Вие сте в: Начало // Всички публикации // Напредъкът в медицината

Напредъкът в медицината

През 2025 г. здравеопазването е в ключов момент на трансформация, когато технологичните иновации предлагат безпрецедентни възможности както за подобряване на резултатите за пациентите, така и за предоставянето на качествени здравни грижи.

Изкуственият интелект „поглежда” в човешкия мозък

Детайлни карти на човешкия мозък, изготвени от финансирания от ЕС Human Brain Project, са готови за представяне през 2025 г.Те ще помогнат на учените и лекарите да се насочат към нови терапии за пациенти с мозъчни заболявания, според проф. Катрин Амунтс от университета в Дюселдорф и изследователския център в Юлих, Германия. Тя ръководи 10-годишно изследване, което генерира атлас на човешкия мозък – най-подробните карти на областите на мозъка и неговата клетъчна архитектура.
- През 2025 г. ще разполагаме с огромна изчислителна сила, когато една от най-мощните AI машини – JUPITER, стартира в Юлих. Чрез обединяване на данни с AI ще можем да изпълняваме виртуални експертни сценарии за ефектите на определени терапии върху мозъка, споделя очакванията си К. Амунтс.

Мозъчни импланти срещу хронична болка, епилепсия, парализа

През 2025 г. Китай планира да тества технологии за интерфейс мозък-компютър (BCI), които биха могли да се конкурират с имплантите, направени от фирмата Neuralink на Илон Мъск. Министерството на промишлеността и информационните технологии на Китай обяви планове за разработване на BCI устройства за приложения, вариращи от медицинска рехабилитация до виртуална реалност. Един от тези продукти е NEO, безжичен и минимално инвазивен BCI с осем електрода, поставени върху сензомоторния кортекс на мозъка, предназначен да възстанови движението на ръцете при хора с парализа. Ранните резултати от клиничните изпитания показват, че участник с увреждане на гръбначния стълб може да яде, пие и хваща предмети след девет месеца използване на BCI.
Със сигурност може да се очаква ожесточена дискусия по етичните аспекти на тази технология – например по въпроса кой ще притежава данните, генерирани от нашите мозъци?

Геномиката – декодиране на тайните на живота

Геномиката и редактирането на гени са може би едни от най-вълнуващите, но същевременно и предизвикателни в етично отношение области на иновациите в здравеопазването. Технологии като CRISPR все повече преминават от лабораторно към клинично приложение чрез прицелното лечение за много генетични заболявания като кистозна фиброза, болест на Хънтингтън, мускулна дистрофия. През 2025 г. ще станем свидетели на продължаващи изследвания на възможностите на генното редактиране в борбата с рака и сърдечно-съдовите заболявания, благодарение на способността на революционната технология да атакува тези животозастрашаващи състояния на молекулярно ниво.
Революция в персонализираното здравеопазване
През 2025 г. персонализирано здравеопазване означава повече от просто прецизна медицина – става въпрос за използване на силата на изкуствения интелект и генерираните данни за справяне с всеки аспект от уникалните нужди на пациента. Това ще помогне да се измести предоставянето на здравни услуги от реактивни към превантивни мерки. Става дума за изцяло печеливш сценарий – чрез намаляване на тежестта за обществото, причинена от нарастващите разходи за здравеопазване, като същевременно ще се подобряват резултатите за пациентите.
Успехът на тези постижения обаче зависи от способността ни да се справяме с критичните предизвикателства около сигурността на данните, етичните съображения и нарастващото разминаване в уменията. Доставчиците на здравни услуги, технологичните компании и образователните институции трябва да си сътрудничат, за да създадат работна сила, способна да прилага тези иновации безопасно и ефективно. Бъдещето на здравеопазването не е само в разработването на нови технологии – то е в създаването на устойчива система, където иновациите, сигурността и човешкият опит работят в хармония, за да осигурят по-добро здраве за всички.

