Вие сте в: Начало // Всички публикации // Практикуваме в пропастта между медицината и системата

Практикуваме в пропастта между медицината и системата

Проф. Милан Миланов пред „Форум Медикус“:

За новото в обществото и в здравеопазването, за годините на промяна и надежда, за разочарованията…

Новото е огромно като мащаб и дълбочина – и в политическата ситуация в момента, и в обществените нагласи, които са много променени. Нищо ново няма обаче в здравеопазването: още от края на миналата година чрез много наредби на НЗОК и МЗ продължава своеволието, но независимо от това много болници продължават да работят все едно нищо не се е случило. Това е един много голям дар за българския народ от българските лекари. Дано да усетят това хората – дано поне онези, които минават през болницата,   да го проумеят.

Колкото до обществения ни живот, той е толкова объркан, че се чудя кой е прав и кой е крив.

От 21 години съм политикан и политическите и обществените лъжи ги чувствам с кожата на гърба си. В момента имам усещането, че се движим в неправилна посока. Дано това е само усещане – какво ли не преживяхме през годините. От тук нататък е добре всяко правителство да работи под граждански натиск и контрол. Лошо е, когато гражданите не знаят какво искат. Наслушах се на такива призиви – все едно сме се върнали в годините след Освобождението от турско робство. Ако е имало тогава 120 депутати, 118 от тях са били с цървулите и не са знаели какво искат. Има двама, които знаят, но тях ги бият. Такива мантри се развяват в момента: например, да сменим системата. Какво е това система? Да върнем Великото народно събрание. Какво значи това? Това значи да отложим държавата си, партии, които се обединяват и се опитват да се натикат в сферата на протестиращите, да изземат техните правомощия и да оглавят протестите и да ги разцепят на десет лъча, ако може. Страшно ми се иска да живея в държава, в която няма значение кой е министър на здравеопазването или кой е министър-председател. Да знам, че всяка власт идва в името на моето лично добро и доброто на обществото. Но явно в България това няма да се случи. За съжаление новото правителство не прояви нужната активност.

Засега парламентът поне говори, казва какво прави и точно тук въпросът опира до това, какво да правим, а аз нямам отговор на този въпрос. Признавам си, защото нови избори наесен ще преповторят тази картина. А аз не желая това в аспекта, в който и хората на улицата не го желаят. Но няма други тенденции…През 1990-1991г., някъде до 1997 г. ние знаехме какво искаме. Сега го играят на пърформанси и хепанинг, разходки по Цариградско шосе, все едно че е стъргалото на един провинциален град. Ние сме в 2013 година, а къде се върнахме?

Медицината у нас върви светкавично напред, както и медицината в света.

Знам, че много хора няма да се съгласят, но постиженията в науката и практиката вървят светкавично напред. За съжаление здравната ни система категорично изостава. Пропаст има между двете, а системата е територията, на която практикуваме нашия занаят. Ние сме държавата, в която тази пропаст превръща практикуването в тотална мъка. И това е по една проста причина – идването на власт на различни политици и смяната на ръководството на министерството, на касата. Веднага решават, че са дошли на една гола ливада и почват от а, б. И не питат защо го направихте, за да им бъде обяснено, че нещо е направено. Тежка пропаст има вътре в болниците като качество на медицинската услуга. Тежко неразбиране има за болничната реформа, доболничната помощ е оставена сама на себе си, макар че нещата там са малко по-добре, отколкото в болниците. Не виждам и желание да кажат сегашните управляващи за каква реформа става дума, наслушах се на сукалчета икономисти от определени кръгове, които говорят за реформа в здравната система. Една реформа има 4 страни – собственост, функции, финансиране и структура. Какво искат да променяме тези, от които зависи министерството, лекарският съюз, здравната комисия в НС, касата? Защото, като слушам общите приказки, веднага махам мантрите като ДСГ, здравна карта, електронно досие.

Често се твърди: като въведем електронното досие, проблемът е решен.

