Емил Янков – red viagra управител на Медицинския комплекс „Сердика“ в столицата, е магистър по индустриално инженерство от Техническия университет в София, магистър по бизнес администрация от Университета в Шефийлд, както и магистър по здравен мениджмънт. Той ръководи комплекса „Сердика“ от две години, изпълнен е с разбиране към сложните здравни, социални и човешки проблеми на хората, които постъпват в институцията, чертае сериозни медицински и бизнес планове за бъдещето.

Специално за „Форум Медикус“ г-н Янков обобщава накратко своите виждания по темата за комплексната грижа, която най-често е дефицит в нашата страна.

- Медицинският комплекс „Сердика“, разположен в кв. „Овча купел“ в столицата, е уникално съчетание на болница за продължително лечение, хоспис и резиденция за възрастни хора. Екипът включва лекари, медицински сестри, рехабилитатори и кинезитерапевти, арттерапевти, санитари, социални работници, психолози.

В болницата се грижим за пациенти, които вече са cialis 20mg online били в други лечебни заведения, претърпели са някаква операция или манипулация, преминали са по клинична пътека за инсулт или инфаркт, след което се нуждаят от продължително лечение и, разбира се, от рехабилитация. В болницата всъщност настаняваме такива пациенти директно от лечебното заведение, за да осигурим възстановяването им. Ясно е обаче, че не всички болни имат потенциал за възстановяване, голяма част от тях преминават по-късно в хосписа.

Знаем, че според организацията на нашето здравеопазване често от болниците за активно лечение изписват в края на кратка клинична пътека със становище „стабилизиран“, което обаче не означава, че засегнатият може да възстанови предишния си начин на живот – например след тежка травма, пареза, ортопедична намеса и т.н. От друга страна, често се случва така, че – независимо от диагнозата – няма кой да полага необходимите грижи за болния вкъщи – превръзки, вливания, смяна на памперси, специални процедури и т.н. Точно за такива случаи е изграден нашият тип лечебно заведение. Направихме комплекс, защото според българските нормативи болницата за продължително лечение не може да включва например социални дейности. Известно е, че по принцип в света този тип заведения имат друг статут, при който комбинират медицинската и социалната услуга в едно.

С нашия медицински комплекс ние всъщност на българска територия изпреварихме актуалната стратегия на ЕС за дългосрочната грижа. Защото в стратегията се предвижда разкриване на институции, които комбинират медицинска и социална услуга под един покрив. Една от целите, разбира се, е да бъдат облекчени болниците за активно лечение от пациенти, за които нищо ново не може да бъде направено. В момента у нас хронично болните ту

влизат, ту излизат от здравната система – приемат ги в една МБАЛ за едно, после в друга – за друго. Знаем и колко скъп е един леглоден в тези лечебни заведения. Докато болниците за продължително лечение и рехабилитация са облекчени откъм апаратура, екипи от различни специалисти и т.н. В нашата болница ние предоставяме продължително лечение по стандарта. И смятам, че здравната система ще бъде изключително облекчена, ако се разкриват повече институции като нашата, ако се намери начин това направление да се развива и то с подкрепата на държавата. Аргументите се viagra like drugs появяват, когато се анализира профилът на заболяемостта в България, когато се отчете честотата на хроничните незаразни болести, за които не е нужно активно лечение.

Основният приток на пациенти за продължително лечение и рехабилитация се осъществява от други болници. generic cialis capsules Все повече колеги, занимаващи се с активно лечение, научават какво правим ние и насочват болните или близките им. За лекарите също е удобно – те могат да проследят развитието на пациента след изписването, имат и гаранция, че предписанията се изпълняват. Лекарите в комплекса пък има с кого да обсъдят текущото състояние на болния, има къде да го консултират, ако се налага. Обикновено пациентите постъпват при нас веднага след активното лечение, обратната връзка оказва положително влияние. Болницата работи от две години, вече е разпознаваема. Това, което ние правим, не е ново, но го няма на пазара в момента. В началото действаме по клинични пътеки /262, 263, 265, 257/ за продължително лечение. НЗОК обаче е преценила, че една седмица е достатъчна за такова

лечение и за рехабилитация. Това е неприемливо. Когато пациентите са по пътека, доплащат 28 лв. на ден. След което, ако останат в болницата, заплащат за всичко. Услугата е разделена на четири части след настаняването – санитарна грижа, медицинска грижа – вливания, превръзки, системи и т.н., рехабилитация. И не на последно място – лекарско наблюдение. Говорим за наблюдение, защото не става дума за активно лечение.