Пробив в преекспозиционната профилактика на ХИВ/СПИН

Въпреки десетилетията на напредък, ХИВ все още заразява повече от 1 милион души годишно, а ваксина не се очертава на хоризонта, констатира научното издание Science. В класацията си на научните постижения за 2024 г. изданието поставя на първо място като медицински пробив инжекционно лекарство, което предпазва от заразяване  в продължение на 6 месеца.
Голямо клинично изпитване сред африкански юноши и млади жени, обявено през юни м. г., показва удивителните 100% ефикасност. Всякакви съмнения относно откритието изчезват 3 месеца по-късно, когато подобно проучване, проведено на четири континента, отчита 99,9% ефикасност при мъже, които правят секс с мъже.
Много изследователи на ХИВ/СПИН сега се надяват, че лекарството – lenacapavir, използвано като профилактика преди експозиция (PrEP), значително ще ограничи глобалните нива на инфекция.
Но това не е единствената причина, поради която Science определя  lenacapavir за научен пробив на годината. Изданието посочва: „Извън класациите успехът на лекарството ка-
то преекспозиционна профилактика произтича от основен изследователски напредък: ново разбиране за структурата и функцията на капсидния протеин на ХИВ, към който е насочено неговото действиие. Много други вируси имат свои собствени капсидни протеини, които образуват обвивка около техния генетичен материал – така триумфът на това лекарство очертава вълнуващата перспектива, че подобни капсидни инхибитори могат да се борят и с други вирусни заболявания“.

Стъпки напред в клетъчната терапия

Терапията CAR-T дебютира като лечение на рак на кръвта преди почти 15 години, тогава е определена за научен пробив в медицината през 2013 г.
През 2024 г. бяха проведени много нови клинични изпитвания за тестване на силата на CAR-T терапията при автоимунни заболявания. През февруари м. г. германски изследователи съобщиха за 15 пациенти с лупус, склеродермия или увреждащото мускулите заболяване миозит, които са получилавали CAR-T терапия от 4 до 29 месеца по-рано. Всички осем болни от групата с лупус са били в ремисия без лекарства; някои от другите все още са имали симптоми, но при всички лекувани са спрени имуносупресорите. Публикувани са и други съобщения за успех при миастения гравис и синдрома на скования човек. До момента са излекувани успешно над 30 пациенти.
Предстои още много работа. Учените изследват колко често могат да се появят сериозни нежелани ефекти като имунна свръхреакция, както и колко често възникват пълни ремисии и колко дълго продължават.

Ново лекарство при шизофрения

През изминалата есен FDA одобри първото по рода си от десетилетия ново лечение на шизофрения, която засяга приблизително 24 милиона души по света. Прилаганите досега медикаменти, които са насочени към допаминовите рецептори, „могат да причинят наистина неблагоприятни странични ефекти, което много често води до отказ на пациентите от приемането им“, признава д-р Хана Браун, психиатър в Chobanian and Avedisian School of Medicine на Бостънския университет. Новоодобреното лекарство Cobenfy има различен таргет при лечението на симптомите и в резултат на това се отчитат по-малко нежелани странични ефекти.
Необходими са още изследвания за дългосрочната поносимост на Cobenfy и наблюдение колко добре лекува симптомите в сравнение с други лекарства на пазара. Цената също е от значение -  1850 долара на месец, според производителя, а застрахователното покритие вероятно ще варира.

Кръвен тест за ранна диагностика на деменция и Алцхаймер

Със застаряването на световното население броят на хората, живеещи с деменция, се очаква да достигне 152 милиона до 2050 г.
Ранната диагностика е една от стратегиите, за да има светът някакъв шанс да посрещне огромната нужда от грижи за тези пациенти.
През пролетта на м.г. Roche и Lilly обявиха, че съвместната им разработка Elecsys – кръвен тест, който открива натрупващите се в мозъка фосфорилирани тау протеини – pTau-217, е получила „бърза писта“ в процеса на одобрение от FDA като „технология, представляваща пробив“.
Също през миналата пролет шведско проучване, публикувано в списание JAMA, установява, че в около 90% от случаите кръвният тест, разработен от ALZPath, правилно идентифицира дали пациентите с проблеми в паметта имат Алцхаймер. Специалистите по деменция, използващи стандартни методи, които не включват скъпи PET скенери или инвазивни лумбални пункции, са били точни в 73% от случаите.

