Така бе формулирана темата на симпозиум на фармацевтичната компания Astellas по време на проведения през юни т.г. ХV национален симпозиум по урология. Научното събитие премина при препълнена зала. Още първата лекция, изнесена от проф. Стоян Чакъров, грабна вниманието на аудиторията и поради проблематиката, и поради факта, че лекторът започна с определението на доброкачествената простатна хиперплазия /ДПХ/ като една „планета, която не престава да изненадва, която не разкрива докрай тайните си, която остава неизучена, която налага необходимостта да се дълбае в дълбочина, за да се постига все повече познание”.

Като напомни за специфичността на симптомите на долните пикочни пътища /СДПП/

проф. Чакъров огласи резултати от проучване сред специалисти за процеса на диагностициране на СДПП. Анкетата обхваща 313 уролози от 64 страни, като 72,8 процента от тях са европейци, сред които най-много са отговорилите от Великобритания, Холандия, Гърция и др. Анкетирани са както специалисти с малък – от 1 до 5 години и от 6 до 10 години стаж, така и уролози, които повече от 25 години упражняват любимата професия – 32,3 от участниците.

Интересни са отговорите на въпроса коя най-честа причина води пациента за първо посещение при уролог. Страх от рак посочват 13,7 от лекарите, а най-много – 39,9 посочват, че при уролога за пръв път идват хора със симптоми на затруднения и разстройство в уринирането. Данните показват, че освен PSA най-често още при първата визита уролозите прилагат: дигитално ректално изследване – 96,2 процента, изследване на остатъчна урина – 80,8 процента, урофлоуметрия – 72,2 процента, IPSS – 71,2 процента, а в по-малка степен се прилагат ехографско измерване на обема на простатата, дневник на изпразването и др. Отговорите показват също, че почти по равно – 50,8 срещу 49,2 процента, при първата визита се открояват доминиращи симптоми на изпразване срещу доминиращи симптоми на задържане. Затова според анкетата, когато се диференцират симптоми на задържане, специалистите предприемат цистоскопия, уродинамично изследване, сканиране на пикочния мехур и препоръчват дневник на уринирането. Още на първата визита всички специалисти коментират с пациента качеството на съня му и дневната му активност по съответни въпросници. Откроява се фактът, че при второто посещение на пациента водещи за диагностиката са дневник на изпразването, както общо изследване на урина и на остатъчна урина. Данните от анкетата сочат също, че според специалистите при симптоми на задържане се налага понякога да се направят още цистоскопия, цитология, неврофизиологична оценка, изследване на креатинин, ехография на бъбреците и мехура, изследване за хламидии и др. Не на последно място в процеса се нарежда ролята на дневник за 24-часово изпразване на пикочния мехур. В заключение проф. Ст. Чакъров обобщи данните от анкетата с извод, че подходите на уролозите по света си приличат и препоръча непрестанно внимание към „планетата ДПХ”, за да не се допуска състоянието чрез усложнения да стане болест.

Д-р Петър Чанков от Медицинския университет във Варна продължи акцентите в симпозиума с лекция за контрола върху никтурията и отражението й върху качеството на живот. Лекторът започна с определението за никтурия: „Оплакване, при което индивидът трябва да се събуди един или повече пъти през нощта, за да уринира, като всяко уриниране е предшествано и последвано от сън”. Изследванията сочат, че никтурията се среща често сред мъжете и достига до повече от две нощни микции при 33 процента от тях във възрастта 55-57 години. Проучване сред финландски мъже във възрастта от 18 до 79 години е доказало, че безпокойството нараства с честотата на никтурията, което пък от своя страна намалява ефективността на съня. По-нататък д-р П. Чанков се спря на последиците от никтурията и нарушенията в съня

Интерес представляват и данни от American Journal of Cardiology – изследване е показало, че преживяемостта на възрастни мъже с исхемична болест на сърцето намалява, ако те имат и никтурия. Авторите определят никтурията като 2 и повече микции на нощ и правят извод, че никтурията се свързва с повишена смъртност.

