Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Нова година – нов късмет или старата песен на познат глас?

Нова година – нов късмет или старата песен на познат глас?

С този въпрос в аспекта на постигнатото през 2012 г. и очакванията за бъдещето без НРД’ 2013 „Форум Медикус“ се обърна към болнични мениджъри на лечебни заведения в страната.

Д-р Никола Пенчев – управител на Специализираната болница по белодробни заболявания в Пазарджик:

Без договор изпускаме добри възможности

- Мога да кажа, че 2012 г. бе по-успешна от предходната. Преодоляхме периода на адаптация след трансформирането на диспансера в специализирана болница и успяхме да се стабилизираме финансово. Бяхме наясно какво се изисква от нас, знаехме пътищата и начините, по които да го постигнем. Радостното е, че успяхме да се справим с финансовите трудности, които имахме през 2011 г., и да излезем почти на чисто.

Разбира се, това не означава, че проблемите са изчезнали. Както е известно, болниците от нашия тип разчитат на двойно финансиране – чрез договор с НЗОК по клинични пътеки за определени нозологични единици, както и чрез държавна субсидия за лечение на болните с туберкулоза. За съжаление обаче след 2010 г. средствата от държавата намаляха с около четири и половина пъти и съвсем не са достатъчни. Ще посоча и някои конкретни цифри, с които да илюстрирам казаното. Така например през 2011 г. бяха отпускани по 20 лв. за леглоден, а през 2012 г. – 25 лева. За амбулаторна дейност годишно можехме да разчитаме на 26 хил. лв. през 2011 г. и на 29 хил. лв. през 2012 година. Но не бихме могли да функционираме добре, без да разполагаме с необходимия брой специалисти, които не са никак малко – като започнем от колегите в консултативните кабинети за възрастни, за деца, преминем през рентгеновите и клиничните лаборанти, микробиолозите и т. н. И когато разделим сумата на 12 месеца, ясно се вижда, че не е достатъчна. Според мен вариантите са два. Или туберкулозата да бъде включена в клинична пътека и да бъде остойностена както трябва, или да бъдат коригирани финансовите параметри от държавната субсидия.

Хубавото все пак е, че вече имаме самочувствие на лечебно заведение от нов тип. Оставаме водещата в региона специализирана структура в областта на белодробната патология, разполагаме и с най-голям потенциал от специалисти. Разбира се, целта ни е да затвърдим добрите тенденции и в бъдеще.

В този ред на мисли обаче не бе добре, че пропадна подписването на НРД’2013. Съществуваха възможности чрез разговори да бъдат постигнати повече неща. Винаги съм твърдял, че нашите пациенти са сред най-ощетените. Това важи с особена сила за болните с хронични белодробни заболявания – особено в краен стадий. Става дума за хора, които се налага да бъдат хоспитализирани 6-7 пъти годишно, изисква се всекидневно лечение, което е доста скъпо. Нормативната уредба, с която се съобразяваме, не е в максимална услуга на тези пациенти. Затова казвам, че в един нов рамков договор специалистите, които защитават нашите интереси, може би щяха да извоюват повече възможности. На практика сега ще продължим да работим по стария договор, със старите цени на клиничните пътеки. Все пак мога да кажа, че съм умерен оптимист, защото и друг път сме били изправяни пред различни предизвикателства.

Д-р Васислав Петров – изп. директор на областната болница в Сливен:

Нищо фатално не се случи

- Последната година завърши добре за лечебното заведение. Финансовите ни резултати са положителни. Ако през 2013 г. НЗОК работи по същия начин, аз съм оптимист. Няма нищо трагично във факта, че не бе подписан нов НРД. Както споменах, болницата работи добре, здравната каса плащаше за извършената дейност. Вярно е, че в единия от месеците се наложи закъснение, но все пак получихме всичко. В края на годината дори бяха изплатени т. нар. надрегламентирани средства. Не виждам никакъв проблем в момента.
Единствената въпросителна, която остава, е как НЗОК ще финансира дейностите, които бяха „покривани“ от държавата – интензивните грижи например.

Д-р Цветан Василев – изп. директор на областната болница във Видин:

Все още липсва яснота

- През изминалата година усетихме всички трудности, пред които са изправени родните лечебни заведения. Наред с това обаче ние по традиция се сблъскваме и с някои специфични за областта проблеми. Както е известно, Северозападна България е по-труден регион и малко сме изолирани на картата. Демографската криза и липсата на квалифицирани специалисти също оказват влияние.

Основният проблем е, че при нас намалява броят на обслужените болни. Като абсолютна стойност не се наблюдава драстичен спад, но постъпилите за лечение не са достатъчно, за да усвоим бюджета, който ни е определен, а и да се борим за повече средства. Работим по пътеките, за които сме сключили договор с НЗОК, и разполагаме със специалисти – не осъществяваме дейности като инвазивна кардиология, съдова хирургия, онкология и т. н. Това предопределя липсата на повече постъпления. Все пак мисля, че ще завършим годината с положителен финансов резултат. Но както казах, това се дължи не толкова на увеличени приходи, а на променена счетоводна политика.

