Между 3 и 6 юни т.г. Велико Търново бе домакин на V Национална конференция за изследване и лечение на болката. Събитието бе организирано от Българската асоциация за болката и Научното дружество на анестезиолозите в България.

Специално за „Форум Медикус” проф. Иван Смилов – председател на организационния комитет, разказва за някои от основните акценти на форума, както и за българския опит в това направление.

- Характерно за нашата асоциация е, че в нея членуват лекари от различни специалности – анестезиолози, невролози, ревматолози, неврохирурзи, онколози, фармаколози, физиолози, физиотерапевти, спортни травматолози. Интересът към научната част на конференцията бе изключително голям – присъстваха над 300 души, като се радвахме и на солидно международно участие. Презентации изнесоха редица изявени учени от Европа и САЩ. Научното събитие бе уважено и от председателя на Европейската федерация за изучаване на болката (EFIC) проф. Ханс Крес, както и от генералния секретар на Световната федерация проф. Беверли Колет.

Наред с чуждестранните лектори по всяка една от основните теми доклади представиха и водещи български специалисти като проф. Златимир Коларов, проф. Параскева Стаменова и др.

Интерес сред участниците предизвика презентацията на настоящия зам.-министър на здравеопазването проф. Иван Миланов, който сподели своя опит в лечението на мигренозните състояния. Както е известно, в УБ „Св. Наум” е разположен най-големият център за лечение на мигрената в България.

Проведените дискусии показаха, че ние сме в крак с

модерните тенденции

в лечението на болката. По време на форума бе докладван българският опит в приложението на пластирите. Те съдържат обезболяващ медикамент, прикрепват се към кожата и имат ефект между 48 и 72 часа – лекарството се резорбира през кожата и действа аналгетично, което е много удобно за пациентите. Отбелязано бе, че вече са налице съвсем ново поколение пластири, които са много по-прецизни и действат още по-дълго време.

Участниците бяха запознати и със съвсем началния опит в използването на фентанил – прилага се сублингвално или през носа под формата на спрей. Това е едно от най-новите постижения на фармакологията и е шлагер сред лекарствата за лечение на болката. Действието на медикамента е фантастично – само за 3 до 5 минути болката изчезва. Най-интересното е, че действа при всякакъв вид болка. За съжаление този препарат още не е регистриран в България, но се надяваме това да стане скоро. Вече сме направили постъпки чрез някои от фирмите доставчици. На този етап и в Европа препаратът е регистриран само в 3-4 държави.

Някои от докладите на конференцията представиха съвременните подходи за лечение на ревматоидната болка, където също са налице нови групи лекарства – за ревматоиден артрит например.

Радостно е, че през последните години у нас навлизат все повече нови техники. Така например в областта на травматологията и неврохирургията изключително ефективен е т. нар. радиофреквентен метод – подходящ е за лечение на дископатии, спортни травми и т.н. При този подход чрез използването на лъчи, подобни на рентгеновите, се въздейства върху коренчетата на нервите, които излизат от гръбначния стълб, и по този начин се облекчава болката.

Друг нов подход, който неврохирурзите разработват, е поставянето на електрод в гръбначния стълб, който подава ток с определена честота и дразненето предизвиква болкоуспокояващ ефект. Катетрите се имплантират под кожата, поставя се батерия, която издържа една-две години. Този вид терапия е много подходяща за хронично болни и за пациенти с ракови заболявания. В чужбина поставянето на електроди е много разпространено. В България методът е прилаган в Клиниката по неврохирургия в УБ „Св. Иван Рилски”.

Не бива да забравяме и някои

алтернативни техники

като акупунктурата например, тъй като тя определено има място при лечението на различните видове болкови синдроми. Към асоциацията сме привлекли и група колеги, които се занимават с хомеопатия. През последните години в това направление бяха създадени медикаменти, които бележат успех. Категоричен съм, че хомеопатията не се противопоставя на традиционната медицина, а по-скоро играе ролята на допълнение.

За съжаление всички тези неща, за които стана дума, все още не са регламентирани от НЗОК. В момента касата покрива (и то не на 100%) само силно действащи лекарства за раково болни хора. В тези случаи са необходими специални рецепти, които се издават само от болницата по онкология или от дванадесетте диспансера в страната. Преди около месец във Виена проведохме съвещание на европейските дружества по изследване и лечение на болката, на което бе дискутиран точно този проблем – как в отделните държави от ЕС се реимбурсират медикаментите за лечение на болката.

Неведнъж съм споменавал, че в България е необходимо да бъде създадена мрежа от мултидисциплинарни центрове за лечение на болката. На този етап у нас съществуват отделни структури, които са плод на активността на отделни колеги. Но в тях те лекуват определен вид болка – продължава тази наша традиция всеки да лекува болката в неговата си област. Някои от частните лечебни заведения също бяха изградили свои звена и ми се струва, че именно там ще бъдат създадени първите истински центрове за лечение на болката. Защото в частните болници сякаш е по-лесно да бъдат събрани лекари от няколко специалности и когато постъпи пациент, той да бъде точно насочен към подходящия специалист.

През тази година Българската асоциация за изследване и лечение на болката отбеляза

десет години от създаването

Този период е и много, и малко. Най-важното е, че успяхме да се утвърдим като организация и да заострим вниманието на обществеността към проблемите на болката. Успоредно с това се опитваме да популяризираме нашите цели и идеи и сред самите пациенти. Защото не е нормално хората да живеят с болки в продължение на седмици, на месеци, а дори и на години.

Данните от изследване на ЕС, проведено сред хора с хронични болки, показват една много тревожна тенденция – около 35% от интервюираните живеят с болка повече от 10 години. България също беше включена в проучването, въпреки че не знам как са получени данните. За да имат добро качество на живот, пациентите трябва да бъдат лекувани по най-подходящия начин. Ставните, ревматоидните или посттравматичните болки например персистират дълго време.

Другият съществен момент е, че през тези десет години успяхме да затвърдим нашите позиции във всички международни организации – да контактуваме на европейско и световно ниво, да обменяме информация, да изпращаме колеги на специализации в мултидисциплинарни центрове.

Трябва да подчертая с особено задоволство, че преди 2 години спечелихме гранд от ЕFIC, благодарение на който проведохме редица курсове, семинари и обучения за студенти, лекари и специализанти.

Надяваме се и МЗ да обърне повече внимание на тази проблематика и най-вече да бъде разширен обхватът от медикаменти за лечение на болката. Работим съвместно и с различните пациентски организации. Те ни оказват съдействие, а и ние помагаме, когато е необходимо. Защото нивото на реимбурсация на лекарствата за болка все още не е добро. Както споменах, има пациенти, които не могат без тези медикаменти, и то за дълги периоди от време.

За да не бъде нарушавана комуникацията между самите специалисти, ние се събираме през определени интервали от време и непрекъснато обменяме опит. Защото болката е общобиологичен, общомедицински проблем, независимо от различните и аспекти. Смятам, че помежду си се разбираме добре – споделяме мнения, колегите си препращат пациенти. Остана да ни разбере и държавата.

Записа Георги ДИМИТРОВ