Вие сте в: Начало // Всички публикации // Някои препоръки към бъдещите здравни политици

Някои препоръки към бъдещите здравни политици

Д-р Методи Янков – член на УС на Националното сдружение на частните болници, пред „Форум Медикус“:

- Здравеопазването е в центъра на общественото внимание и основна част от политическите тези на политическите партии, които ще участват в предстоящите избори. Обръщаме внимание на бъдещите членове на Народното събрание по отношение на политиките, които дефинират в своите предизборни платформи. И по-специално – по отношение на един факт, който изключително затруднява работата на цялата система на здравеопазването.

Смятам, че честите смени на нормативната уредба и нормативните документи са най-големият бич в здравеопазването. Здравеопазването е консервативна система, която може да работи с правила, изработени в парламента, но условието е да не бъдат често сменяни, за да може всяка една от структурите да се адаптира и да работи устойчиво. Много често се формулират тези, които изпращат основните проблеми на здравеопазването в глуха линия. Не е полезно и за обществото, не е полезно и за политиците. И особено не е полезно за здравната система. Една от тезите е финансовата стабилност на системата на здравеопазването. Прави впечатление по последни съобщения, че задлъжнялостта на държавните болници е около 400 млн. лв., около 170 млн. лв. – на общинските болници. Когато трябва да споменем нещо за частните болници, там не се говори за задлъжняване, а за кредити. Около 400 млн. лв. по обща преценка са кредитите на частните болници в България. От друга страна, за 2015 г. беше отчетен като голям успех фактът, че НЗОК завършва с 10 млн. лв. дефицит. Доколко вярна е тази цифра е отделен въпрос. Ако беше продължило в същото темпо администрирането на системата по отношение на работата с НЗОК, най-вероятно през 2016 г. щеше да бъде отчетен 5 млн. лв. дефицит. И в същото темпо, ако бяхме продължили, най-вероятно през 2017 г. НЗОК щеше да бъде на печалба. Ето за този факт няма логично обяснение. Как така поръчителят НЗОК е с положителни финансови резултати година след година, а изпълнителите, в лицето на болниците, са в тежка дългова криза? Докога ще сатанизираме изпълнителите на болнична медицинска дейност под формата на „крадци“, „убийци“, „неспазващи стандарти“, „лъжци“, а в същото време те трупат дълг след дълг. Дали простото обяснение е липсата на добър мениджмънт? И важи ли това за всички лечебни заведения? Може би това е лесната теза, която здравните политици вменяват в публичното пространство, за да обяснят своята резистентност по отношение на истинското финансиране и администриране на системата.

Още един факт бих желал да коментирам. Това е опитът да се наруши Законът за лечебните заведения в частта равнопоставеност на видовете лечебни заведения по отношение на собствеността – а именно държавна, общинска, частна. Прави се опит да се наложи публично мнението, че частните болници са бутикови, че са излишни, че са тежест на здравната система. Напомням, че със спирането на приватизацията на лечебните заведения беше предизвикан бум от строежи и откриване на нови частни лечебни заведения, тъй като това е една индустрия, наблягам на думата индустрия, която не е извън инвестиционния поток, извън инвестиционните намерения. Думичката индустрия е вярна, тъй като в индустрията на здравеопазването работят около 350 хил. души, като в това число не влизат производителите на медикаменти, дистрибуторите на лекарства и консумативи. Това е една индустрия, която е най-големият работодател в страната, плаща вече доста високи заплати и реални осигуровки, работи 24 часа в денонощието. Ако това не е индустрия, кое е индустрия в България? В този смисъл равнопоставеността между лечебните заведения по отношение на условия за работа с обществените фондове е налице. Но не е налице равнопоставеност по отношение на участието в разпределението на обществените фондове за развитие на здравеопазването. По-точно имам предвид – отдавна очакваме в България да се създават програми, които да отговарят на приетите стратегии, последната от които беше Националната здравна стратегия’2020 с поставени много правилни цели, според мен. Но там продължението трябваше да бъде в конкретни програми, които да имат финансиране, изпълнители, срокове и отчети. За тези национални програми трябваше да бъдат обявени конкурси, да участват групи лечебни заведения, а не само целево да се финансират държавни лечебни заведения, което е една скрита субсидия, забранена в практиката на Европейския съюз. Не само, че не са ясни критериите, не са ясни и крайните цели, и крайните резултати. Никой не отчита крайния резултат в посока на здравните показатели на населението. Ние очакваме да се включим в изработването на тези приоритети, на тези програми, да участваме в тяхното спечелване по примера на европейските проекти. Ето и още един факт – частните лечебни заведения са изключени от финансирането по европейски програми по обясними за нас причини. Защото движението на парите излиза извън контрола на държавната администрация, а е много страшно за тази администрация да не контролира пътя на парите до крайния резултат, вместо да контролира и да се интересува от крайния резултат. Това са само малки щрихи от неправилните тези, които се разпространяват в публичното пространство, а неправилните тези водят до неправилни изводи.

