„В последните часове на 2019 г. получихме SMS от китайски колега, който съобщаваше за новопоявил се клъстер на атипична пневмония в град Ухан. Асоциацията с епидемията от SARS през 2002–2003 г. ни накара веднага да се свържем с нашата мрежа от сътрудници, за да търсим повече информация. През следващите седмици обаче последва необяснима тишина“ – така трима учени от Хонконг описват в The New England Journal of Medicine (NEJM) първите часове на най-голямата здравна криза в света през последното столетие.
На 11 януари 2020 г. Китай съобщи за смъртта на 61-годишен мъж – първа жертва на мистериозно белодробно възпаление. Днес, година по-късно, близо 12 хил. души по света дневно губят битката с болестта – на 15 януари т. г. общият брой на жертвите на COVID-19 надхвърли 2 млн. души.
В Ухан – първоначален епицентър на пандемията, от май м. г. няма регистриран смъртен случай от заболяването. „Повечето китайци се чувстват горди, че страната е успяла да постави епидемията под контрол, но травмата от преживяното остава“, обобщава режисьорът Хао У, автор на документалния филм „67 дни“ (толкова продължава блокадата, наложена на 11-милионния град Ухан на 23 януари м. г.).
Самият Китай посреща годишнината с 20-серийна документална поредица и с мултимедийна изложба – разказ не толкова за опустошенията, причинени от коронавируса, колкото за героите в епичната битка за преодоляването на кризата – според авторите това са партийните лидери, лекарите на първа линия, конструкторите, изградили болници за 10 дни, работещите в критичните сектори на икономиката и т. н.
„Медиите са тези, които държат да отбележат първата годишнина от тези събития. Ние по-скоро искаме да забравим какво ни се случи и да продължим напред“, казва жител на Ухан, цитиран от South China Morning Post. Изданието публикува серия от анализи и репортажи, посветени на годишнината, както и разкази на участници в събитията отпреди година.
Трудна, но победна битка със смъртта
66-годишната бивша учителка по математика от Ухан Тао Джънлан се разпознава на една от снимките, включени в изложбата: заобиколена от медицинска апаратура тя разговаря с внучката си по телефон, придържан от медицинско лице.
- По това време лекарите в болницата Leishenshan вече ме бяха върнали към живота. Не бях се чувала с внучката ми, откакто бях в болница, и затова не можах да сдържа сълзите си. Тао Джънлан е хоспитализирана на 14 февруари, но състоянието й продължава да се влошава до дихателна недостатъчност. Седмица по-късно тя е преместена в интензивното отделение на новооткритата болница Leishenshan, една от двете, изградени за рекордно кратък срок, в отговор на огромния наплив от пациенти с COVID-19.
- Бях много зле, не можех да си поема въздух и чувствах, че всеки момент ще умра. Но лекарите и медицинските сестри не спираха да ми дават кураж, стискаха ми палци и даже ме хвалеха, че се справям добре с болестта.
Всъщност според лекарите състоянието й е критично, още при приемането тя е с белодробна фиброза и полиорганна недостатъчност. След като и след интубацията не се забелязва подобрение, в края на февруари лекарите решават да я включат на ЕСМО (екстракорпорална мембранна оксигенация). В продължение на повече от 10 дни апаратурата замества белия дроб и сърцето й, а след този период лекарите преценяват, че опасността за живота й е преминала. Лечението обаче продължава и тя е изписана от болницата едва през май. Месеци по-късно Тао Джънлан продължава да полага усилия за възстановяването си от болестта.
- Записах се в танцова школа, но не се справях много добре. Опитвам с бягане два пъти дневно, приемам лекарства от китайската медицина и се надявам състоянието ми да се подобри и отново да съм толкова здрава, колкото бях преди февруари миналата година.
Един път месечно Тао Джънлан е на контролен преглед в Университетската болница в Ухан. Там тя среща и своите спасители, защото след намаляването на случаите на COVID-19 в града, болницата Leishenshan е закрита и лекарите и медицинските сестри са се завърнали на предишното си работно място.
