Проф. Мира Кожухарова за глобалното здраве и националната отговорност

- Ще започна с факта, че по принцип заболяванията, които се пренасят от кръвосмучещи насекоми, винаги са били проблем, защото се разпространяват много лесно. За съжаление за по-голямата част от тези заболявания не съществуват средства за ваксинопрофилактика, което прави проблема още по-сериозен. А и през последните години тези заболявания се увеличават като честота навсякъде по света. Проблемът е особено значим, вероятно това е причината СЗО да посвети тазгодишния Световен ден на здравето именно на заболяванията, които се пренасят с кръвосмучещи насекоми. Става дума за заболявания с глобално значение, засягащи огромен брой население и държави. Вярно е, че в различните страни има специфични прояви, можем да се изразим така: специфични проблеми в специфични региони и не всички болести се срещат еднакво навсякъде. Но именно заболяванията, за които говорим, имат своя проява навсякъде по света.

Много важно и значимо е да отбележим, че този избор на СЗО съвпада с приемането на нашата

Национална програма за борба с болестите, предизвикани от кръвосмучещи насекоми, одобрена в края на март т.г.

Така от 2014 до 2018 г. ще имаме възможност за финансиране и разгръщане на доста дейности в тази насока. Разбира се, ние ще акцентираме върху болестите, които най-често се срещат в България.

СЗО е посочила главно малария, денга, маниоза, лаймска болест, жълта треска и японски енцефалит. Не всички от тези болести се срещат у нас, но ние правим имунизация на онези български граждани, които пътуват в регионите, където съществуват тези заболявания. Става дума за много сериозни здравни проблеми, които се срещат предимно в Африка, но и в Южна Америка.

У нас малария е имало едно време, тоест ние сме в зона от Земята, в която маларията е потенциална опасност и това не трябва да го забравяме никога. В последните години не са регистрирани местни случаи, но пък от друга страна в Гърция, която е в нашата географска зона, в която също нямаше малария до преди няколко години, вече са регистрирани местни случаи на заболяването, не внесени. Това показва колко реален е рискът да се завърнат определени болести, примерно маларията. Да не говорим за свободните пътувания и международните контакти, които винаги носят риска да бъде внесено заболяването, което се разпространява много лесно – чрез комари.

От изброените болести денга в България няма, за лайшманиоза и жълта треска има известен риск, затова трябва да подхождаме внимателно. За нас значение имат хеморагичната треска, предизвикана главно от кърлежи. Ще напомня, че кръвосмучещите насекоми са комари, папатаци, мушици, кърлежи, бълхи. Сред тези болести, които се разпространяват от кърлежи, у нас често се срещат хеморагичните трески, а също така лаймската болест, ку-треската, марсилската треска.

В повечето случаи това са зоонози, което означава, че източник на заразата са животните, после насекомите, които смучат кръв от животните, а след това и от хората могат да станат преносители. Но не винаги е така. При маларията човекът е източник на заразата, което също създава проблеми. Ако човек, болен от малария, не се диагностицира навреме, е възможно да бъде ухапан от комари, които да разнесат инфекцията. Специално у нас болестите, предизвикани от кърлежи, се срещат много често. Те подлежат на регистрация и проследяване. Тези заболявания не просто биват регистрирани, но с тях много добре са запознати колегите и лекарите знаят как да реагират.

Една нова болест за нас, която не се регистрира така често, е Западно-нилската треска, която също напоследък се разпространява. Инцидентно бяха открити четири случая, два от които „вносни“. По принцип в Гърция, в Румъния, по западната ни граница има такива случаи, така че и ние не можем да бъдем изолирани или застраховани. Задължително е тези случаи да бъдат съобщавани, да има готовност за лабораторно потвърждаване на диагнозата, защото при тези болести лабораторната проба е от особена важност. По принцип това са изисквания и на нашата наредба. Референтните лаборатории в България са на добро ниво, при нас в НЦЗПБ се извършват тези изследвания и те безспорно доказват причината за заболяването.

Защо СЗО акцентира на болестта денга? Тя е от вирусните заболявания, разпространява се чрез комари, невинаги, но обикновено протича с тежка клинична картина и в България не се среща. Всъщност СЗО е длъжна да се съобразява с проблемите по целия свят, особено в региони, където е струпано огромно население. Когато много хора са изложени на определен риск, това вече е значим проблем и световните здравни власти акцентират върху него. Има цифри и факти, които доказват това: 40 на сто от световното население е изложено на риск от денга. Характерното е, че разпространението зависи от условията за живот на хората, но и на кръвосмучещите насекоми. В смисъл – ако ги няма насекомите, например в Арктика, там дори и да има болен човек или животно, разпространението е невъзможно. Комбинацията между болен човек, болно животно плюс преносител е необходимата, за да се развие и епидемичен процес.