Една от най-важните наши цели в здравеопазването и нещо, в което ние горещо подкрепяме държавните органи – в лицето на Министерството на здравеопазването, и в лицето на НЗОК, това е изработването на Национална здравна информационна система.

Под такава система ние разбираме един продължителен процес, който не цели да даде право на пациентите да си записват часове за прегледи, както често четем такова разбиране в интернет. Ние препоръчваме централизирана система за събиране на здравна информация от всички изпълнители на лечебни дейности, както и за финансовите параметри с цел – анализ. И от анализите на данните и резултатите да бъдат изготвени здравните стратегии, приоритетите и тяхното финансиране. Това ще прилича вече на съвременно управление, чиято цел е ефективно използване на средствата, но с поставени здравни цели.

Такива са нещата, които очакваме от всяко едно правителство. Нека бъдещите политици да погледнат сериозно на темата, а не да взимат емоционални решения. Например както при един случай на училищно насилие веднага излиза на преден план тезата да назначим лекари в училищата. Такива емоционални решения нито са полезни, нито са изпълними.

Често се задава въпросът какви решения могат да се намерят при сегашната задлъжнялост. Отговорът е известен на абсолютно всички, които участват в управлението на здравеопазването през последните 10 години. Нарича се официално доплащане на медицинските дейности в лечебните заведения. Официалното доплащане първо ще въведе ред в хаоса на плащанията, които гражданите правят извън здравната си осигуровка. Обосноваването на необходимостта от доплащане е излишно. По-скоро официализирането на това плащане  ще даде основание всяка лечебна структура да определи своята цена и това ще бъде един от критериите за избор от страна на пациента. Второ, ще даде основание на групи пациенти по различни – и професионални, и финансови, и социални аспекти, да се солидаризират и да създадат така мечтания втори стълб на допълнително осигуряване. Това може да бъде инициирано от предприятията, от профсъюзите, от неправителствените организации. В края на краищата време е да се погледне отново към доброволните здравноосигурителни дружества, които закрихме преди време. Или нека политиците да кажат коя е другата форма на официално доплащане на здравната система, тъй като със средствата на НЗОК никога не може да бъде постигнат желаният здравен резултат от гражданите. И хората осъзнават това, с лекота доплащат, но се дразнят от хаоса в доплащането.

Вярно е, че когато става въпрос за доплащане, винаги се казва как една част от населението живее под прага на бедността и не може да доплаща. Какво да правим с тези хора? В цивилизованите страни е намерено решение и на този въпрос. Всички, които са под прага на бедност, определен за всяка една страна, получават своята социална защита от държавата. В края на краищата има и програми, които могат да подпомогнат лечението на тези пациенти. Сигурен съм, че лечебните заведения сами ще реагират на този въпрос. И когато един пациент официално е поставен под прага на бедност и това е декларирано в съответните регистри (така, както го намираме дали е здравноосигурен, така ще разберем дали е и социално слаб). Ние от лечебните заведения (особено тези с частен характер) ще създадем механизъм, за да не бъдат лишени такива хора от съвременна медицинска помощ. Но не говоря за хора, които пристигат пред болницата с BMW и се обявяват за безработни, докато тяхното лечение става за сметка на работещите в здравеопазването. Иска ми се да вярвам, че след говоренето политиците ще започнат реално да работят за по-добра здравна система.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.