При работата тук се убедих, че възстановяването и вдигането на крака не са лесна задача и основно зависят от самия болен, как той се справя. Усилията, които заедно полагаме, понякога дават невероятни резултати.

Когато разкрихме комплекса, започнахме с около 75-80 легла и непрекъснато добавяме. Достигнахме до 150 легла, които са viagra cialis combined почти заети. Около 20 са леглата за най-тежко болните. Предимство на комплекса е, че нещата могат да се преливат. Но ние решаваме въпросите с леглата и според предпочитанията на пациентите – някои желаят самостоятелна стая, други предпочитат с придружител. Настройваме сградата спрямо изискванията. Защото нашата цел е както точно да изпълняваме лекарските предписания, така и толкова точно да осигуряваме комфорт и усещане за сигурност у нашите пациенти.

Многостранен е и пътят на болния до комплекса.

За резиденцията за възрастни хора например не е нужно разгласяване. Известно е, че се предлага богата програма за настанените около 40 души – музикална терапия, танци, рисуване. Имат непрекъснати срещи с психолог – Ани Михайлова

от „Шоуто на Канала“ е психологът, който работи с тях и отношението на възрастните към нея е доверие. Още докато градихме това звено, имахме цел то да стане не място, където да бъдат „захвърлени“ възрастните, а място, което те желаят и харесват.

Ще изтъкна, че законодателството у нас изостава спрямо това, което правим. В света например действат програми, съгласно които възрастните хора си купуват стаите, в които пребивават, прави се оценка, заплащат такса за останалото до края на живота си. Оценката обаче се прави от държавата, тя застрахова хората. Ако в един момент, много рядко, те не могат да заплащат, държавата плаща и така облекчава обслужването на своите възрастни граждани. Какво се получава сега – около 30 процента от таксата за престой всъщност е такса за сградата, която ние сме осигурили и поддържаме, а останалото е за обслужването. Сега у нас няма система например държавата да препоръча – купи си стая или апартамент в тази резиденция, там ще полагат грижи за теб. Ако един ден не можеш да заплащаш, държавата ще поеме таксата. Смятам, че такава уредба би трябвало да се направи от социалното подпомагане – това е вид социална застраховка.

Хосписът е третият елемент от комплекса. Там вече е друго, там настаняваме тежки случаи. В един период от време съществуваше договор с НЗОК, но после хосписите отпаднаха като договорен партньор. Този тип институции също са изключително необходими. Родителите на младите българи, които заминаха за чужбина с първата вълна, вече остаряха. Често оттам разчитат на нашия тип услуга, намират комплексно решение за

своите възрастни близки. Разработили сме пакети услуги – discount pharmacy по продължителност, по видове, buy cialis online по нива на компетентност. Те са подробно разписани и могат да се видят на сайта www.serdica.com.

Ще подчертая обаче, че никакви пакети не могат да заменят добрата грижа, доброто отношение, което ние изразяваме към настанените и в болницата, и в хосписа, и в резиденцията. Нещата, заради които директно съм уволнявал, са грубост, лошо отношение, незачитане достойнството на пациентите. Разработили сме специални тестове за хората, които наемаме, за да разберем доколко могат да бъдат съпричастни. Защото това не е тип работа за всеки. Подобни са вълненията и в личен план. Промених се през тези две години. Живея всеки

ден сам за себе си.

Всеки ден е поука. Работата ме научи да оценявам и изживявам всеки един ден такъв, какъвто искам да бъде. Не се пускам по течението. Защото тук се вижда, че никой не живее вечно. Защото тук разбрах, че си отиват неспокойни тези хора, които са пропуснали моментите на пълноценен живот, не са успели да хванат птичето на щастието. Неспокойни напускат живота, защото не са го изживели щастливо. Освен това след тези две години работа мога да кажа, че не са могли да бъдат спасени онези хора, които не искат, които рухват, без да са налице обективни предпоставки за това. Срещам и други, които драпат с всички сили, които преодоляват изключително тежкото си състояние с воля.

Смятам, че работата в Медицинския комплекс „Сердика“ ме научи да разбирам и оценявам всичко това.