Проблемът при нас трябва да се разглежда от две страни: човешкото здраве, но и развитието на биологията, добре да ни е известна биологията на преносителите плюс възможността за лабораторна диагноза. Като прибавим и строгия контрол, картината почти е завършена. В сега приетата национална програма са отчетени именно тези фактори, а от нея очакваме много. Най-важна задача е да бъдат подобрени условията за лабораторни изследвания на тези болести, защото те невинаги са типични и лесни за разпознаване, а и в повечето случаи протичат тежко. За нас е важно да знаем къде са ситуирани в рамките на България тези болести, защото при много от тях има географско разпределение, специфични огнища. По принцип програмата ще даде възможност и за подобряване на мерките за контрол. Това включва както намаляване до допустими граници на преносителите на тези зарази, а така също и успешно диагностициране на болните. Защото при някои от тези болести – давам за пример кримската хеморагична треска, макар огнището да е от животински произход, е възможно заразяването на човек от човек. Тоест разпространяването на болестта може да настъпи и без участието на кръвосмучещи насекоми. Казано по друг начин – има риск от възникване на вътреболнична инфекция от пръските кръв, защото кръвотечението е характерно за кримската хеморагична треска. Така могат да се заразят други хора – членове на семейството или медицински персонал. Това налага много строг епидемичен режим. Което пък предполага много точна и навременна диагноза – особено насочена към регионите, където тези болести доказано се срещат по-често. При това заболяване трябва да се направи незабавна хоспитализация на болния, да бъде напълно изолиран и да се вземат адекватни мерки за предпазване на медицинския персонал, на останалите пациенти и прочие.

Нашата национална програма включва и задължително обучение на здравни служители на различни нива, които в различна степен участват в диагностиката, лечението, профилактиката на тези болести.

Цифри и факти от България

През 2013 г. са съобщени 400 случая на марсилска треска, а два от които са завършили с летален изход. Общо за периода 2004-2013 г. имаме 6051 заболели и 55 смъртни случая – проблемът съществува и не бива да бъде подценяван.

Лаймската борелиоза е много често регистрирано в България заболяване, като през изминалата 2013 г. е отчетена най-ниската заболяемост за целия 10-годишен период, което в цифри означава 378 болни. Говорим за стотици случаи на година, което е много.

Кримската хеморагична треска не е много често заболяване у нас, но го регистрираме всяка година и винаги има починали пациенти. Поради високия леталитет болестта създава сериозни грижи и на лекари, и на болни. Тази болест е сериозен и епидемиологичен, и клиничен проблем. Най-трудното е да се изясни причината на кръвоизлива, защото той може да бъде предизвикан и от други фактори. Например, първите симптоми могат да бъдат едно леко неразположение и кръвотечение от носа. Инфекционистите биха се сетили, но пациентите обикновено отиват първо при УНГ специалисти. Ако лекарят не прецени спецификата на региона, на симптомите, а и задължително не направи епидемиологична анамнеза, може и да не диагностицира правилно пациента. Много важно е да се знае и какъв човек търси помощ – ако той е животновъд или е чистил кърлежи с ръце, рискът е значително по-висок. При първоначалните кръвоизливи може да има и проблеми с диференциалната диагноза – ако пациентът попадне при неподходящ специалист, което често се случва, проблемът се разраства. Това означава, че всички колеги трябва да бъдат информирани за съществуването на подобна диагноза, тясно свързана със специалността им.

През миналата година са регистрирани 8 случая на кримска хеморагична треска, значително повече от предишната, като двама пациенти са починали. На практика от тази болест, а и от другите всяка година има смъртни случаи. Няма специфично лечение, макар ние да имаме българска ваксина, която се прилага в България и е по-скоро препоръчителна за определени професионални контингенти. Но при немного високия обхват рискът си остава.

Хеморагичната треска с бъбречен синдром също е често срещана. Поради затоплянето на климата през последните години кърлежите се появяват по-рано и ги има за по-дълго време. Това удължава времето, през което хората могат да се заразяват от болести, пренасяни от кърлежи. През 2013 г. е имало общо 15 случая на хеморагична треска с бъбречен синдром и за радост няма починали. Но иначе това е рекордно висок брой на регистрирани подобни случаи.

Ку-треската също всяка година е регистрирана в България, като през изминалата година е имало 23 заболели, от които един е починал.

Всички тези фактори и цифри са основание за създаването на нашата програма за борба с болестите, пренасяни от кръвосмучещи насекоми. Има проблем, има риск от неговото разрастване, регистрираме климатични промени и болести в съседни страни…

Тази програма безспорно е голям успех, защото е в пълно съответствие и с препоръките на Европейския център за контрол на болестите и на Регионалното бюро на СЗО за Европа. Проблемът съществува у нас, той е осъзнат и на международно ниво и от известно време много учени и специалисти работят по изграждането на подобни програми, които акцентират върху проучването и контрола на болестите. Израз на загрижеността на СЗО е и тазгодишният акцент при отбелязването на Световния ден на здравето.