Вие сте в: Начало // Всички публикации // 142 години от обесването на Васил Левски

142 години от обесването на Васил Левски

За предателите и християнското опрощение.

Без да се смятам за историк, искам да припомня някои “позабравени” и доказани факти за ролята на поп Кръстю при залавянето на Левски. И днес мисля, че и доносникът, и крадецът на обществени средства, и клетвоотстъпничеството от националните интереси трябва да се класифицират като предатели и предателство.

  1. Поп Кръстю е единственият заловен от турската полиция член на Ловчанския революционен комитет, създаден от Левски, който е арестуван, но не е изпратен в София при Мазхар паша – софийски мютесариф и член на специалния съд. Защо?
  2. Поп Кръстю е арестуван на 18 ноември 1872 г. в Ловеч. Той е единственият член на Ловчанския комитет, за който със секретна телеграма, с разрешението на своя началник – търновския паша /по-старши по ранг от Мазхар паша/, ловчанският каймакамин иска от Мазхар паша разрешение да не изпраща поп Кръстю в София, а да остане “свободен” под негово наблюдение , тъй като в Ловеч той ще е по-полезен. Защо?
  3. След ареста на поп Кръстю турската полиция няма нужда от нови арести на други членове на организираните от Левски в региона революционни комитети. Оценени са образованието, информираността, интелигентността на арестувания и неговото съглашателство за сътрудничество с турската власт.
  4. Във втора секретна телеграма /намерена в материалите по делото срещу Левски/ Мазхар паша /от София/ иска от по-старшия от него търновски паша да се изпратят в София за нуждите на Специалния съд “досегашните донесения” на поп Кръстю в шифрована телеграма на Мазхар от 24 ноември 1872 г. /№1117/24.11.1872/……”като моля Ваше Сиятелство да благоволите и ни изпратите в най-скоро време както неговите показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения, отнасящи се до комитета в качеството на тамошен доносчик, които съставляват една похвална дейност за народа и държавата”, както и задълженията, които той е поел за в бъдеще, както и това, което властите в Ловеч вече са извършили и смятат да извършат занапред”, за да ги …Става въпрос за сведенията, дадени от поп Кръстю при ареста му на 18 ноември 1872 г.

Щом Мазхар паша говори за донесения, дадени от поп Кръстю преди залавянето на Левски, значи, че той вече е завербуван и е в списъка на доносниците с “похвална дейност”!

Нима това не е предателство от член на революционен комитет, наказуемо със смърт?

  1. Защо поп Кръстю, по данни на неговия съгражданин Стоян Коюмджиев, чийто дюкян бил близо до конака, всяка вечер след неговото освобождаване от ареста прави тайни посещения в Конака в Ловеч и се придружава от заптие до дома си? През нощта къщата на поп Кръстю се охранява от 3-ма стражари. Очевидно е, че поп Кръстю се намира не само под полицейски надзор и охрана, но активно сътрудничи и донася на турската полиция.
  2. Защо поп Кръстю, преди залавянето на Левски, подхвърля писма

    в двора на сем. Хашнови, написани с подправен почерк на Апостола. В тях той нарежда да се занесе “тефтерът” на организацията и се скрие в колиба на лозето им?

Защо, когато Хашнови, усъмнили се в автора на писмата, отиват на лозето си, те са претърсвани от заптиетата, които търсят “тефтера” в колибата им?

Защо по това време поп Кръстю се крие зад храстите и наблюдава случващото се?

  1. Защо поп Кръстю отива в сем. Сиркови, в които Левски се е укривал в Ловеч, веднага след неговото тръгване за Къкрина и разпитва “има ли някой, който да отива до Търново, за да изпрати писмо до местния комитет?” Това поп Кръстю прави във време на арести и разпити в София, когато всички неарестувани членове на комитета са се изпокрили и комитетите не извършват никаква дейност.

Може би именно тук се крие разковничето. Н. Сирков, незнаейки със сигурност за предателството на поп Кръстю, му издава неволно:

- “Имаше, но те вече са заминали.”

Тази очаквана информация поп Кръстю отдавна е обещал на каймакамина. Несъмнено новината веднага му е съобщена и тя потвърждава съобщението на Катил Хусу Чауш за срещата при “Пази мост”, по пътя за Севлиево, с лице, приличащо на портрета на Левски, висящ в Ловечкия конак.

