На 24 ноември т.г. фармацевтичната компания MSD България организира среща за журналисти, посветена на предизвикателствата в лечението на хепатит С

в България. Водещите хепатолози проф. Константин Чернев и проф. Крум Кацаров представиха съвременните терапевтични схеми, както и финансовите и социалните измерения на инфекцията с хепатит С.

Проф. Константин Чернев подчерта, че днес фармацевтичният пазар предлага нова група медикаменти директно действащи антивирусни средства (ДДАС), които осигуряват високоефективно лечение на инфекцията с хепатит С:

- В началото на 90-те години на миналия век започнахме да лекуваме хепатит С с интерферон. От тогава до днес изпробвахме различни медикаменти, основно базирани на интерферон и рибавирин. Първоначалните резултати при специален подбор на пациентите бяха добри, но след това отговорът от лечението намаля до 50%. От няколко години обаче сме свидетели на безинтерферонова терапия с нова генерация медикаменти – ДДАС, които премахват инфекцията в 98-99% от случаите.

От 10 инфектирани с вируса след 6-ия месец двама оздравяват спонтанно, а 8 развиват хронична инфекция. Лечението на хепатит С е насочено към спиране на размножаването на вируса и неговото премахване. Съвременните терапевтични режими с ДДАС представляват комбинация от

поне два медикамента, като нито един от тях не се прилага самостоятелно. Те атакуват размножаването на вируса в чернодробната клетка в няколко посоки. Така се осигурява спиране на

репликацията на вируса и се избягва неговото мутиране, стана ясно още от лекцията на проф. Чернев.

- Целта на СЗО е до 2030 г. да се постигне ерадикация на инфекцията с хепатит С, заяви още специалистът. Той допълни, че премахването на вируса ще намали общата биологична смъртност, смъртността от чернодробни заболявания, усложненията на напредналите чернодробни увреждания, броя на чакащите за трансплантация, както и епидемиологичния риск.

Проф. Чернев коментира, че хепатолозите в света са разделени на две големи групи по отношение на пълната ерадикация на вируса – вярващи и невярващи, че това ще е възможно. Според скептиците борбата ще бъде много трудна, тъй като липсва ваксина за хепатит С, а е известно, че досега нито една инфекция не е напълно преборена без ваксина.

- През последните 15 години се правят опити по различни методики за създаване на ваксина за хепатит С, но засега те са неуспешни. Основната причина е структурата на вируса и неговата ниска имуногенност, каза още проф. Чернев. – Въпреки липсата на ваксина разполагаме с изключително ефективни медикаменти за лечение на инфекцията – новите ДДАС от втора генерация, какъвто е и ZEPATIER^TM (елбасвир и гразопревир) на MSD. През август т.г. медикаментът бе одобрен от Европейската комисия за лечение на хронична инфекция с хепатит С („Форум Медикус“, бр. 31-32/2016 г.).

Проф. Чернев подчерта, че терапията с ДДАС е скъпа, но тя се финансира от НЗОК. Основният проблем в овладяването на инфекцията обаче специалистът вижда не толкова в цената на лечението, а в многото недиагностицирани пациенти, които представляват епидемиологичен риск. Те трябва да бъдат открити и лекувани, а не да служат като разпространители на инфекцията. Според проф. Чернев финансово е невъзможно да се скринират всички в държавата. Той обаче посъветва младите хора през 2-3 години да се изследват за носителство на вируса. Съвременните лабораторни тестове, с които се установява инфекцията, са прецизни и се отличават с висока специфичност и чувствителност.

