Нови проучвания доказват, че заболявания като депресия и патологична тревожност биха могли да бъдат лекувани чрез подобряване на чревната микрофлора. Отдавна е известно, че поддържането на нейния баланс е от съществено значение за физическото здраве на човека. Отскоро обаче се налага теорията, че е възможно този баланс да въздейства и на психично ниво.
В човешкото тяло има около 15 трилиона клетки и около 100 трилиона бактерии. Повечето от тях се намират в червата и отговарят за съществени функции като храносмилането, поддържането на добър имунитет, обмяната на веществата и дори менталното здраве по начини, които едва наскоро стават известни на медицината.
„Тялото е съвършената екосистема“ – споделя проф. Тед Динън, психиатър в университета в Корк, Ирландия. Той въвежда термина „психобиотици“, с който обозначава онези чревни бактерии, за които се смята, че имат благоприятно въздействие върху психиката и са с потенциал за терапевтично приложение.
Учените не само са в състояние да установят кои бактериални щамове могат да бъдат използвани като психобиотици, но и точно по какъв начин те влияят на различните мозъчни центрове.
Въпреки че пазарът е залят от пробиотични препарати, проф. Динън смята, че „повечето от тях не ни помагат, тъй като привнесената отвън бактерия рядко остава неунищожена от стомашната киселина и така губи свойството си да подобрява състоянието на чревната микрофлора“.
Отдавна е известно, че стресът е неразривно свързан с депресивните състояния. Хората, страдащи от тях, обикновено имат значително повишени нива на хормона кортизол, който се освобождава от организма като имунен отговор на стреса.
В скорошно проучване изследователите установяват, че пробиотичен „коктейл“ от бактериите Lactobacillus helveticus и Bifidobacterium longum значително редуцира нивата на кортизол в кръвта.
Много физиологични и психологични процеси, които протичат при депресивни състояния, могат да бъдат свързани с дефицит на невротрансмитера GABA. Липсата му може да задълбочи многократно симптомите на депресия.
Изследователите изолирали чревните микроорганизми Lactobacillus и Bifidobacterium и открили, че те активно отделят GABA. Пример в това отношение е как консумацията на натурален шоколад заради богатото съдържание на полифеноли в него може да повлияе дефицита на GABA.
В „коктейла“ могат да участват и микроорганизми, които произвеждат други важни невротрансмитери като норепинефрин, серотонин и допамин. Приемът на Bifidobacterium Infantis като пробиотик например повишава нивата на серотонин в кръвта – действие, идентично с това на повечето лекарствени продукти от групата на антидепресантите.
Проф. Динън и неговият екип от биолози са доказали, че специфичен щам на Lactobacillus reuteri, приет като хранителна добавка или с кисело мляко, подобрява настроението и общото здравословно състояние, защото повишава нивата на окситоцин, т.нар. хормон на щастието.
Други микроорганизми като Lactobacillus acidophilus, който се съдържа във високи концентрации в киселото мляко, киселото зеле и др., подобряват функционирането на канабиноидните рецептори в гръбначния мозък. Те са основен механизъм за овладяване на различна по сила и произход болка в организма.
– Може би е време да започнем да мислим за лечение на депресията отдолу нагоре, вместо отгоре надолу, казва неврологът проф. Джейн Фостър.
Bifidobacterium infantis, Bifidobacterium reuteri, както и няколко други щамове чревни бактерии активно подпомагат имунната система, атакувайки различни възпалителни процеси в организма, характерни за хора, страдащи от хронични депресивни състояния. Микроорганизмите също така помагат и за контролиране на глада чрез изпращане на сигнали за ситост към мозъка, тъй като повишават нивата на хормона лептин и потискат тези на хормона грелин.
Психобиотиците влияят пряко на мозъка чрез nervus vagus. Той инервира мускулите на гръкляна, на корена на езика, на всички вътрешни органи. Ето защо взаимовръзката между nervus vagus и бактериите е от изключително значение.
За съжаление ще минат години в клинични изпитания, докато след време се синтезира продукт, който ще бъде достъпен до пазара. И все пак проф. Джъстин Соненбърг, завеждащ Катедрата по микробиология в Медицинския университет „Станфорд“, споделя:
– Струва си да почакаме. Тези микроорганизми имат силата да подобрят многократно общественото здраве.