Вие сте в: Начало // Всички публикации // Мечтите на доц. Марин Георгиев

Мечтите на доц. Марин Георгиев

Марин Георгиев е завършил медицина в МУ в София през 1991 г. Бил е участъков терапевт, а от 1992 г. започва работа в Катедрата по урология към МФ и в клиниката, бил е ординатор, асистент, старши и главен асистент, от 2009 г. е доцент в катедрата.

Специализирал е в европейски университети и клиники, както и в САЩ. Има над 130 оригинални публикации в български издания, над 20 публикации в авторитетни международни медицински списания.

Председател е на Българското урологично дружество. От есента на 2016 г. е началник на Клиниката по урология в УБ „Александровска“.

– Клиниката по урология в Александровска изпълнява мисия, която не е от вчера, не е и от днес. Ние, от настоящия екип сме твърдо решени не само да запазим тази мисия, но и да я доразвием. Мисията е 365 дни в годината, 24 часа в денонощието да оказваме помощ на всички, които са ни потърсили.

Действително сме с авторитетно наследството, както и с разбирането, и със самочувствието, че сме, за добро или за лошо,

последна инстанция

в урологичната грижа. Няма болен, който да е потърсил помощ и да не е бил приет, или да не му е обърнато внимание, или да не му е оказана медицинска грижа. Убеден съм също, че повечето болни знаят, че могат да разчитат на екипа в клиниката.

Известно е, че медицината върви напред. Преди се твърдеше, че за 10 години знанията се удвояват. Сега е известно, че това става на всеки пет години. В бъдеще – може би за две години медицината като наука и като практика ще бъде все по-нова.

Това поставя пред нас едно предизвикателство, на което да отговорим –не само да бъдем в крак с новостите, но и да бъдем първите, които ги въвеждат рутинно в работата. Това означава всеки болен да има достъп до новостите. Не да бъдем бутикова клиника или отделение, с модерна апаратура за определен брой хора. Да не говорим, че т. 10 от Европейската харта за правата на пациента казва, че всички пациенти имат право на достъп до иновации.

И от позицията на историческото развитие на клиниката, и поради това, което сме днес, нашата мисия е да предоставяме новостите на нуждаещите се.

Ясно е, че без новостите не можем да обучаваме, да привличаме млади лекари. Много говорим колко лекари напускат страната, сестри и т.н. Но има и обратен процес, някои сестри вече се връщат. В клиниката работят 12 специализанти и 2 т.нар. волунтиери (доброволци). За тях не е важна само заплатата и не трябва да се спекулира с това. Бил съм млад лекар, винаги най-много ме е вълнувало на какво ще ме научат, какво ще ми покажат, в каква обстановка и атмосфера, и с каква апаратура ще работя.

Самочувствието, че работиш с най-новото,

че си един от малкото екипи, които правят дадена процедура, и удоволствието от свършеното – всичко това няма цена. И аз виждам, че повечето млади колеги остават, ако има обучение и то по модерни методи и с модерна техника. Защото от това следват и публикациите – в целия свят в медицинските издания се приемат статии главно за прилагането на съвременни методи.

Това, което реализираме като програма, зад нас стои и ръководството на Александровска болница, разбира се, включва пълно модернизиране на клиниката, което е почти приключило.

От четири години са въведени рутинно лапароскопските методи за лечение на рака на простатата. От четири години екип на клиниката (аз съм ръководител на екипа), съвместно с болница „Доверие“, извършва оперативни интервенции с робота „Да Винчи“ за рак на простатната жлеза: екипът е от клиниката, а роботът е на „Доверие“. Ние започнахме дейността с изключителната подкрепа на уролози, които са от световна величина – проф. Йенс Развайлер, който е шеф на клиниката в Хайделберг, нашият ментор. Без ментор в медицината не може – не е срамно да се учиш. А още по-добре е по-добре е да се учим от майстор, прихващаме майсторлъка. Можем да се похвалим, че нашите оперативни намеси по повод на рак на простатата – било лапароскопски, било роботизирано, са наистина с европейско качество, защото бяха въведени по правилния начин.

В клиниката е налице една благоприятна ситуация – тя е лидер и по отношение на дейността на Българското урологично дружество. Това също е традиция. Предизвикателствата пред дружеството също са твърде много. Екипът на клиниката организира Национален урологичен конгрес – задължително с практически сесии по лапароскопска и ендоскопска урология. За пръв път проведохме на конгрес и обучение на робота „Да Винчи“, което извика възторг в младите колеги.