Проф. Крум Кацаров представи конкретни данни за социалното и финансовото измерение на проблема. Той подчерта, че в световен мащаб около 170 млн. души живеят с хроничен хепатит С, а в Европа засегнати са около 15 млн. души. Към момента у нас не е провеждано национално представително проучване за честотата на HCV инфекцията, но се предполага, че инфектирани с вируса са около 110 хил. души. От тях 90% не знаят, че са с HCV, а лекувани са едва 0,3 – 0,5%. В България HCV се диагностицира два пъти по-рядко от средното за Европа, алармира проф. Кацаров. Той цитира данни, според които новодиагностицираните пациенти у нас са едва 3.2 на 100 хиляди души население годишно при 6.9 на 100 хиляди души за Европа. Както стана ясно, малък е и броят на пациентите, които се лекуват – около 350 –

530 души годишно. В същото време висок е процентът на тези, които достигат до тежки усложнения в следствие на инфекцията – 20% от пациентите развиват цироза, а 4-5% – хепатоцелуларен карцином. Рисковите групи, сред които е по-широко разпространен вирусът, са лицата, употребяващи венозни наркотици, пациентите на хемодиализа, пациентите със заболявания на кръвта, които се нуждаят от кръвопреливане.

В своята презентация проф. Кацаров представи данни, според които за 2015 г. през системата на НЗОК са преминали 539 пациенти с хронична HCV инфекция, от които на стандартна интерферон базирана терапия са били 472 пациенти, а на тройна комбинирана терапия – 67. Стойността на един пълен курс (48 седмици) на лечение с интерферон и рибавирин е 26 346 лв., а с тройната комбинация – 90 250 лв. Средствата за медикаменти, за клинична оценка и проследяване на резултатите от лечението, заплатени от НЗОК за 2015 г. за хроничен хепатит С, са около 10 млн. лв.

- През март 2016 г. касата започна да финансира и съвременната терапия с директно действащи антивирусни медикаменти за пациенти, отговарящи на определени медицински критерии. Критериите са публикувани на сайта на НЗОК, подчерта проф. Кацаров. До момента са постъпили 750 протокола на здравноосигурени лица за лечение с безинтерферонови терапии. От тях разрешени за лечение са 398. За 6-месечен курс са подписани 33 протокола при пациенти с напреднала фиброза или цироза. Завършили лечението към момента са 180 пациента.

Поради ограничения финансов ресурс и високата цена на безинтерфероновата терапия у нас се лекуват приоритетно пациенти с напреднал стадий на фиброза и тежки коморбидности. Въпреки това специалистите препоръчват лечението с ДДАС да започва възможно най-рано след откриването на заболяването, преди да са настъпили усложненията, които значително повишават разходите. Ето защо е необходимо да се открият скритите вирусоносители и да бъдат лекувани, категорични са специалистите.

Директно действащите антивирусни медикаменти имат редица предимства пред досега познатите терапии, подчерта проф. Кацаров. На първо място той изтъкна постигането на траен вирусологичен отговор при 95% от пациентите, в сравнение с 50% при стандартната интерферонова терапия. Освен това безинтерфероновата терапия може да се прилага при много групи пациенти, които не са показани за лечение с интерферон. Продължителността на курса с ДДАС е по-кратка – между 8 и 24 седмици, в сравнение с 48 седмици при интерферон базираната терапия. Също така специалистите отчитат, че страничните ефекти от новата терапия са малко и без значим ефект върху лечението. Друго предимство на новите медикаменти е пероралното приложение, което води до по-лесното придържане на пациентите към терапията.

- В резултат на съвременните терапии може да се направи изводът, че хепатит С вече не е медицински проблем, а заболяване, което се лекува успешно, категоричен бе проф. Кацаров.

Той подчерта още, че е необходимо да се създаде Национална програма за превенция и скрининг, да се осигурят точни епидемиологични данни, както и да се проведе образователна кампания сред населението за предпазване от заразяване с вируса на хепатит С.

- Всяка страна има различни нужди и различни ресурси за борба срещу вирусните хепатити, но единствено диалогът между всички заинтересовани страни ще доведе до решаването им, коментира още проф. Кацаров.

Д-р Борислав Тодоров от MSD България подчерта, че фармацевтичната компания повече от 30 години инвестира в разработването на терапии срещу хепатит С:

-

Като част от своето дългогодишно лидерство в областта на инфекциозните заболявания MSD има ангажимент към научните изследвания за хроничен хепатит С и работи за разширяване на достъпа до терапия. Ние ще продължим сътрудничеството с научната общност и други заинтересовани лица за постигане на общата цел – да се справим с глобалния проблем хроничен хепатит С, каза в заключение д-р Тодоров.