80,08% от младите медици не се чувстват удовлетворени от доходите, които получават. Това показват данни от допитване, проведено от Сдружението на младите лекари към Столичната лекарска колегия, в периода 29 юли – 12 август 2021 г. сред 545 млади медици между 24-35 години. Става ясно още, че 40% от специализантите обмислят работа в чужбина.
Сред отговорите от анкетата се открояват редица проблеми по време на специализациите на младите медици у нас. Не-
малка част от анкетираните – 52%, започват специализация между 6 месеца и две години след дипломирането си. Така те губят време от своето развитие под формата на различни видове „нерегламентирано доброволчество“ като чакане за мяс-
то за специализация, преминаване през обучение в спешно отделение, наемане като ординатори и др. „Този тип забавяне и то в система с недостиг на кадри посочва как лекарите би-
ват „посрещани“ в действащото здравеопазване“, става ясно от изводите от анкетата.
Повечето от специализантите – 59%, са на трудов договор с лечебните заведения. 12,6% са на финансирано от държавата място, но реално им се заплаща само обучението, а заплатата е от самото лечебно заведение. 1,83% от анкетираните млади медици са на платена специализация и още толкова – по европрограма. Оказва се, че – макар нормативно да е определено заплащане от две минимални заплати, а отскоро и от 2.5 – 50% от специализиращите на място, финансирано от държавата, получават между 500 и 1000 лева месечно.
Анкетираните открояват и проблеми при конкурсите: не-
достатъчна осведоменост за нуждите от места за специализация; липса на яснота как точно се обявяват конкурсите; по какви критерии се оценяват и др.
Оказва се също, че 19,8% от специализантите не посещават задължителните модули за специализация, а 26,97% от младите медици посещават тези модули, но не получават заплащане през това време. Около 16% от попитаните споделят и за проблеми в комуникацията със своя ментор.
Повечето анкетирани млади медици – 80,08%, не са удовлет-
ворени от заплащането, което получават за работата, която извършват. Повече от половината – 52,28% от работещите като лекар специализант имат стартова заплата под 1000 лв. По-малко от една трета – 30,24%, са със заплата между 1000-1500 лв., а 5,85% /един от 20 млади медици/ не получават заплащане за своята дейност. „Този феномен се среща поради липсата на места за специализации, избирателното отпускане на места в големите болнични заведения с голям обучителен потенциал“, е друг от изводите от анкетата. Наред с това ДМС не получават 32,3% от младите лекари, а 28,3% получават, но не са доволни от размера.
Оказва се, че немалък дял – 41,28%, от младите лекари ра-
ботят на две места. „Това означава, че им се налага да съчетават задълженията си в основното лечебно заведение на специализация, времето за обучение по специалността и ангажименти на второ работно място. Тези три компонента обсебват изцяло времето на лекаря специализант“, гласи следващ извод от анкетата.
Данните сочат, че всеки четвърти млад медик е свръхнатоварен – 24,25% работят между 180-200 часа /при 150, приети за нормално/, а същевременно 41,7% не получават средства за извънреден труд.
„Всичко това, съчетано с нарастващата инфлация, предимно личното финансиране за курсове и конференции, липсата на достъпни възможности за самообучение създават неблагоприятна среда за младите лекари и все повече стимулират тяхната емиграция в чужбина“, обобщават организаторите на анкетата.
24,59% от анкетираните не посещават въобще курсове за обучение в страната или в чужбина, които са изключително важни за един млад медик, за да бъде в крак с времето и медицината. Специализантите споделят, че 32,5% от тях получават финансиране за курсове от фармацевтични компании. „Продуктовите симпозиуми и обучения имат основния проблем, че представят предимствата на един определен медицински продукт или изделие, и по този начин не дават пълна представа за научните постижения чрез други или подобни продукти и методи“, е естественият извод за тези процеси. Голяма част от младите медици – 38,9%, плащат курсовете си сами, а само 5,87% получават финансиране от лечебните заведения. В сферата на научната активност само 15,05% от младите лекари имат зачислена докторантура, и само 5,14% имат призната такава. Това е твърде нисък процент за сфера като медицината, в която науката преди всичко се трансформира в грижа до леглото на болния.