В красивата градина на Регионалния исторически музей в Кърджали бе организирано представяне на книгата „Пограничните пътища в биографията на един лекар“, посветена  на уникалната съдба и дейност на д-р Сергей Алексиев Ростовцев, един от апостолите на общественото здравеопазване у нас в първата половина на ХХ век. Събитието бе посветено на 135-годишнината от рождението на д-р Сергей Ростовцев и предстоящата 90-годишнина на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” в Кърджали.
Авторите – проф. Тодор Черкезов, Светла Михайлова,  д-р Димитър Черкезов, Милена Ангелова, са създали творба, която обобщава научни публикации и документални разкази, както и лични архивни материали – спомени, снимки и кореспонденции, на д-р Ростовцев, .
- Чрез тази книга авторите ни показват, че се раждат хора, които могат напълно да забравят ползата за себе си. Да изоставят уюта, спокойствието, интелектуалната среда и да поемат пътя на голямо предизвикателство, изискващо неимоверни сили, труд, знания, търпение и най-вече всеотдайност, каза в началото на представянето на книгата доц. Дора Щерева, преподавател във филиала в Кърджали на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Забележителният със своята всеотдайност лекар Ростовцев напуска родния Санкт Петербург в бурните следреволюционни години в Русия. Идва в България, когато е на 41 години. И остава завинаги. Завършил е естествени науки и медицина във Военномедицинската академия край Нева, специализирал е кожни и венерически болести, както и оториноларингология. Изпратен е от българските здравни власти в един пословично беден и изоставен край, където той полага основите на здравеопазването.
Най-много, близо четвърт век от професионалния си път, той посвещава на борбата със заразните болести, малария, тиф, сифилис, в Мастанли – днес Момчилград. Обслужва 104 села и много малки махали. Обикаля ги съвсем сам, без медицинска сестра или санитар, пеша и на кон, а впоследствие и със служебен мотор. Прави и наборни комисии, експертизи, ваксинации, изражда бебета, изнася беседи, сказки за подобряване на здравната култура и хигиенните навици на населението. Грижи се и за 2000 души от тютюневия център в Джебел, за децата от българското и турското училище в Момчилград, за военните и семействата им в поделенията в Момчилград и с.Чорбаджийско.Участва активно в създаването на здравните структури в Източните Родопи. Лекува физическите и душевните страдания на родопчани, спечелва доверието им, желан гост е във всеки дом. Оставя след себе си снижена заболяемост, ниска обща и детска смъртност и ликвидирано огнище на ендемичен сифилис. Оставя завинаги един вдъхновяващ пример
за достойно изпълнен дълг на лекар и гражданин.
След пенсионирането си през 1951 г. се премества в София, където умира на 96-годишна възраст. В съзнанието му до последно остава споменът за времето, прекарано в Мастанлийска околия. Но и населението на този край не го забравя – дълго време помни винаги засмения „рус доктор” (историците твърдят, че рус е определяне на произхода, а не на външния вид на доктора), нежалещ сили и труд, помагащ на страдащите и вдъхващ кураж на болните. Днес болницата в Момчилград носи името на д-р Сергей Ростовцев.
- Фактически д-р Сергей Ростовцев поставя темелите на съвременното здравеопазване в нашия край. Той е лекар с осъзната мисия, човек с ценности и принципи, които отстоява докрай. Тогава Момчилград е бил околийския център и по тази причина неговата територия на действие включва този регион, но направеното от него има силата на примера, който надхвърля географските граници и придобива общонационално значение за това как трябва да се служи на една кауза, изтъкна по време на представянето на книгата проф. Тодор Черкезов.
Милена Ангелова, гл. асистент в Катедрата по история на Югозападния университет в Благоавград, прочете оригинално писмо от дъщерята на д-р Ростовцев, непубликувано досега, от което се разбира, че беща й запазва жив спомена за трудолюбивото и признателно население на този най-южен край на страната, към което докрай пази най-топли чувства.
Светла Михайлова, уредник в Регионалния исторически му-
зей в Кърджали, изрази убеждението си, че поколенията трябва да знаят за делото на този забележителен човек и времето не трябва да покрива стореното от него с праха на забравата.
Д-р Димитър Черкезов, докторант в Отделение по дерматология и венерология в болница Токуда в София, определи д-р Ростовцев като невъзпят герой на Източните Родопи.
– Направеното от д-р Ростовцев е през по-малко от четвърт век, но приносът му към общественото здраве в Източните Родопи е равен на столетие. В криволичещите пътища на своята съдба д-р Ростовцев постига свободата да определя сам посоката към вярата, надеждата и любовта. Неговият живот е вдъхновяващ пример за младите поколения лекари, които търсят смисъла на лекарското призвание, питайки се какво е професионален и човешки дълг. Д-р Сергей Ростовцев дава този отговор, каза д-р Черкезов.
Представянето на книгата показа почит, памет, уроци от миналото и примери за настоящето и бъдещето – всичко това преплетено в чудна смесица, наситена и пъстра като делото на лекаря, чието име остава завинаги в Родопите.