Уникална по рода си – не само у нас, но и в цяла Европа, интернет платформа с информация за всяка една от лицензираните аптеки и дрогерии в страната представиха експерти от Българския фармацевтичен съюз (БФС). Уеб базираната база данни е изцяло потребителски ориентирана и може не само да очертае пътя до най-близкия търсен обект, но и да помогне в издирването на аптеки с по-специфични профили и услуги.
Достъп до цялата налична информация осигурява интернет сайтът www.mapteka.bg, който обединява регистрите на БФС, Изпълнителната агенция по лекарствата, МЗ, Националната здравноосигурителна каса и Националния статистически институт. Това позволява на платформата да обработва и поддържа богата статистическа информация за аптеките в страната, а създателите се надяват творението им да послужи като основа за разработването на бъдещата Национална аптечна карта (по подобие на Националната здравна карта).
Системата е изключително удобна за употреба и всеки, който пожелае, може бързо и лесно да провери колко и какви аптеки има в неговия град. Може да издири също тези на договор със здравната каса, които обработват различни протоколи, както и всички, които отпускат само лекарства без рецепта (и се стопанисват от помощник-фармацевти). Могат да се търсят частни, общински и болнични аптеки, а също така и тези, които приготвят медикаменти на място или обслужват протоколите за редки и скъпоструващи заболявания. Търсенето може да става и по конкретни групи лекарства, в това число инсулини, наркотични вещества, медицински изделия, лекарства за трансплантирани пациенти и за хормонална терапия на онкоболни.
Отделно потребителят получава подробна информация за всяка аптека, обозначена на картата – в това число и номера на издаденото разрешително и името на управляващия магистър-фармацевт с линк към актуалния му статус в регистъра на БФС. По този начин пациентите лесно могат да се ориентират кои обекти в града им са законни и кои са фалшиви. Ако една аптека не се появява на картата, това означава, че не фигурира в регистрите на компетентните органи и съответно няма право да отпуска лекарства, уточниха още създателите на платформата.
Любопитно е например, че в цялата страна има само 33 денонощни аптеки, като само в една от тях могат да се приготвят лекарства на място. Повечето или точно 26 от обектите са концентрирани в София, а останалите са разпръснати в провинцията. На 24-часово обслужване могат да разчитат пациентите в Лом, Русе, Варна, Бургас, Благоевград и Хасково.
В 43 от общо 265 общини на територията на страната пък няма нито една аптека, работеща по договор със здравната каса, „издава” още платформата. По данни на НСИ проблемът касае приблизително 242 хил. души в цяла България, които нямат физически достъп до медикаменти.
Една от тези общини е шуменската Венец, където живеят около 7000 души, но няма откъде да си купят лекарства. Това ги принуждава да пътуват до близкия град, а когато не могат да се справят сами, ангажиментът поема някой друг. Районът е от онези, които често се посещават от амбулантни търговци, а те събират рецепти, изпълняват ги в определена аптека и накрая доставят лекарствата срещу скромна комисиона. Понякога с това се занимават самият кмет или местният лекар и никой няма практически интерес да разкрива цяла аптека в района.
Парадоксът е, че в област Шумен има достатъчно обекти на глава от населението, за да се осигури добро покритие. Аптеките, работещи с НЗОК, са общо 44 и на всяка от тях се падат по 4032 души, което е в рамките на средноевропейските стойности, според които една аптека в подобен район може да обслужва около 4450 пациенти, без това да я натоварва излишно. Проблемът в област Шумен е, че от всичките 44 обекта, 31 са в самия град, а останалите десетина обслужват малко над 92 хил. души, колкото е населението на областта извън град Шумен (по данните за настоящ адрес на ГРАО).
В същото време столицата София може да се похвали с аптека на всеки ъгъл, защото на територията й работят 1115 обекта, обслужвани от 2156 магистър-фармацевти. Според статистиката това прави по 16.69 специалисти на 10 000 души население и е далеч над средноевропейските показатели от 10.65 специалисти на 10 000 души население. Освен това всяка от аптеките обслужва по 1158 души и това е един от най-ниските показатели в страната.
За сравнение, в другите големи градове Пловдив, Варна и Бургас действащите аптеки са три пъти по-малко (едва 382 в Пловдив, 219 във Варна и 313 в Бургас), а работещите фармацевти – почти пет пъти по-малко. Дори в Пловдив, където регистрираните 686 фармацевти са най-многобройни след тези в столицата, кадрите не достигат, защото на 10 000 души население се падат едва по 10 аптекари. В града под тепетата всеки един обект обслужва по 1788 пациенти, а във Варна една аптека се пада на 2154 души.
В момента, по данни на платформата, в България съществуват общо 5009 обекта, 4197 от които са аптеки, а останалите 812 са дрогерии. Регистрираните магистър-фармацевти в цялата страна са 6174 и всички те обслужват население от 7 215 387 души.