Това са само стъпки. Те не могат сами по себе си да решават проблемите. Кое искат да променят – функцията на болниците. Вече 1500 години болницата съществува и е създадена по един образец, който се повтаря. През 1998 г. направихме страхотна крачка за определяне на собствеността на болниците в България – общинска, държавна, смесена, частна. Собствеността беше предадена на болниците, а те я превърнаха в разменна монета. Къде тогава е проблемът – остава структурата. Трябва да забравим за броя на болниците, защото това в световен мащаб не е проблем. Важен е броят на леглата и структурата на леглата. По броя на леглата можем да определим заболяемост, възраст, отдалеченост. Не чух нито една идея как да се промени структурата на болничното здравеопазване. Имам една идея, но няма да я споделя – предстои софийската колегия на БЛС да направи кръгла маса по темата за болничната структура. Всеки един от министрите, особено през последните 4 години, си имаше мозъчен гвоздей – за единия беше здравната карта, за другия бяха ДСГ, за третия беше съкращаване на общинските болници, за последния беше „няма да пипаме нищо, защото идват избори“.

Къде, в какво е проблемът на здравната карта на страната?

Първата бе приета през 2000 г., после се нароиха поне още 8 здравни карти. И какво – нищо не решиха. Къде е грешката на хората, които вярват в мантрата на здравната карта – здравната карта трябва да бъде флексибилна, а те се опитват да я направят строга, непоклатима. Това е най-голямата грешка. Имаме динамика на демографските процеси не само със застаряването и заболяемостта, но има огромно придвижване на много хора. Лятото се местят, зимата също. Ако започне реализирането на един голям инфраструктурен проект у нас, който ще дава хляб на хората, пак ще има движение. Всички министри, които се занимават със здравната карта от 2000 г. досега, правят консервативни и неподвижни карти. За съжаление вече 15 години се говори за ново райониране и структуриране на страната и не се прави нищо. Оставаме на една окръжна структура, която е тежка и сложна за нашата територия, ние сме малък народ, малка държава. Вече не се знае кое е област, кое е окръг, коя болница е окръжна и този хаос идва от държавата. Ако държавата няма нова структура, не можем да направим нова здравна карта. Много се говори и за електронизация на здравеопазването.

IT натискът е по-силен от паричния натиск по отношение на касата.

Те имат възможността да властват върху болниците и върху доболничната помощ и играят с нервите на лекарите. Огромни компании упражняват натиск. Каква електронна здравна карта ще правим, ако нямаме електронно правителство и държавата не е електронизирана. Това веднага опира до парични интереси. Ако това правителство продължава да действа, което е проблем на общественото развитие, крайно време е да решим кой е основният стълб, около който се върти системата. Когато правехме законодателството през 1998-2000 г., приехме за себе си, че тази основна ос за следващите 10 години е финансирането. Защото това беше най-важният момент при превъртането на системата – преминаване към осигурително финансиране. Сега си мисля, че през 2008-2009 г. трябваше да пренасочим, в най-добрия смисъл, проблема от финансирането, с което хората свикнаха, към структурата. Тежестта да падне върху структурирането на здравната система на територията на България, за което главна отговорност носи МЗ. НЗОК и БЛС, които по закон договарят обеми и цени, да не се бъркат много-много в структурата на общественото и на частното здравеопазване.

Влизаме в колизията на разцвета на „маковата ливада“ на частното здравеопазване.

Много е красиво, от една страна. Но от друга – там се произвежда опиум. Много е опасно. Това няма да стане, ако министърът определя колко и какви болници къде да бъдат разкрити. Или да определя колко кардиоинвазивни центрове да бъдат разкрити. Създаването и функциите на тези центрове не бяха оставени на свободния пазар. Веднага се премина към конфронтации, към истинска конкуренция между лечебни заведения в полза на частните, което се усеща от пациентите, които плащат. А при нас, ако плати 20 лева, защото лампата в стаята му свети и харчи ток, става скандал. Този проблем осезаемо се усеща от ръководството на болницата, защото лекарите работят на две, три места. Лекарите са едни и същи и се точи болничен ресурс. Нелоялната конкуренция води до тази конфронтация, която няма аналог в света  – пътят на пациента, на болницата и на лекаря от 100 години е един и същ. Няма напрежение, човек като се роди, започва да се учи какъв е пътят му в здравната система, обществото не скача по всичко в здравната система, като я приема за най-корумпирана и най-скъпа.

Това е по една проста причина – на 5 минути се сменят правила, сериозни правила при това.