Успяхме да спечелим и образователен гранд от фирма „ГлаксоСмитКлайн“ – със средствата ще направим 4 обучения на млади колеги в Центъра по телемедицина в Плевен. До момента сме реализирали два курса, колаборацията е много добра – това се случва за пръв път в урологията. Идеята е

наука и практика да се слеят

в едно и то по начин, по който практиката да се обогатява. Идеята и на клиниката, и на дружеството е всичко, което усвояваме, да се разпространява по възможно най-правилния начин. Практическите сесии влизат в календара на Европейската асоциация по урология, в секцията по технологии. Програмите се утвърждават там, а ние имаме възможност да издаваме европейски сертификат. Ето защо не мога да скрия своето задоволство от факта, че нещо смислено можем да предложим както на нашите пациенти, така и на младите колеги. Защото не е необходимо вече те да ходят на скъпи европейски конгреси, за да „пипнат“ робот или ендоскоп. Националният конгрес е мястото, където това може да се случи. Дружеството ще подкрепи колегите и четирите курса ще бъдат безплатни за тях. Смятам, че така – стъпка по стъпка, ще се вдигне нивото на урологията в цялата страна.

Ще дам пример в отговор на въпроса какво се случва със стария тип операции, те отмират ли. От четири години при рак на простатата само 2-3% са класическите операции. И то при болни, които желаят. Понякога болните имат информация, че някой метод не е достатъчно добър. В момента ние все по-трудно правим класически операции. И бих цитирал един известен американски уролог, един от бащите на минимално инвазивната урология Индебир Гил, който казва: „Единственото нещо, което трябва да бъде отворено, това е нашият ум, нашата мисъл“. Запътили сме се това да стане практика в нашата страна.

Клиниката разполага с 55 легла. Щастието е, че правим едно ново изграждане на таванския етаж – предстои довършването му. Ще имаме конферентна зала с 80 места за директна връзка с операционния блок.

Днес в Клиниката по урология се работи абсолютно всичко (без детска урология), наред с минимално инвазивните методи, наред с класическата хирургия, при нас е и „люлката“ на бъбречната трансплантация, правим най-много от трупни донори, както и от живи донори – минимум две месечно.

В проекта си за началник на клиниката съм разработил и темата за развитие на детска урология. Имаме одобрение и от ръководството на Александровска болница. Ако с отварянето на новото крило успеем да организираме и такава дейност, тогава ще твърдим, че в клиниката на Александровска можем да правим всичко в сферата на урологията. Това е моята мечта.

Има нещо, което ние българите не можем съвсем добре да схванем.

Екипната работа

често звучи като клише. Когато поемах клиниката, казах на колегите: „Сам не мога, нямам нужда да привличам пациенти, нямам нужда да привличам финансови средства. Ако не вървим по един път – да въвеждаме новостите, да правим всичко, да гарантираме качество – няма смисъл да бъда началник. Сега мога да твърдя, че срещам пълна подкрепа на ръководството на болницата – без тях не става. Пълна подкрепа на лекарите от клиниката – проф. П. Панчев и доц. Кр. Янев и всички други хабилитирани, както и на младите колеги. Те с отворени очи попиват всичко, което се каже, което се прави. Ще дам един пример – започваме рапорта в 8 часа, аз идвам в 7. Установих, че младите колеги, без някой да ги кара, са в клиниката от 7.30 часа по стаите на болните. Т.е. те са мотивирани вътрешно, че могат да се развият в клиниката. И така се случва. Гордея се с това.

За медицинските сестри все още говорим като за проблем. Имаме 18 свободни места за специалисти по здравни грижи. Истината е, че човек трябва да отчита промените – много болници, голямо търсене. Освен това медицинските сестри открай време са пренебрегвани – не се грижим много за тях, а те приемат това като оценка. Смея да твърдя, че откакто поех клиниката, има промяна – вече 4 нови сестри постъпиха на работа при нас.

Листи за чакащите реално съществуват в клиниката – около 25-35 дни, при този леглови фонд. Търсени сме – това е добре. Но трябва и да отговорим на изискванията.

Изпълняваме сериозна програма за подобряване на битовите условия. Клиниката започва да прилича на немска клиника – там няма лукс, но има чиста и практично подредена болнична стая, вътрешен ред, особено по отношение на близките. Днес всичко това се усеща, вибрира във въздуха. Пациентът оценява клиниката от приемането да изписването. Мислим по тези въпроси всекидневно.

Записа Дарина СТОЕВА

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.