През декември 2015 г. в австрийския курорт Лех бе проведена Четвъртата традиционна научна конференция на ESSOMM по мануална медицина и болка.
ESSOMM (European Scientific Society of Manual Medicine – Европейско научно дружество по мануална медицина) e конфедерация, съюз на научни дружества на лекари специалисти от Европа, притежаващи допълнителна квалификация и занимаващи се с мануална медицина, основана през 2008 г. Партнира си със световната организация FIMM –Международна федерация по мануална медицина.
Целите на организацията са:
- да поддържа и организира научното и клиничното приложение на мануалната медицина;
- да реализира европейските изисквания за обучение по мануална медицина както по отношение на хорариума (300 учебни часа), така и за уеднаквяването на програмите за обучение с утвърждаване на най-ефективните и безопасни терапевтични манипулационни техники;
- да утвърждава стандартите на мануалната медицина и признаването й за подспециалност от Европейския съюз на медицинските специалисти;
- да представя и организира здравната политика по отношение на мануалната медицина в Европа.
В ESSOMM членуват общо 14 научни организации на лекари специалисти с диплома по мануална медицина – четири са немски, две австрийски, италианска, датска, холандска, английска и швейцарска. В различните страни има специфични традиции по отношение на специалностите, занимаващи се с мануална медицина. Например в Германия и Италия най-голяма част от мануалните медици са ортопеди травматолози, в Австрия – предимно специалисти по обща медицина. Нашето дружество – Българско дружество по мануална медицина на вертеброгенните заболявания (БДММВЗ), състоящо се предимно от невролози и по-малка част специалисти по ФРМ, е член от септември 2012 г. Тогава се състоя Вторият инструкторски на ESSOMM курс по мануална медицина в Рим. Освен нас присъстваха само представители на Германия, Австрия и Италия. На този етап България е единствен представител от бившите социалистически страни. Имах удоволствието да присъствам и на Първата международна зимна конференция в Лех през декември 2012 г. От година на година броят на участващите дружества непрекъснато се увеличава. Изключително мотивираща и вдъхновяваща е тенденцията за обединяване усилията на представителите от различните школи около една идея – за позоваването върху неврофизиологичната основа на произхода на палпаторно диагностицираните от тях симптоми. Удивителен е фактът, че при даден пациент различните школи по напълно различна методика достигат до едни и същи сегменти, отговорни за болката. Същевременно се утвърждават с общи усилия най-безопасните и ефективни техники на мануалната терапия. Голяма заслуга за тази тенденция има личността на председателя на ESSOMM – д-р Херман Лохер, който винаги анализира представяните от различните школи диагностични и терапевтични методи и обяснява феномените и ефектите им от неврофизиологична гледна точка. Принос има и нашето представяне на мануалното сегментарно изследване на гръбнака, открито и въведено от френския проф. Роберт Мейн през 1968 г. То е базирано изключително на инервацията на структурите на гръбначния двигателен сегмент – прешлените, интервертебралните дискове, ставичките и лигаментите.
От лятото на 2015 г. в ESSOMM бе прието и другото българско дружество – Българско дружество по мануална медицина (БДММ), състоящо се предимно от специалисти по ФРМ.
Зимната научна конференция по мануална медицина се провежда от 2012 г. и обикновено се насрочва за първата или втората седмица на декември. Всяка година научната тематика е различна и е свързана с патогенезата, специфичната мануална диагностика и особеностите на заболяванията, повлияващи се от методите на мануалната терапия. Представят се новите открития от фундаменталната медицина за тези заболявания, както и научното обяснение на ефектите от приложението на мануалните техники. Тези конференции протичат обикновено под мотото „Предклиничната медицина среща мануалната медицина“. В следобедните сесии всеки ден се практикуват и обменят различни методики на мануална палпаторна диагностика, както и терапевтични техники, касаещи конкретен отдел на гръбнака или определени периферни стави. Тези занятия са изключително интересни, защото присъстващите представители на различни страни и различни школи по мануална медицина от Европа обменят опит и се обогатяват с нови техники за диагностика и терапия. Участници в тези конференции са обикновено председателите на дружествата – членове на ESSOMM, и част от техните инструктори в обучението по мануална медицина. Атмосферата е изключително приятелска и топла, изпълнена с удовлетворение от съвместното сътворяване на европейски стандарти по мануална медицина. За поддържането на тази позитивна атмосфера допринася и традицията на музикалните вечери в Лех, когато председателят на ESSOMM д-р Херман Лохер изпълнява оперни арии и популярни песни. Акомпаниментът на пиано осъществява негов приятел – също ортопед, а при популярните песни пеят и всички участници в конференцията.
