Глобалната инициатива за профилактика и лечение на бъбречните заболявания е отбелязана за пръв път през 2006 година, като за ден е избран всеки втори четвъртък на март. Цел на кампанията е да се повиши вниманието не само на широката общественост, но и от правителствените здравни власти към бъбречните заболявания – към острата и хроничната бъбречна недостатъчност най-вече. През 2016 г. акцент се поставя върху бъбречните болести сред децата.
Таргет на кампаниите срещу бъбречните заболявания са и лекарите, за да бъде откроена тяхната ключова роля за навременното откриване на увреждания при новородените и децата, на предпоставките за възникване на хронични бъбречни болести, както и за намаляването на риска от тях. Не за пръв път се очертава важната роля на семейните лекари, които – при наличие на отклонения в резултатите от клинични и лабораторни изследвания, следва да насочват рисковите пациенти към консултация с нефролог. Посланието е, че лекарите, пациентите и здравните политици трябва да бъдат обединени в дейността си за ранното диагностициране и навременното лечение. Заслужават внимание и базирани на доказателства разработки за продължителната грижа при хронична бъбречна недостатъчност – от диагнозата и лечението, през диализата и трансплантацията, до края на живота.
В броя си от 12 март т.г. сп. „Лансет“ отделя особено внимание на бъбречните болести, доказва с цифри и факти наличието на епидемия, особено в по-слабо развитите страни, определя хроничните бъбречни заболявания като „глобален товар“ за смъртността и морбидността. В изданието са коментирани още перитонеалната диализа, рабдомиолизата и увреждащото й въздействие върху бъбречната функция, нуждата да се лекува дефинитивно в детската възраст, за да не се допускат усложнения по-късно. Авторите в „Лансет“ подчертават, че бъбречните болести са елемент от хроничните незаразни болести, а както е известно – битката с тях е сред глобалните цели на хилядолетието.
По-нататък в уводната бележка се казва:
„Бъбрекът – интимно свързан чрез своята екскреторна, метаболитна и ендокринна функция със сърцето, кръвта, съдовете, белия дроб, черния дроб, гастроинтестиналната система и мускулите, е особено важен за здравето. Но този фундаментален орган обикновено е игнориран при дискусиите по темата за глобалното здраве, където на фокус са поставени инфекциозните болести, инсултът, сърдечно-съдовите и белодробните заболявания, ракът. Това не е добра тенденция. Защото много от рисковите фактори за тези „водещи болести“ причиняват и бъбречна увреда, а бъбречните заболявания могат да доведат до или да усложнят изредените други болести. Повечето случаи на остра бъбречна недостатъчност са следствие на ендемични инфекции – например малария или туберкулоза, както и на неуредици в общественото здраве – например замърсена околна среда /въздух, вода, химични съставки/. Острата бъбречна недостатъчност може да прогресира в хронична, а хроничната поставя болния в непрестанен риск от инцидент на остра – един омагьосан кръг, който медицинската наука и практиката трябва да спрат“.
Технологичният напредък през отминалия век даде възможността да бъде замествана успешно – и на определена цена – функцията на бъбрека. Резултатите са добри. Но това не отменя значението на факта, че – ако грижата за засегнатите от бъбречни болести бе по-добра – заместващата терапия може да бъде избегната. Подобряване в скрининга и в превантивните мерки, нови методи за диагностика и лечение на наследствените бъбречни болести и на увредените вече тъкани, нови лекарства – всичко това е спешно необходимо. Не е случайно, че Международното общество по нефрология призовава „да се сложи край на предотвратимата смъртност от остра бъбречна недостатъчност до 2025 година“, като се стимулират повече проучвания, повече внимание към широкия спектър на бъбречните болести.
„Лансет“ препоръчва „диалогът за здравето да бъде рефокусиран и да постави бъбрека на неоспоримото му място в центъра на вниманието“.