Лекторът акцентира и върху модерното разбиране за състоянията и стадиите на съня, на доказаното становище, че възстановителният сън е през първата част на нощта, а часовете непрекъснат сън трябва да бъдат поне 3. В заключение д-р Чанков подчерта изводите за никтурията като един от най-неприятните симптоми на долните пикочни пътища с отражение върху качеството на съня, върху заболяемостта и съответно – върху качеството на живота.

Темата за пътя от оценката на СДПП до диагнозата и лечението бе пространно развита в лекция на проф. Димитър Младенов. Той аргументира разбирането, че СДПП са комплексно състояние със симптоми на изпразване и задържане, които възникват по различни причини. Сред тях при мъжете се открояват: доброкачествена простатна хиперплазия, доброкачествено простатно увеличение, доброкачествена простатна обструкция, но сред причините могат да бъдат още стриктура на уретрата, обструкция на мехурната шийка, както и състоянието на пикочния мехур /известно е, че мехурът се влияе от сърдечно-съдовата система, от ендокринната система, а и от състоянието на детрузора/. Не на последно място се поставя и състоянието на неврологичната система с наличие на паркинсонова болест, церебрална исхемия и др. увреждания на ЦНС. Специалистът, разбира се, трябва да съобразява при диагностиката и наличие на инфекция на пикочните пътища, на тумори на простатата или на пикочния мехур, на възпаление, на уролитиаза, както и възможно влияние на приеманите лекарства. Всички тези фактори показват, че няма СДПП, които да са специфични само за определан болест, което пък налага необходимостта от подробна оценка, за да се установи точната причина за възникването на съответните симптоми. Пътят от симптомите към диагнозата проф. Младенов онагледи твърде красноречиво:

Но като се спря на някои субективни оценки, свързани с отношението на пациентите към воденето на дневник или отговарянето на въпросник, лекторът препоръча за по-прецизна диагноза да бъдат добавени както изследване на максимален уринен дебит /12 мл м секунда говори за обструкция/, така и изследване на остатъчната урина. А в случаи на упорити притеснителни СДПП проф. Младенов включи в диагностиката ултразвуково изследване на горните пикочни пътища, на простатата, уродинамично изследване и уретроцистоскопия.

Темата за лечението на СДПП/ДПХ проф. Младенов започна с въпрос – достатъчна ли е монотерапията с алфа1 блокери. Като цитира резултати от големи рандомизирани проучвания лекторът обобщи, че алфа1 блокер е подходящ като стандартна терапия за пациенти с притеснителни СДПП при малък риск от прогресиране.  Други проучвания сочат, че антимускариновата терапия облекчава симптомите при мъже със свръхактивен пикочен мехур, като действа върху неотложността, честотата, инконтиненцията и никтурията. Специалистът подробно разгледа резултати от двойно сляпо проучване сред 652 мъже над 40 години с налични симптоми на свръхактивен пикочен мехур, лекувани над 4 седмици с алфа1 блокер, след което е добавен антимускаринов препарат и се установява значимо по-силно повлияване върху симптомите на задържане.  Резултатите от проучването показват, че според самите пациенти комбинацията е ефективна при 12-седмично проследяване. Изводът за ефективността на комбинираното лечение е основан на данни, че антимускариновите препарати не увеличават случаите на остра ретенция на урината и не предизвикват клинично значими промени в остатъчната урина.

Затова комбинирането на алфа1 блокер с антимускаринов препарат се препоръчва при упорити симптоми на задържане, които не се влияят след 4-6-седмична монотерапия, каза в заключение проф. Младенов

В дискусията темата бе продължена със споделен личен опит. А проф. Ст. Чакъров обобщи и отново почерта, че „планетата ДПХ очаква своите изследователи” така, както хилядите български пациенти разчитат на своите лечители.

ФМ