Тема на отминалата четвърта зимна конференция бе „Науката и клинично приложение на мануалната медицина“. Сред научните теми бяха:
- „Хрущялът – удивителни факти за удивителната структура“ – проф. д-р Райнерт Бугкарт – ортопед от Университета в Мюнхен;
- „Психо-социални открития относно трансформацията на ноцицепцията и болковата перцепция – данни от функционален магнитен резонанс, определени аспекти на манулната активност по отношение на централните ефекти“ – проф. д-р Херта Флор – невропсихолог от Централния институт за психично здраве при Университета в Хайделберг;
- „Сколиоза при подрастващи – индикация за мануална медицина?“ – д-р Уилфрид Коенен, ортопед от Вилинген;
- „Псевдокардиогенна болка от гръбначен произход – клинични и сегментарни симптоми“ – д-р Мариета Караджова, дм, невролог в УБ „Александровска“, председател на БДММВЗ;
- „Световъртеж и замайване от гледната точка на невролога – патогенетични механизми, клинични симптоми и методи на изследване“ – д-р Александър Бисдорф, дм, президент на секция в UEMS, Европейски борд по неврология;
- „Цервикогенно вертиго“ – анатомични и неврофизиологични факти като възможно обяснение на цервикогенното влияние върху световъртежа – д-р Волфганг фон Хайман, специалист по обща хирургия и по ортопедия, вицепрезидент на FIMM;
- „Ритмите на ноцицептивната система“ – проф. Карл Меслингер, физиолог, Институт по физиология и патофизиология към Университета Ерланген- Нюрнберг.
Семинарите и практическите упражнения включваха диагностични и терапевтични техники, отнесени към колянна, тазобедрена и глезенна става, към шиен и торакален отдел на гръбнака.
Българският принос в програмата на Четвъртата зимна конференция бе акцентирането на вниманието върху често срещания проблем на болка в сърдечната област, която след подробни кардиологични изследвания се оказва от извънсърдечен произход. Пренасочени от кардиолози, болните започват да се лутат при различните специалисти – гастроентеролози, пулмолози, психиатри и много рядко на практика се подозира вертеброгенният произход на тази болка. Предпоставките за това са две: основната е свързана с негативната находка от неврологичния статус (тъй като истинската интеркостална невралгия е много рядка); а другата – че често се касае за припокриване на няколко синдрома. В световната литература се използват две широко разпространени понятия за некардиогенна болка – “non cardiac chest pain” – NCCP, несърдечна гръдна болка; “cervical angina” – „шийна стенокардия“. Първото понятие се „експлоатира“ преимуществено в гастроентерологичните списания, където представяните противоречиви статистики приписват симптоматиката в повечето от случаите на гастроезофагеалния рефлукс (около 50%). Друга голяма група от тези пациенти биват диагностицирани като болни с функционални нарушения на гастроинтестиналния тракт, но същевременно се твърди, че психологични проблеми се откриват при до 75% от пациентите с т.нар. NCCP. От друга страна – поради известния факт на отразяване на болката от сърдечен инфаркт към шията и ръката, голяма част от пациентите с некардиогенна болка и придружаваща каквато и да е шийна вертеброгенна патология се причисляват към т.нар. „шийна стенокардия“. В тези случаи торакалният произход на болката тотално се неглижира вероятно поради по-ниската честота на дисковите протрузии и хернии там.
В Клиниката по нервни болести на УБ „Александровска“ в бившия кабинет по мануална терапия, който за кратък период беше част от самостоятелно отделение по мануална терапия към болницата, съществуваше традиция в диагностицирането на случаи с псевдокардиогенна болка от гръбначен произход. Благодарение на дългогодишната колаборация с Кардиологичното отделение на II вътрешна клиника на болницата пациентите с прекордиална некардиогенна болка бяха насочвани за мануална диагностика на гръбнака. Тя допълва неврологичното изследване, като открива с палпаторни методи специфичните симптоми на локалната и отразената от гръбначните структури (дискове, ставички и лигаменти) болка в сегментарната територия – дерматома, миотома и склеротома. Болката в сърдечната област се обяснява с припокриването им предимно със симпатиковата инервация на сърцето от долните шийни и горните торакални гръбначно-мозъчни сегменти. Още през 1996 и 1998 г. доц. В. Мълчанова и д-р Г. Георгиев публикуват у нас данни от проучване върху 200 болни с псевдостенокарден синдром, диагностициран в Кабинета по мануална терапия. След лечението с вертебрални манипулации при 191 от тези пациенти се наблюдава подобрение в състоянието.
– На конференцията ние споделихме опита си от проследяването на 19 пациенти (10 мъже и 9 жени) на средна възраст 43.26 +/-15.19 години с прекордиална болка и отхвърлена от кардиолозите сърдечна генеза на оплакванията. Неврологичният статус не даде други отклонения освен локализираната болка. Псевдокардиогенната болка от гръбначен произход бе диагностицирана въз основа на находката от сегментарната мануална диагностика. Поради липсата на противопоказания от образните изследвания на гръбнака бяха приложени мануални вертебрални манипулации в установените дисфункционални сегменти. Непосредствено след първата манипулация болката по визуалната аналогова скала (VAS) значимо спадна средно от 33 mm на 15 mm. През следващите дни болката продължаваше да спада до 11 mm по VAS преди прилагането на втората манипулация. В края на лечението, състоящо се от общо 3 манипулации с интервал от седмица между тях, средната болка по VAS достигна 2 mm. Локалните и сегментарните симптоми също постепенно се негативираха. Изводът в нашата презентация бе, че псевдокардиогенната болка от гръбначен произход често остава неразпозната. Тя може да се диагностицира със специфично палпаторно мануално сегментарно изследване и се повлиява добре от лечението с вертебрални манипулации.
Поздравления за добрата и обстойна статия!