Пандемията от COVID-19 беше изпитание за всички лекари от отделните специалности. В резултат на нея българските лекари станаха по-отговорни, по-кохерентни, с повече внимание към всички симптоми от всички органи и системи – включително и при кожата. Макар и с недостатъчна категоричност, можем да кажем, че 1/5 от пациентите, които са проявили симптоми на COVID-19, са показали изява на различни кожни състояния. Според данните на световната литература, в която дейно присъстие имат и българските автори Н. Цанков, И. Богданов, Р. Дърленски, Ж. Казанджиева, С. Василева, К. Дреновска, условно можем да разделим кожните прояви на коронавирусната инфекция в 6 групи.

Васкулопатии

Смята се, че Т-клетъчният имунитет играе основна роля в появата на васкулопатиите – имунитетът изгражда специфични антитела, които в даден момент се представят върху кожата – образуват макулозни обриви, основно по акрите (пръсти на ръце, крака, уши, около и на носа). Те се получават вследствие на увреда на съдовите стени и екстравазацията (изтичане на кръв извън съдовете). Вирусно-индуцираната увреда на ендотела, облитеративната микроангиопатия и коагулационните нарушения може би са част от патогенезата на тези увреди. Неслучайно тромбозите и съдовите увреди са една от основните причини за високата смъртност вследствие на COVID-19.

COVID-fingers/toes

При повечето от пациентите, проявили такива симптоми, не са наблюдавани системни болести като лупус еритематозус, феномен на Рейно или ревматологични заболявания.

Морбилиформени обриви

Морбилиформените ерупции са честа изява на много вирусни инфекции, като те бяха съобщени в литературата още в ранните етапи на пандемията. Международни регистри показват, че морбилиформените обриви при положителни пациенти с COVID-19 са най-честата кожна изява. Типичните клинични симптоми включват генерализиран, симет-
ричен макулопапулозен обрив и пруритус.

Екземни (неспецифични обриви)

Уртикариални (неспецифични)

Колектив на Гизонди и съавтори установява в систематично проучване от 895 пациенти с COVID-19, че 105 пациенти (12%) имат уртикариални лезии, а само при 17 (16%)  от 105-те, уртикарията е започнала преди пандемията. Установено е, че уртикарията обикновено трае по-малко от седмица.

Везикулозни и макулопапулозни (неспецифични)

