Цените на енергията са нестабилни, веригите за доставки са под напрежение, а геополитическите сътресения от последните години разкриха как зависимостта от изкопаеми горива се отразява върху обществата, икономиките, политиките, а и върху здравното състояние на хората.
През последното десетилетие глобалното повишаване на температурата се ускори значително, като паневропейският регион е най-бързо затоплящият се регион на земята, където температурите се повишават два пъти по-бързо от средния за света темп. Бързото затопляне на планетата прави по-вероятно да се достигнат внезапни „повратни точки“ в климатичната система, при които настъпват драматични промени в ключови земни системи. „Прозорецът” с възможност за предотвратяване на необратими вреди се стеснява.
Такъв е светът, в който Паневропейската комисия по климат и здраве публикува своя призив за действие. Комисията с председател бившия исландски министър-председател Катрин Якобсдотир, бе свикана от регионалния директор на СЗО/Европа д-р Ханс П. Клуге. Комисията обединява 13 бивши правителствени ръководители, международни организации, министри и лидери
на гражданското общество от целия
53-членен европейски регион на СЗО. Посланието ѝ към правителствата е директно: изменението на климата не е бъдеща заплаха, която трябва да бъде управлявана. Това е непосредствена и нарастваща криза, засягаща едновременно здравето, храната, водата, енергията и националната сигурност. А настоящият отговор не съответства на мащаба на опасността.
17-те препоръки на комисията обхващат четири области: третиране на изменението на климата като нарастваща заплаха за здравната сигурност, трансформиране на здравните системи, разширяване на местните действия и реформиране на икономическите и финансовите системи, които са движеща сила на климатичната криза. В основата стои предизвикателство както към правителствата, така и към СЗО: правилата, средствата и политическите приоритети сочат в грешна посока и времето за постепенни корекции е изтекло. Тези препоръки са план за правителствата, желаещи да пренасочат финансирането от действия, които ускоряват климатичната криза, към нейното предотвратяване, доколкото е възможно.
- Климатичната криза е заплаха за нашата безопасност и сигурност, социалното сближаване, човешките права и здраве, отбеляза  К. Якобсдотир. – Това не е проблем единствено за бъдещите поколения, това е реална и настояща заплаха за нас в Европа в момента. Действията в областта на климата не са просто необходимост. Това е инвестиция с висока възвръщаемост за по-справедливо и устойчиво общество. Всички ние имаме политическа и морална отговорност да действаме сега. Комисията призовава правителствените ръководители да включат климата и здравето в дневния ред на националните съвети за сигурност, като ангажират всички съответни министерства, включително отбраната, енергетиката и финансите. Тъй като европейските правителства в момента пренасочват публичните разходи към сигурността в отговор на нарастващия геополитически натиск, комисията твърди, че изменението на климата само по себе си е основен риск за сигурността, защото вече нарушава инфраструктурата, здравните системи и продоволствената и водната сигурност в целия регион. А и защото разходите за противодействие ще се увеличават с всяка година на забавяне на действията. Замърсяването на въздуха от изгарянето на изкопаеми горива убива стотици хиляди хора в региона всяка година. Същите изкопаеми горива, които благоприятстват климатично-здравната криза, правят енергийните системи уязвими към шокове в доставките и скокове на цените – разходи, които най-силно се отразяват на тези, които най-малко могат да ги платят. Комисията твърди, че ускоряването на прехода към чисти възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност е не само климатичен и здравен императив, а това е пътят към по-голяма енергийна сигурност и по-справедлива икономика. Здравните и икономическите аргументи за действие сега са недвусмислени. Цената на бездействието далеч надвишава цената на ранното смекчаване и адаптиране. Постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива и пренасочването на тези средства към възобновяема енергия, обществен транспорт, устойчиви диети и устойчиви на климата здравни системи би спасило живот, би намалило разходите за здравеопазване и би намалило зависимостта на региона от вноса на нестабилни изкопаеми горива.
- Изменението на климата е заплаха за сигурността, извънредна ситуация в здравеопазването и икономическа бомба със закъснител, всичко това едновременно, каза д-р Ханс Клуге. – Междувременно правителствата харчат милиарди за субсидиране на горивата, които причиняват изменението на климата и натоварват здравните ни системи. Тази комисия ясно казва на лидерите: действайте сега, докато все още има прозорец за превантивни действия. Комисията също така призовава СЗО официално да обяви извънредна ситуация в общественото здравеопазване.

Женева, 17 май 2026 г.