Семейство в Ухан търси истината за
бавната първоначална реакция на местните власти
В началото на 2020 г. три поколения в семейството на 30-годишния счетоводител Чън Пан попадат в плен на новия коронавирус. Година по-късно мъжът настоява за оценка на действията на правителството на провинция Хубей в началото на епидемията, която по официални данни е отнела живота на над 3000 души само в Ухан.
Чън Пан посреща новата 2020 г. с надежда, в очакване на раждането на син, второто дете в семейството, което има 2-годишна дъщеря. Още през януари обаче се разболява съпругата му, вече в напреднала бременност, след като се заразява от 51-годишния си свекър. В началото на февруари цялото семейство на Чън е разделено от коронавируса: баща му е в полева болница, съпругата му е в АГ болница, новороденият му син е със сепсис в детска болница, тъщата се грижи за дъщеря му, а майка му остава сама в апартамента си.
- Бях толкова зает да им осигурявам място в болница, да купувам лекарства и да търся начини да се информирам за състоянието им, че нямах време да мисля, да се чувствам уморен или да се страхувам, че самият аз ще се заразя, спомня си Чън Пан.
По това време Ухан вече е под тотална блокада, но мъжът успява да се сдобие с разрешително за движение, за да се грижи за болните членове на семейството си.
- Понякога улиците бяха напълно пусти, с изключение на линейките, бусовете на погребалните фирми, полицейските автомобили и моята кола. Гледката на призрачния град трудно може да бъде забравена.
Съпругата на Чън е изписана в средата на февруари, а към края на месеца оздравява и новороденият им син. Баща му е изписан през март, но едва през май разбира, че той е нулевият пациент в семейството и от него се е заразила бременната му снаха.
- Баща ми научи за ситуацията, едва след като бебето напълно се възстанови. Не исках той да чувства някаква вина за това развитие на събитията, казва Чън Пан.
Въпреки преживените страдания вследствие на болестта, на наложения локдаун и значителните финансови загуби, семейството има щастието да оцелее без жертви по време на това изпитание. Това обаче не се случва с много други семейства в Ухан. Сега, година по-късно, Чън Пан смята, че огромните загуби, които градът претърпя, е могло да бъдат избегнати, ако обществеността е била предупредена по-рано.
- Иска ми се да бъде направена равносметка, да се потърси отговорност от онези, които са действали неадекватно в началния етап и да бъдат коригирани данните за смъртността, казва Чън.
Властите в Ухан не докладваха нито един случай на инфекция в период от 12 дни в началото на януари м. г. Едва на 20 януари обществеността научи, че болестта е заразна, докато в същото време болниците вече се пълнеха с пациенти.
Едва през април властите коригираха броя на загиналите в града от 2579 на 3869, но Чън смята, че и това не е достоверното число, като се имат предвид претъпканите болници и често срещаните в града коли на погребални фирми от други китайски провинции.
- Ако отговорните лица бяха посетили болниците, ако бяха видели дългите опашки от чакащи за приемане или бяха разговаряли с лекарите на първа линия, щяха да вземат правилните решения, вместо да казват, че болестта не е заразна или да разрешават тържества с участието на хиляди семейства, казва Чън Пан. И допълва: – Истината трябва да бъде казана, в противен случай правителството може да направи същите грешки, ако отново се озовем в подобна ситуация.
Повратен момент в научното настъпление
Битката на световната научна общност срещу COVID-19 започна на 11 януари м. г. Това е денят, в който китайският вирусолог Джан Юнджън публикува онлайн генетичната последователност на вируса, причиняващ заболяването.
Споделянето на данните показа на света, че става дума за нов коронавирус, подобен на този, причинил епидемията от SARS през 2003 г. На базата на геномната секвенция много учени незабавно започнаха да изследват ключовите протеини на вируса, за да произведат диагностични тестове и да проектират ваксини. „Това беше най-важният момент след появата на СOVID-19″, посочва Линфа Уанг, вирусолог в Националния университет в Сингапур.