Така с общество не се постъпва. Това трябва да бъде в основата на протеста – не ми сменяйте правилата на 5 минути. Не може да ми променяте данъците през 5 минути, собственост да ми сменяте през 5 минути, улицата ми днес е еднопосочна, утре е двупосочна. Това е и причината общественият натиск да е толкова пръснат в момента, като ветрило е – от това кой да бъде шеф на ДАНС, до това да кажем кой да бъде патриарх. Не става така, така държава не се прави.

Човек, независимо какво работи, е стълба.

Преценката дали нагоре или надолу да тръгне, е на хората около него. Идва време – може да е на 5 години или на 10 години, когато човек е на едно стъпало и е изчерпал възможностите за развитие, знае и може всичко. Няма значение дали ще стане министър-председател или овчар. Така стана, че през 1990-1991 г. медицината не ми даваше пълно удовлетворение, това е усещане. Тогава влязох в администрацията. Ново стъпало беше. И после съм и участник, и свидетел на разпадането на дясното – започнало в края на 1992 г. и до ден днешен. Това е голямата ми болка, тя не е само моя, но и на много други хора. Страшно много неща ми даде този период, беше нов момент и ме обогати лично, но и много ми взе.

Човек, ако се захваща с политика, с обществени задачи, трябва да го знае: неблагодарна работа, каквото и да правиш, никога не можеш да повториш Христос.

За съжаление, вече ще станат 6 години, откакто се отказах от политиката, близките ми знаят много добре за всички предложения, които съм имал в годините. Разбрах за себе си, че вече не сме един за друг с политиката, тя е част от обществения живот, но няма да мога да направя това, което постигам в клиниката и в „Пирогов”.

БЛС и в момента не е това, което виждахме.

Силата получихме чрез Закона за съсловните организации. Днес толкова празни приказки за казионност чувам от колеги и от лекари, че е обидно, защото не осъзнаваме силата на обединението и на баланса. Между специалности, между болнична и доболнична помощ, между жени и мъже. Последните ръководства на БЛС не съумяват да обединят лекарите, а участват в разединението им заедно с НЗОК, с МЗ и с политическите сили. Малко повече кадруват, правят си тайни вечери. Силата не се ползва, разпилява се. БЛС не може да не участва в правенето на наука у нас, съюзът в момента е съсредоточен само в системата на здравеопазването, здравни карти, ДСГ. Къде е науката медицина, практиката медицина, обучението през целия живот? Кой да застане начело на похода на медицината като наука и практика? Това е силата на БЛС, по-сладко е да се занимаваш със здравната каса, с лекарствата, с болниците, които ще спасим или не, с политиканството. Казвал съм много пъти, че академичната общност в БЛС я няма. Имало акредитационен съвет – това не е решение на проблема. Основните проблеми на науката и практиката трябва да бъдат решавани от БЛС, от гилдията като цяло и от представители на всички специалности. Връзката се къса. Говорят за камара, вече я мразя тази дума, въпросът е във функцията, а не в названието. И в сегашния си вид БЛС е камара малко или много.

Психиката на българските лекари е тежко увредена.

От една страна, това се дължи на конфронтацията между обществото и лекарите, че ние, лекарите, не чувстваме нормалната признателност за труда си. Не говоря за пари. Започнал съм практика в средата на миналия век в Сливен. Когато има болен в терминално състояние, иде ми да кажа на близките: разберете, че човекът умира. Но в такива случаи се вдига такава пушилка, такива неща се говорят, такава помия се сипе върху лекарите. Ние не получаваме признателност за работата си.

Все още съм оптимист, защото вярвам в следващото поколение – по-образовани са, напредничави са. В момента се формира една група хора с опит отвън, от света, които не желаят да живеят повече в такава държава. Надявам се протестите да помогнат групата да става все по-голяма, да придобива критична маса от хора, които не искат да живеят в държава като България. Става дума за поколението между 25 и 45 години – те трябва да си понесат кръста и да го изнесат до Голгота.

Записа Стойчо СТОЕВ

1 Отговор to " Практикуваме в пропастта между медицината и системата "

  1. Stefka Krasteva казва:

    A кога ще се върне постановката от стария закон за здравето?
    …-че здравеопазването в Бг е по #международните медицински стандарти?
    А сега какъв закон имаме? -С над 25 изменения и допълнения…
    За мен-това е -меко казано -подигравка с Българския НАРОД и основно с БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАР

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.