Характерни са полиморфните папули, везикули и пустули, които се развиват едновременно по тялото и се разпростират дистално, понякога обхващайки дланите и ходилата. Лезиите обикновено отминават след 8-10 дни, без да оставят белези. В някои научни доклади се описват хистологични промени, като проминираща кератиноцитна акантолиза, която допринася за формирането на интраепидермалните везикули, което е еднапо-нетрадиционна хистологична находка и може да се асоциира с вирусната увреда.
COVID-19 би могъл да обостри някои хронични кожни заболявания, като се има предвид тяхната имунологична генеза, сред които: псориазис, булозни дерматози, съединителнотъканни заболявания и други. Все още няма достатъчно убедителни данни в литературата за конкретни пациенти, които биха били в по-висок риск. В условията на пандемия, усилията на лекарите са насочени към основните заболявания и спешните състояния. Все още се очакват по-широкообхватни проучвания по темата.
Практиката показва, че кожните прояви обикновено продължават между 1 и 4 седмици по време на и след прекаран COVID-19.  Едно от честите явления е т.нар. ‘’postCOVID косопад“. Настъпва по време на или до няколко седмици след прекарване на инфекцията. Най-често косопадът е реверзибилен, може да продължи от 1 до 3 месеца. В литературата не е описано досега колко време отнема възстановяването на косата след преболедуване, защото всеки организъм е строго индивидуален и с различен имунологичен статус.
По време на пандемията бяха установени и някои контактни дерматити и дерматити, свързани с използването на предпазни средства – маски, ръкавици, дезинфектанти.
В две от най-засегнатите държави от началото на COVID – Китай и Италия, бяха публикувани доклади за повишаване на случаите на т.нар. „маскне“ (акне, вследствие на системно носене на маска, Б.Р.). Проблемът се дължи най-вече на създаването на влажна среда между маската и кожата, вследствие издишването, което, от своя страна, води до повишено омазняване и благоприятства развитието на cutibacterium acnes. Маските с висока степен на защита, т.е. FFP2, са едни от най-честите „причинители“ на подобен тип обриви.
Дезинфектантите на спиртна основа, талкови и безталкови ръкавици бяха сред основните причини за появата на контактна екзема сред пациентите по време на пандемията. Оплакванията от екземи, рагади, десквамация, еритемни плаки по дланите бяха всекидневие и предизвикателство за дерматолозите.
Българските учени дерматолози в колектив Казанджиева, Цанков и Дърленски посочиха алгоритъм на диагностично-терапевтично поведение при екзема при COVID-19, наречен „четирите „Р“:
1. Разпознаване на контактен иритант.
2. Премахване на контактния иритант/алерген.
3. Редукция на кожното възпаление.
4. Реставрация на кожната бариера.
Целта е комплексен подход, разпознаване на алергена /иритант, премахването му, противовъзпалителната терапия и реставрацията на кожната бариера. Поддържащата грижа също е от голямо значение, като follow-up терапии с емолиентни и бариерни кремове са основното „оръжие“ на дерматолозите.
В рамките на 12-ата Национална кампания, проведена от Секцията по дерматоалергология към Българско дерматологично дружество, бяха предложени следните терапевтични мерки: умерена температура на водата при миене на ръцете; подходящо измивно средство с физиологично pH (4.4-5.5); грижливо изплакване и стриктно подсушаване на ръцете; употреба на точен размер ръкавици и нанасяне на подхранващ емолиентен крем.
Като преминаха през няколко „вълни“ на пандемията от COVID-19, дерматолозите вече са наясно с най-често срещаните кожни състояния, а настоящите литературни и практически данни показват, че те са обратими и лечими. През март 2020 г. ирански автори споделиха тезата, че „както при битка – да познаваш врага е огромна стъпка в пътя към победата над него“. Днес, след 2 години на непрестанна „битка“, лекарите вече познават вируса на COVID-19 и са готови да се изправят срещу него по всяко време и при всякакви обстоятелства.

Д-р Димитър Черкезов, дерматовенеролог, МБАЛ „Св. София”, София

РostCOVID косопад

Острият телогенен ефлувиум представлява тип дифузен косопад, появяващ се при много голям процент от пациентите, които са прекарали коронавирусната инфекция. Най-честите трихоскопски находки са понижена гъстота на космите, наличие на “празни” фоликули или късорастяща коса. Телогенният ефлувиум има изключително стресиращ ефект върху психиката на пациентите, въпреки че е самоограничаващо се състояние. Във връзка с това е необходимо да се вземат навременни мерки и да се предостави комплексно лечение. Сярните аминокиселини и витамин В-комплекс са необходими перорални елементи на терапията, които спомагат за заздравяването на косата и адекватното ѝ насищане с хранителни вещества. Локални пептидни препарати, имитиращи фактора на растеж на косата, също показват добър ефект. Грижата със специални шампоани с кофеин, реденсил и други добавки е част от неизменната локалната терапия на телогенния ефлувиум. Локалният миноксидил 5% може да бъде приложен само в много тежки случаи, резистентни на терапия, като съображенията са, че той може да доведе до още по-засилен косопад заради скъсяването на фазата на телоген на косъма и ранното навлизане във фаза на анаген на “почиващите” фоликули. В този смисъл може да се получи обратен псхиологически ефект при пациента, което допълнително ще усложни работата на наблюдаващия дерматолог. Всичко това налага добра и осъзната преценка на предписваните медикаменти.