Този процес обаче не протича гладко. Лабораторията на проф. Джан Юнджън в Клиничния център за обществено здраве в Шанхай получава изолирания патоген на 3 януари. В същия ден китайското правителство разпространява заповед, забраняваща на местните власти и лаборатории да публикуват информация за вируса. След 40 часа работа, в 2 часа през нощта на 5 януари, сътрудник на лабораторията информира Джан Юнджън, че вирусът е подобен на SARS-CoV. По-късно през същия ден ученият уведомява здравните власти в Шанхай за новопоявилата се заплаха и изпраща данните в Националния център за биотехнологична информация (NCBI) – базата данни за генетични последователности, управлявана от Националните здравни институти на САЩ.
През следващите няколко дни, докато изчаква NCBI да анализира данните, Джан Юнджън подготва статия за сп. Nature за генома на новия вирус и посещава Ухан, за да получи информация от първа ръка от местните лекари. На 11 януари, когато проф. Джан се качва на самолета на път за Пекин, се обажда дългогодишният му сътрудник Едуард Холмс, еволюционен вирусолог от Университета в Сидни, Австралия, и го призовава да предостави данните онлайн. Ученият иска минута за размисъл и отново се връща към мрачните разговори, които е водил в Ухан. „Нещата вземаха сериозен обрат и затова казах: Еди, упълномощавам те да публикуваш данните“, спомня си той. Холмс прави това на уебсайта virological.org.
В рамките на два дни Тайланд използва генома, за да потвърди, че вирусът е „прекосил“ границата, а американски изследователи започват проектирането на коронавирусна ваксина. Но на екипа на проф. Джан временно е отнета възможността да проучва новия коронавирус. Някои медии съобщават, че екипът е наказан, но ученият отрича лабораторията му да е била затваряна. Служителите, посетили лабораторията, само поискали да бъдат актуализирани протоколите за биосигурност, тъй като оборудването било преместено по време на строителни работи. Екипът продължил работата си по грипните вируси, а дейностите, свързани със секвенирането на генома на коронавируса, били възобновени към края на януари.
Според Джан Юнджън има логично обяснение за въздържаността на Китай да огласява подобни данни заради опасенията „да не се объркат нещата“, както се случи през 2003 г. Тогава виден китайски учен погрешно обяви, че Тежкият остър респираторен синдром е причинен от бактерия. „Не смятам, че китайското правителство държеше да контролира информацията. Просто на някои експерти им липсва опит да вземат правилното решение“, казва проф. Джан. Самият той продължава да се удивлява колко бързо беше идентифициран SARS-CoV-2. През 2003 г. на учените бяха необходими няколко месеца, за да определят SARS-CoV като причинител на Тежкия остър респираторен синдром. Разликата се състои в технологията за секвениране от ново поколение, а проф. Джан е един от най-успешните в нейното прилагане – той и Едуард Холмс са докладвали над 2000 нови РНК вируси. Джан Юнджън е създател на мрежа от лаборатории в Китай, които следят за нововъзникващи вируси с цел изпреварващо да се прогнозира появата на опасни патогени, преди те да причинят епидемични огнища. Въпреки че в случая със SARS-CoV-2 тази цел не бе постигната, той се гордее с признанието, което получи от учени от цял свят за публичното споделяне на геномната секвенция на вируса. „Според много учени 11 януари е повратният момент в осъзнаването, че сме изправени пред сериозна опасност. Това беше повратна точка за Китай и за света“, посочва проф. Джан Юнджън.
Китайският учен е сред 10-те личности, включени в годишната класация за 2020 г. на изданието Nature, заради техния принос както в борбата с пандемията, така и за други научни открития. В списъка е и китайският епидемиолог Ли Ланюен, определяна като архитектът на политиката на локдаун. На 23 януари м. г. китайските власти последваха нейния съвет и наложиха тотална блокада на Ухан. По този повод излизащият на английски език китайски официоз China daily подробно отразява нейните заслуги, изрежда имената на другите, включени в списъка на Nature , но дори не споменава за проф. Джан Юнджън. В друга публикация, посветена на ваксините срещу COVID-19, изданието отбелязва, че всички ваксини, разработени по света, са базирани на последователността на генома на SARS-CoV-2, споделена безвъзмездно със световната научна общност от проф. Джан Юнджън и неговия екип през януари м. г.