Противозачатъчно хапче без рецепта

През 2024 г. първо противозачатъчно хапче стана достъпно в Съединените щати без рецепта. След одобрение от FDA Opill може да закупи всеки, независимо от възрастта, от застрахователното покритие, от факта дали е посещавал лекар.
За разлика от обикновените комбинирани противозачатъчни, които съдържат два женски хормона – естроген и прогестерон, Opill съдържа само прогестин, синтетичен имитатор на прогестерона. Хапчетата, съдържащи само прогестин, обикновено са с по-малко странични ефекти и дори могат да се приемат от жени, които кърмят, отчитат високо кръвно налягане или са с анамнеза за кръвни съсиреци.

Резервни сърдечни клапи, които продължават „да растат”

В първа по рода си частична сърдечна трансплантация лекари присадиха  на бебе, родено с дефектни сърдечни клапи, набор от нови клапи, които продължават да растат заедно с него.
Въпреки че операцията за замяна на дефектни сърдечни клапи с механични или биологични заместители съществува от повече от 60 години, заместващите клапи не растат, а когато става дума за механични клапи, пациентите трябва да приемат лекарства до края на живота си.
В тази нова операция обаче на реципиента са присадени сърдечни клапи от бебе, което е имало правилно функциониращи клапи и артерии, но се е нуждаело от пълна сърдечна трансплантация. Тъй като трансплантираните клапи са живи, те продължили да растат и да се възстановяват, точно както при трансплантирано сърце.

Напредък в ксенотрансплантацията

През изминалата година успешно бяха трансплантирани няколко органа от прасета на хора – пробив, който може да отвори нови възможности за пациентите, включени в списъците на чакащи за трансплантация. Няколко от процедурите включват бъбрек – най-честият орган, необходим за трансплантация, като търсенето непрекъснато нараства поради ускоряващите се нива на краен стадий на бъбречно заболяване.
Първи, хирурзи от Бостън трансплантираха на 62-годишен мъж бъбрек от донор прасе, предварително модифициран, за да се подобри съвместимостта.
Впоследствие лекари в Ню Йорк извършиха двойна трансплантация на генно модифициран свински бъбрек и тимусна жлеза, за да помогнат срещу реакцията на отхвърляне.
На по-ранен експериментален стадий лекари в Китай трансплантираха черен дроб от свиня на човек в клинична смърт. Черният дроб продължил да работи по време на 10-дневния експеримент.
Въпреки това има още много да се учи, преди тези междувидови трансплантации да станат рутинни. Нито един от тези пациенти не е живял дълго след получаването на свински органи, въпреки че всеки от тях е починал по различни причини. Изследванията показват, че отхвърлянето на животински органи преминава през много различен процес от този при човешки орган.

Лекарство за намаляване на риска от алергични реакции към фъстъци

FDA одобри лекарство – omalizumab, за употреба при хора на възраст една година и повече, за да се намали рискът от алергични реакции към фъстъци и други храни, при които симптомите могат да варират от леки до животозастрашаващи.
С название Xolair това лекарство се използва от 2003 г. за лечение на умерена до тежка алергична астма при възрастни и юноши. Ново изследване показа, че след  около 4 месеца лечение омализумаб може значително да намали риска от хранителна алергия към фъстъци и други храни. Въпреки това, лекарството, инжектирано на всеки две или четири седмици, не лекува хранителни алергии и пациентите трябва да продължават да избягват определени храни.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.