсловие, в тази гилдия. От представянето на вестник „Форум Медикус“ впечатление ми направи едно отдавнашно заглавие от страниците на изданието „Богати лекари, добро здравеопазване“. Смятам, че вече трябва да поработим и в това направление.

Д-р Андрей Кехайов – президент на ЮЕМФ:

Единствено добрият екип може да преодолява проблемите

- Имал съм удоволствието да присъствам на всички церемонии по връчване на наградата „Медик на годината“ на в. „Форум Медикус“. И няма как да не подчертая, че това е първият вестник, който е зачел заслугите на българските лекари. И няма как да не ръкопляскаме в този момент, че подходиха толкова творчески и изнесоха наградата „Медик на годината“ през тази година в Шумен. В залата виждам един великолепен екип, който заслужава наградата. Идвал съм много пъти в Шумен по покана на БЛС, на колегите. Мога да кажа, че в този град лекарите винаги са били изключително будни и ориентирани към това, което трябва да се направи в здравната система, защото няма нищо по-силно от това да бъдем критични и самокритични. Днес по-рано с колеги от редакцията на вестника коментирахме протестите на лекарите в Шумен от преди няколко дни. Какво по-демократично от това да изразим позицията си, че някой по високите етажи в здравната система не отчита заслугите на болничните екипи не само в такива особено трудни моменти, но и във рутинната болнична дейност. Убеден съм, че това, което прави шуменската болница, вашият иновативен модел на здравеопазване, ще намери място не само в теорията, но и в практиката. И разбира се, всичко, което чухме в поздравителните адреси от националните институции, е потвърждение за високата оценка на всичко, което правите не само в критичен момент, но и всеки ден.

В онзи декемврийски ден всички вие демонстрирахте мобилизация. Това показва, че когато обединим усилия, можем да решим въпросите, а вашият колектив се справи блестящо. Тук е мястото да отбележим и заслугите на колегите от другите градове. Това, което „Форум Медикус“ прави тази вечер, е най-малкото нещо, което трябва да получават такива колективи в такива ситуации. Но аз мисля, че наградата не е само за действията ви в тази ситуация, но и за изключителните заслуги на екипа на Шуменската болница за лечение на болните от региона. Бих искал да подчертая, че през тази година заради изключително сериозното си участие в международните форуми на ЮЕМФ д-р Атанасов бе отличен като „Лекар на Югоизточна Европа“. А аз, госпожо главен редактор, бих искал да Ви благодаря от името на Борда на ЮЕМФ, че от национален вестник се превърнахте и в международен, отразявайки събитията на лекарите в Югоизточна Европа, защото за лекарите няма граници.

Днес българският лекар има нужда от това политиците да правят не формални дебати, а реална оценка за потребностите, за системата, за необходимостите, за финансирането. Защото не бива проблемите да бъдат прехвърляни от национално на регионално ниво и те да водят до други казуси, за които не са виновни лекарите. Позволете още веднъж да поздравя вашия прекрасен колектив. Убеден съм, че и занапред идеите на екипа и предприетите от него реформи ще бъдат полезни и на национално ниво. Мисля, че в краткосрочен и средносрочен план предстоят трудни моменти. Но съм убеден, че единствено с екипни действия те могат да бъдат преодолени.

Д-р Мариана Симеонова – изп. директор на Изпълнителната агенция по трансплантация:

Шансът за живот

- Уважаеми колеги, благодаря за възможността да изразя лично своето възхищение към вас. Защото с действията си в Хитрино вие напомнихте на обществото, на институциите, че лекарите, медицинските сестри от всяка една точка и всяка една болница в България са тези, от които зависи живота на всеки от нас. Защото първите екипи, които посрещат болните, дават шанс за живот. Следващите екипи, независимо къде, лекуват усложненията. Но шансът за живот е даден от вас. Казвам това, познавайки част от колегите анестезиолози тук, аз също съм анестезиолог и знам колко е важна екипната работа.

Д-р Васислав Петров от Националното сдружение на областните болници:

Областните болници могат

- Много пъти по време на събиранията на сдружението сме изтъквали колко е важно областните болници да бъдат здрави, укрепнали, осигурени с финанси и хора, за да могат да посрещат тежките събития, които се случват понякога. Областните болници са единствените структури в страната, които могат да посрещнат такива инциденти и да се справят с тях. Затова искам да благодаря на всички вас, че помогнахте на пострадалите в този толкова тежък инцидент, какъвто не се е случвал от години в България. Благодаря ви, колеги.

След официалната церемония по връчването на наградата „Медик на годината“ пред екипа на „Форум Медикус“ лекари, сестри и други служители на болницата в Шумен споделиха своите спомени и емоции от преживяното.

Д-р Димитър Димитров – анестезиолог:

Да бъдем мирни и единни

- Това бе един тъжен и ужасен ден. Не се чувствам горд от направеното, аз просто бях на работа и вършех това, което трябваше. Но съм горд, че имах привилегията да работя с колегите, които се притекоха на помощ. Те наистина бяха на ниво. Можете да си представите какво бе да си сам срещу 20 пострадали, да правиш подбор, да степенуваш случаите по тежест. И какво облекчение бе, когато пристигнаха и другите анестезиолози – д-р Цветков и д-р Христова. Зам.-директорът д-р Тодоров бързо нареди какво да се прави, да отворим операционните, а това беше решаващо. Защото в един момент се „задръстихме“, защото линейките много организирано караха по трима пациенти с четири коли, а нямаше терен, нямаше място.

