- Не бихме могли да постигнем целите на глобалния контрол – намаляване на заболяемостта от туберкулоза и предпазване от разпространението на мултирезистентната туберкулоза, ако не идентифицираме случаите с латентна туберкулозна инфекция (ЛТБИ) и не пресечем прогресирането й в активно заболяване. Известно е, че с ЛТБИ е 1/3 от човечеството, което е огромен проблем на съвременния свят. Ето защо трябва да се прилага своевременно профилактично лечение при селектирани случаи.

От характеристиката на туберкулозния бактерий става ясно какъв завиден капацитет има той – след като може да превърне над 2,600 млрд. души в кожно позитивни. Научните прогнози сочат, че в периода 2000-2020 г. ще бъдат инфектирани още 1 млрд. души, 100 млн. ще заболеят, а 35 млн. ще завършат летално. Тази картина е страшна. Тя показва, че проблемът туберкулоза е актуален и значим.

Най-типичното от качествата на туберкулозния бактерий е неговата латентност. Установяваме я със столетника – туберкулиновия тест, и със съвременните, прилагани от 10-15 години IGRA – кръвни квантиферон доказващи тестове.

Утешителното е, че не всеки, който е в контакт с туберкулозно болен, се инфектира. Инфектирането зависи с какви вирулентни бактерии е имал досег човек, както и от продължителността на експозицията, от възрастта на индивида, и най-вече – от имунобиологичното състояние на организма.

ЛТБИ е патова ситуация между причинителя – туберкулозния бактерий, и имунната система на „хазяина“. В този безсимптомен период, в който човек носи в себе си туберкулозните бактерии, без да боледува, се крие вековното коварство на болестта. Защото заразяването може да е станало преди 10-20-50 години, но инфекцията „дреме“ и не се проявява. Това се случва в резултат на имунния отговор на организма – образуване на гранулом, в който са „зазидани“ туберкулозните бактерии в състояние на vita minima.

Обобщена в дефиниция, латентната туберкулозна инфекция е безсимптомно състояние при лица, инфектирани с микобактерии или с туберкулозен бактерий, при които няма клинични, микробиологични и рентгенови данни в подкрепа на активно туберкулозно заболяване. Състоянието латентна се отнася по-скоро за индивида, отколкото за физиологията на туберкулозния бактерий, т.е. неговото размножаване е задържано в организма, но в следващ период то може да започне. За разлика от другите туберкулозни инфекции този латентен период може да остане до края на живота, без да се развие заболяване. Това определение е дадено от д-р George W. Comstock през 1974 г.

Прилагането на Манту теста е най-популярният и широко прилаган метод за диагностика на инфекцията, но той има известни ограничения – губене на време и средства, ако пациентът живее в район, отдалечен от съответното лечебно заведение; тестът може да бъде фалшиво положителен – при по-често провеждане от указания срок, или фалшиво отрицателен – при наскоро прекарани инфекции; лоша техника на извършване и др. Възможно е резултатът да бъде повлиян и от някои ваксинации; както и от микобактериозите, които са над 160 имунологични типа. Известно е обаче, че от целия род Mycobacteriaceae само човешкият тип предизвиква туберкулоза. Всички микобактериози са широко разпространени във водата, въздуха и почвата. Те могат да алергизират организма и тогава резултатът от теста може да бъде положителен.

Модерните изследвания се извършват с интерферон гама освобождаващи тестове, които са кръвни. Докато при кожните тестове могат да влияят различни фактори, то при кръвните точността е гарантирана. Нашата страна е сред първите в света след Австралия и Италия, която въведе интерфероновите тестове още през 1998 г. Гама интерферонът е един от големите медиатори и цитокини на имунния отговор, който води до активация на макрофагите. Всъщност туберкулозата на белите дробове е една ”макрофагиална пневмония”. Използват се специфични антигени, които отсъстват от всички ваксинални щамове и съответно липсват кръстосани реакции с тях. Постваксиналният имунитет не оказва влияние върху теста.

Какви са предимствата на съвременните изследвания? Важно предимство има в отчитането, защото се изследва всяка активирана клетка в плаката и се отчита производството на интерферон гама. Според един от най-големите имунолози – Ричели, винаги трябва да се прави и клинична оценка, защото лицата с висок риск трябва да се лекуват независимо дали имат положителен или отрицателен квантиферонов тест. Всяка активирана клетка се изследва по метода TB Spot TB, а не по QFT. Защото понякога съществува дискордантност между туберкулиновия и квантифероновия тест. Например има немалко случаи, при които дори след 6-месечно профилактиране Манту тестът е положителен. Следва поредица от нови 6-месечни процедури… Така не може. Смята се, че когато веднъж е направена профилактиката, няма нужда да се прави отново, защото има бавни респондери, те не отговарят бързо на терапията…

Но IGRA тестовете, колкото и да са полезни, не идентифицират активната от латентната туберкулоза и това води до хипердиагностика. Тестовете откриват имунния отговор, но не са в състояние да измерят персистиращата инфекция. Още повече че те нямат диагностична стойност при лица, боледували от активна туберкулоза, при които имунологичните нарушения могат да персистират до края на живота.

Диагнозата на активната туберкулоза не може да бъде поставена само на базата на имунологични изследвания. Тя е интегрална и включва клинични, микробиологични, рентгенови и други изследвания.

За съжаление в световен мащаб медицината не е в състояние да профилактира огромния брой инфектирани хора. Затова се селектират високорискови групи, които имат и други заболявания.

От 1998 г. в България плавно намалява броят на заболелите от туберкулоза. По последни данни от 2014 година у нас има 23.2 заболели на 100 000 души население.

Доц. Донка Стефанова