Д-р Даниела Костадинова – директор на МБАЛ в Силистра:

- Като директор на областна болница се запознах с проекта – някои от регламентираните изисквания ми допадат, а други ме притесняват.

Едно от правилата, които смятам за справедливо, е, че всички болници, които ползват обществен ресурс и са сключили договор с РЗОК, трябва да бъдат поставени при равни правила. В резултат на това всички лечебни заведения ще бъдат равнопоставени и действително хората ще могат да разчитат на всяка една болница по всяко време. Задължението на болниците да осигуряват 24-часова непрекъсната специализирана медицинска помощ по всички специалности, по които имат разрешение за дейност, е правило, което трябваше да се въведе отдавна. Всички знаем, че реално областните болници са тези, които осигуряват истинската и не на хартия 24-часова спешна помощ, а много от частните болници (специализираните) след обяд затварят врати и оставят по една дежурна сестра, която да наглежда болните. А най-големите разходи и проблеми в болниците са следствие на непрекъснатото 24-часово обслужване на пациентите, включително и по спешност. Получаваните пари за спешна помощ не покриват разходите.

Одобрявам и възможността за съществуване на отделение с 5 легла. Това правило развързва ръцете на болничния мениджър, който ще прецени колко голямо да бъде дадено отделение. Например за едно очно отделение, което не е толкова натоварено, с 5 легла може да се гарантира спешната помощ. То няма да бъде печелившо, но и с 10 легла не реализира печалба.

Приветствам идеята болниците за активно лечение да имат възможност да разкрият отделения за долекуване (това все още не беше ясно по време на обиколката на министър Борисова из страната). При условие, че разполагаме с материална база, в тези структури не е необходимо да бъде назначаван нов персонал, а могат да бъдат ангажирани специалистите от другите отделения. За обгрижването на пациентите кадрите на болницата могат да работят на функционален принцип, по съвместителство и под други форми. Мисля, че определеното в наредбата изискване за между 5 и 20 легла в тази структура е оптималното. Добре е, че се дава възможност мениджърите сами да преценят с какъв капацитет да бъде структурата. Все още обаче не съществува яснота по отношение на клиничните пътеки за долекуване и финансирането им, но това е нещо, по което в момента се работи.

Съществуват поводи за притеснение по отношение на въвеждането на нивата на компетентност за болниците. Въпреки многократните заявки, направени от сдружението на областните болници, за участие на наши експерти в изготвянето на медицинските стандарти, не ни бе дадена такава възможност. Имам много забележки по отделните медицински стандарти. Правилата, определени за всяка една клинична специалност, са изработени от лекари от университетските болници и са направени така, че да ги покриват само там. С всичките ми уважения към университетските болници, ние не се мерим с тях, но те не могат да покрият необходимостта от здравна помощ за цялата страна. Реално най-голямата част от болничната помощ се осигурява от областните болници. Университетските болници са в няколко големи града и не всички хора могат да стигнат до там. Съгласна съм, че за да покрием определено ниво, трябва да разполагаме с квалифицирани специалисти, но в някои от стандартите се преувеличава. Например изискването за четирима хирурзи с квалификация за извършване на ендоскопска диагностика е прекалено. При условие, че лечебното заведение разполага с четирима гастроентеролози с такава квалификация, защо е необходимо и хирурзите да отговарят на това изискване. Категорична съм, че специалистите по гастроентерология ще могат да осигурят необходимата помощ.

Друг притеснителен факт е свързан с изискването за определен обем на дейността за покриване на дадено ниво. Проблемът идва от редуцираното финансиране на лечебните заведения. По принцип областните болници трябва да покрият второ ниво. Чудя се как ще отговорим на нормативите при условие, че вече принудително сме ограничили нашата дейност, от август т.г. работим основно по спешност, най-вероятно до края на годината допълнително ще свием дейността, не е ясно кога ще приемаме плановите пациенти. Всъщност при определяне на нивото догодина областните болници ще декларират нереален и занижен обем извършена дейност и на практика съществува вероятност да отговорим едва на изискванията за първо ниво. От друга страна, ако не отговорим на регламента за второ ниво, ще изгубим нашите специалисти, които и без това са дефицитни. Когато ги лишим от възможността да упражняват целия спектър от дейности, за които имат квалификация и капацитет, те ще потърсят реализация на друго място. Поради тези причини предлагам при определяне на нивото да се взима предвид средният обем дейност за период от три години.

В проекта на наредбата е регламентирано болниците задължително да осигуряват осъществяването на дейности по съдебна медицина. Трябва да подчертая, че областните болници и сега извършват съдебномедицински аутопсии и експертизи, но не получават финансиране за това. Многократно сме алармирали, че този ангажимент е бреме за нас. Съдебномедицинските аутопсии и експертизи се изискват от съответните държавни институции – съд, прокуратура, полиция и т.н. Те заплащат за извършената дейност на съдебния лекар, но не съществува начин на болниците да бъде заплатено за извършените разходи. Съдебномедицинската експертиза реално на нас не ни трябва, ние извършваме аутопсии на починалите в болницата лица. Ето защо смятам, че държавата трябва да регламентира заплащането на тази дейност на лечебните заведения.