Вие сте в: Начало // Всички публикации // Кожна лайшманиоза

Кожна лайшманиоза

В резултат на засилените миграционни процеси векторно преносимите заболявания придобиват все по-голяма актуалност за системите за обществено здравеопазване в Европа. По този повод в края на май т.г. в Сарагоса, Испания, бе проведена Конференция за „неглижираните“ вектори и векторно преносимите заболявания. Представени бяха разработки на водещи европейски учени по проблемите на векторно преносимите паразитни, вирусни и бактериални заболявания.

Миграционният поток към България е съставен предимно от жители на страните – Сирия, Ирак, Афганистан, Пакистан, ендемични за кожна лайшманиоза. Причинители на заболяването в страните от Стария свят обикновено са 3 вида лайшмании, отнасящи се към Leishmania tropica complex (L. tropica, L. aethiopica, L. major). Регистрират се – в Африка и Средиземноморието, и случаи на кожна лайшманиоза, причинена от L. infantum. Ежегодно се регистрират между 1 и 1,5 млн. нови случая на кожна лайшманиоза в Стария свят, като около 90% от тях са от Афганистан, Алжир, Иран, Ирак, Саудитска Арабия и Сирия (WHO, 2010). В ендемичните огнища на антропонозна кожна лайшманиоза (градски тип) за основен резервоар и източник на инфекцията в урбанизираните райони се смята човекът, независимо от факта, че причинителят L. tropica е бил изолиран също така от кучета и плъхове. Трансмисивни преносители са синантропни, антропофилни видове флеботоми, като напр. Phlebotomus sergenti. Основен източник и резервоар на зоонозна кожна лайшманиоза с причинител L. maior са живеещи в колонии пустинни плъхове и други гризачи. При другия вид зоонозна кожна лайшманиоза основни елементи на епидемичния процес са L. aethiopica, P. longipes и скалистите зайци (дамани).

Клинични аспекти

  • Антропонозната (градски тип) кожна лайшманиоза се предизвиква от L. tropica. Инкубационният период варира от 2 до 8 месеца. При тази форма на заболяването се формират безболезнени кожни язви, често водещи до обезобразяване. Сухата язва заздравява обикновено спонтанно след около година или повече.
  • Рецидивираща лайшманиоза. Лупоидната или туберколоидната хронична форма на рецидивиращата лайшманиоза е с протрахиран ход и голяма продължителност (много години), лекува се трудно. Бавно прогресиращите кожни ерупции са разположени основно по лицето и имат характерен ръбец в периферията, в чиято тъкан се размножават амастиготните форми на причинителя. Без лечение заболяването води до развитие на тежки обезобразяващи деформации.
  • Зоонозна (селски тип) кожна лайшманиоза. Причинител на заболяването е L. major. Инкубационният период често е с продължителност, по-малка от 4 месеца. При тази форма се формират безболезнени лезии на кожата, възпалителният процес протича бързо и води до разязвяване, а оздравителният процес с образуване на белези настъпва след 2 до 8 месеца. Често, особено при неимунни лица, лезиите са множествени с тенденция за вторично инфектиране. Такива ерупции заздравяват бавно и образуват големи и груби обезобразяващи ръбци.
  • Кожната лайшманиоза с причинител L. aethiopica може да протече в три клинични варианта: “източна язва” (обикновена кожна лайшманиоза); кожно-лигавична лайшманиоза и дифузна кожна лайшманиоза. По-голямата част от лезиите се развиват бавно, разязвяването настъпва късно или липсва, а оздравителният процес трае 1 до 3 години, а в някои случаи и повече.
  • Кожна лайшманиоза с причинител L. infantum е регистрирана без наличие на висцерални прояви.

Клиничната диагноза се базира на характерните кожни прояви, данните за пребиваване в ендимичен район и резултатите от паразитологичните изследвания.

Кожната лайшманиоза до момента няма местно разпространение и не са регистрирани автохтонни случаи. За периода 2000-2015 г. в страната са регистрирани 12 случая на заболяване – 4 при български граждани, пребивавали в Афганистан и Судан, и 8 при чужди граждани (бежанци от Сирия). Клиничните прояви се изразяваха с единични или множествени разязвени нодули, разположени по лицето и горните крайници. Поради факта, че според нормативната уредба кожната лайшманиоза не подлежи на задължителна регистрация, съобщаване и отчет, може да се предположи и наличие на „скрита“ заболяемост.

Логично можем да зададем въпроса: какъв тогава е проблемът, след като досега заболяването няма местно разпространение? Отговорът не е сложен. За да се разпространи заболяване като кожна лайшманиоза, са необходими три условия – наличие на източник (болни хора); наличие на специфичен преносител (флеботоми); наличие на възприемчиво население. В България съществуват благоприятни климато-фаунистични фактори, които биха благоприятствали местно разпространение на антропонозна кожна лайшманиоза с причинител Leishmania tropica minor. От една страна, рискът се увеличава от засиления миграционен натиск към страната на жители на ендемични за заболяването страни, част от които (заболелите) са потенциален източник. От друга страна, същестуват данни за наличието в местната фауна на популации на основните вектори на заболяването Phlebotomus papatasi и P. sergenti – основно в Южна България. Възприемчивостта на хората към заболяването е всеобща. Това налага засилени мерки по надзора и контрола на кожната лайшманиоза (щателен медицински статус на мигрантите, насочване на суспектните за заболяване лица към паразитолог за диагностициране и лечение), както и по-детайлни ентомологични проучвания за видовия състав и плътността на популациите на специфичните преносители, особено в пограничните райони с Турция и Гърция, откъдето преминава основният мигрантски поток, както и на териториите, на които има изградени бежански лагери.

В заключение искам да информирам, че в Националния център по заразни и паразитни болести е изградена специализирана структура – Национален референтен център по векторно преносими заболявания, разполагащ с необходимите специалисти и техническо оборудване за осъществяване на оперативни мерки (диагностика, клинични консултации, методична помощ по осъществяване на контрола) по отношение тази патология.

Доц. д-р Румен ХАРИЗАНОВ, дм, зав. лаборатория „Амбулаторно-консултативна помощ“ в отдел „Паразитология и тропическа медицина“, НЦЗПБ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.