Поп Кръстю знае, че ханът в Къкрина е собственост на Христо Цонев – Латинеца, член на Ловчанския революционен комитет, и това е най-вероятно мястото за пренощуване на “вече заминалите” гости на Сиркови. След като е обещал да предаде Левски, може ли поп Кръстю да не съобщи на каймакамина, че Къкринският хан е място за отсядане и пренощуване на комитетските гости? Той не може със сигурност да каже, че с “вече заминалия” се идентифицира Левски, но умният и хитър Ловечки каймакамин е решил да провери тази хипотеза.

В заключителния протокол на Специалния съд в София /наречен на турски Мазба/, изпратен заедно с присъдата на Левски от Саиб паша до великия везир в Цариград, изрично пише:

“След като неговият портрет /на Левски/ се разпрати и неговото преследване и търсене се усили, най-сетне чрез усърдието и посредничеството на ловченския каймакамин той биде настигнат в село Къкрина, Ловчанско, нападнат и заловен”.

8. Защо след залавянето на Апостола в Къкрина, когато Левски е закаран в конака на Ловеч, именно поп Кръстю единствен е повикан, за да го идентифицира? Левски отрича на каймакамина, който му показва неговия портрет, да е същото лице от портрета. Защо каймакаминът е повикал поп Кръстю, а не друг гражданин от Ловеч?

Поп Кръстю разговаря с Левски в конака. Това се подслушва от полицаите. Може ли той да каже след това, че не познава лицето, с което е разговарял като с добре познат?

Апостолът е знаел за какво е дошъл при него поп Кръстю, както и че разговорът му с него се подслушва.

Едва след този разговор между Левски и поп Кръстю каймакаминът съобщава на своя началник – търновския паша, че Левски е заловен в Къкрина.

  1. Както Никола Цветков, така и Христо Цонев-Латинеца твърдят еднакво уверено, че поп Кръстю е предал Апостола. Те и двамата са заловени с Левски в Къкрина и го придружават от Къкрина до Търново и София. Въпреки издевателствата над тях те твърдят, че не познават Левски. По техни уверения поп Кръстю пръв е идентифицирал Левски в конака на град Ловеч.

10. Защо в секретна телеграма на търновския управител /мютесериф/ до неговия пряк началник – валията в Русе, по данни на търновския телеграфист Петър Аргиров, се съобщава в минала през нощта телеграма, че “Левски е уловен в Къкринското ханче – предаден от един поп.” Защо не се съобщава за търновския чорбаджия Ст. Карагьозов, който също идентифицира Левски пред търновския мютесериф, а се посочва категорично предателството на поп Кръстю?

11. Откъде поп Кръстю изведнъж намира пари, за да изплати къщата си, наскоро след залавянето и обесването на Левски?

12. Всички членове на революционните комитети, които са заловени, са осъдени, убити или изпратени на заточение. Единствен поп Кръстю остава свободен, без присъда и се ползва с уважението и любезността на ловечкия каймакамин преди неговото отпътуване от Ловеч.

13. След Освобождението на България в Ловеч се завърнало турското заптие /някогашен чауш/ Юсеин Бошнак, за да уреди някои свои работи. Той е същият, когото Левски наранява в ръката при Къкрина.

Д. Пъшков, Марин поп Луканов и Иван Драсов /членове на бившия Ловечки революционен комитет/ запитали Ю. Бошнак “как стои случаят със залавянето на Левски?”

- “Поп Кръстю го предаде и той обади на каймакамина всичко” – потвърдил Бошнак.

Това той повторил и пред учителя Пано Рагозаров и Стоян Коюмджията.

По-сигурно доказателство за предателството на поп Кръстю не е необходимо.

Като се изключат Димитър Общи и поп Кръстю, всички предатели на Левски по време на съдебния процес в София след Освобождението на България са опростени. Те са изкупили вината си, бидейки заточени в Диарбекир. Някои там загиват, заплащайки с живота си за извършеното предателство и клетвоотстъпничество. Може би е дошъл моментът, в който и поп Кръстю, в съгласие с християнските принципи, да получи опрощение.

Но никъде в света на предателите не издигат паметници и не увековечават имената им.

Българската православна църква, в лицето на Негово Високопреосвещенство Ловешкия митрополит Гавраил може да даде опрощение и на поп Кръстю, но не и да го величае и да дава съгласие за овековечаване на името му.

На Българската християнска църква не й трябва още един Юда.

Проф. Йовчо ТОПАЛОВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.