В цялата тази картина ще отбележа нещо, което ще помня винаги, нещо, за което никой не попита – реакцията на пациентите. В ХХI век все още има хора, които казваха: „Докторе, остави мен, погледни другия“. Това не се забравя. Не го забравяйте и вие.

И още нещо, за пръв път за толкова години (Д-р Димитров работи в болницата от 28 години) видях толкова масово наранени хора от осколъчни материали. Видях как мазилките и боята се превръщат в оръжие. Затова искам да призова да бъдем мирни и единни.

Д-р Илиян Илиев – директор на ЦСМП в Шумен:

Линейките бяха в Хитрино преди институциите

- В деня на инцидента в Хитрино получих обаждане от дежурния колега, който ми съобщи за горяща цистерна на гара Хитрино и за пострадали хора. Тази първоначална информация не ме изненада, тъй като и друг път се е случвало да горят цистерни и да има пострадали. Но малко след това получих ново обаждане – този път от зам.-областния управител Шаренков. Той информира, че инцидентът е много сериозен и трябва да реагираме. Веднага се отправих към центъра за координация. Все още нямаше ясна картина за случващото се в Хитрино, макар че вече наш екип бе на мястото на пожара само 6-7 минути след избухването на цистерната. Линейката на спешна помощ бе първа в огнището на пожара, преди всички останали институции. Тук трябва да уточня, че нашите екипи не са длъжни да влизат в огнището и да извличат пациентите. По принцип другите служби – пожарната например, трябва да изведат пациентите, а ние след това да им окажем спешна медицинска помощ и да ги транспортираме.

Първите пристигнали екипи на мястото информираха за зловеща картина.  Дърветата в парка около композицията още са горели, избухвали са газови бутилки. И въпреки стресиращата ситуация, колегите и за миг не са помислили да напуснат мястото на инцидента, а са продължили да оказват спешна помощ. Фелдшерка от екипа съобщи, че по нейна преценка пострадалите са около 50 и че има жертви. Благодарен съм, че бързо се отзоваха и колегите от Варна, Разград и Търговище – така успяхме да покрием нуждите от спешна помощ на всички пострадали. В този критичен момент разполагахме с достатъчно екипи – около 10-11.

Искам за пореден път да благодаря на всички колеги, които освен професионализъм и себеотрицание, проявиха в този ден и голяма смелост. Тъй като те работиха в условията на висок риск, но и за миг не се поколебаха в действията си – около тях са гърмели битови газови бутилки, продължавали са да горят цистерните. Още си спомням как от мястото на инцидента ми позвъни медицинска сестра от екипа, който чакаше в селото, и ме попита на колко метра трябва да бъдат от огнището на пожара. Не можах да отговоря на този въпрос веднага. Потърсих отговор и от други институции, но такъв отговор нямаше. А в началото хората от екипите са влизали сами в огнището и са спасили много хора.

Не бива да забравяме, че и след първите критични часове нашите екипи продължиха да бъдат на линия – в продължение на няколко дни четири екипа дежуриха на входа на Хитрино, за да могат, ако  евентуално стане някакво събитие, веднага да реагират и да окажат помощ на експертите, които продължаваха да работят на терен – пожарникари и полицаи.

През този труден ден между екипите на спешна помощ и екипите на болницата имаше невероятен синхрон и добра стиковка. Най-важни за постигнатите резултати тогава бяха не само професионализмът на всички медицински специалисти, но и шансът да успеем да съберем за много кратко време допълнителни екипи и да осигурим достатъчно санитарни автомобили.

Най-удовлетворящо днес за мен е, че работя с колеги, които са категорични – ако отново се случи нещо подобно, ще реагират по същия начин и без колебание ще влязат в горящото село.

Маг.-фарм. Татяна Петрова – управител на Болничната аптека в Шумен:

Справихме се

- В онзи страшен ден рано сутринта ми се обади зам.-директорът на болницата, съобщи за инцидента в Хитрино и каза, че спешно трябва да събера екипа на болничната аптека. По принцип в събота сме от 11 до 15 часа на повикване, но въпреки това всички колеги се явиха в лечебното заведение. Първата ми задача в аптеката бе да позвъня на екипите на спешното и в операционните и да направя справка от какво имат нужда. Най-необходими бяха препарати при изгаряния – дефламол и йодасепт. Разполагахме с количества от тези медикаменти, но недостатъчни, тъй като в болницата няма специализирана структура за лечение на изгаряния. За да осигурим нужните количества, се свързах с колегите от складовете и успяхме да набавим достатъчно опаковки. Тъй като не знаехме докога ще продължи кризата, заредихме максимално количество от тези медикаменти. Разполагахме с всичко останало. Започнахме да приготвяме нужните разтвори – кислородна вода, риванол, хибитан. До към 16 часа бяхме в болничната аптека. След това се прибрахме вкъщи, но бяхме на разположение в случай на усложнение на ситуацията.

Това бе един изключително тъжен ден. Постоянно следяхме актуалната информация. Специално аз преживях като лична таргедия някои от историите на пострадалите.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.