Все още нямаме информация какво точно ще се случва, след като не бе подписан НРД. Очакваме да получим по-голяма яснота към края на януари т. г. Мисля, че от БЛС реагираха малко емоционално и не подписаха един по-добър рамков договор от сега действащия. Имаше някои добри моменти – увеличение на цените и въвеждане на нови клинични пътеки в педиатрията. Предвиждаше се повишение, макар и минимално, в извънболничната помощ. Това ме навежда на мисълта, че мотивът да се противопоставят на подписването е бил не икономически, а друг.

Д-р Панайот Диманов – изп. директор на областната болница в Ямбол:

Договорното начало трябва да бъде съхранено

- Както във всички сфери в страната, така и за нас годината не бе лека. Все пак успяхме да се справим благодарение на някои разумни действия, които предприехме. Все още не знаем какво да очакваме през 2013 г., тъй като не бе подписан нов НРД, няма обявени цени. Налице е един бюджет, който още не е прозрачен. Нищо не бихме могли да кажем в момента.

Основните препятствия, пред които се изправяме, са свързани най-вече с недостига на т. нар. човешки ресурси – лекари и медицински сестри. С всичко друго бихме могли да се справим, но когато не достигат кадри, трудностите се задълбочават. С НЗОК работихме добре, всичко ни е изплатено. Стараем се да се вместваме в рамките на прогнозния бюджет.

Не съм запознат в детайли с предложенията в рамковия договор за 2013 г., но в болничната помощ цените не са мръднали през последните пет години. Това важи с особена сила за областните и периферните болници, където нивото е различно от това на университетските лечебни заведения. Според мен е по-добре да има договорно начало в здравеопазването и документ, по-който да работим. Все още нямаме информация кой ще заплаща за интензивните грижи. Остава открит въпросът и за пациентите в будна кома. Най-вероятно тези дейности ще бъдат „покривани“ от НЗОК, но по какъв начин ще се заплаща и колко не е ясно. Все още не разполагаме с никакъв нормативен документ. Има логика да се залага на гъвкав бюджет, който да се определя от броя на преминалите болни и от движението на пациентите от една област в друга. Но как ще бъде реализирано това, времето ще покаже.

Д-р Иван Светулков – изп. директор на областната болница в Търговище:

Очакваме по-добри условия

- Отминалата година завърши добре за лечебното заведение. Това означава, че отчитаме положителен финансов резултат. Успоредно с това от НЗОК ни бяха издължени всички суми, изработени до края на ноември м. г. Като стереотип и динамика на работа с някакви особени затруднения не сме се сблъсквали. Единствените неудобства бяха причинени от ненавременно изплащане на пълния размер на отчетените суми към НЗОК. Става дума за средствата от т. нар. надлимитни дейности – до определен момент не бяхме наясно дали можем да разчитаме на тях.

През годината не се случиха сериозни катаклизми, не сме затворили и отделения заради недостатъчно персонал. Но започваме да изпитваме трудности от недостиг на кадри.

Въпреки че не бе подписан НРД’ 2013, горещо се надявам да можем да работим по договорените цени и обеми, които бяха постигнати. В документа бе заложено увеличение на цените на някои клинични пътеки и дано те да бъдат въведени.

Предвидено бе също така някои дейности да бъдат прехвърлени за финансиране от МЗ към НЗОК. Ако те бъдат заплащани в пълен обем и не се поставя някакъв лимит, за нас не е важно откъде ще идват средствата. Това е моята позиция като ръководител на болница.

Д-р Неделчо Тотев – управител на общинската болница в Чирпан:

Здравеопазване на автопилот

- Състоянието на здравеопазването през 2013 г. бих оприличил на претоварен самолет, включен на автопилот, с повредени уреди за управление и крайно недостатъчно гориво. А най-лошото в цялата картина е, че всички ние сме в самолета и за зла врага нямаме парашути.

Няколко факта, даващи ми основание за тези твърдения:

- Липсва Национален рамков договор, макар че, ако той би бил като сега действащия, само би задълбочил хаоса, би затруднил достъпа до медицинска помощ на хората, живеещи в голяма част от областите на страната. Едновременно с това би увеличил неравенствата между хората, живеещи в различни краища на страната, при ползването на средствата за медицинска помощ от общите пари, отделяни за здравеопазване;

- Продължава прехвърлянето на дейности за финансиране от НЗОК, без да бъде осигурен финансовият ресурс за това;

- Продължават да действат т.нар. делегирани бюджети, които, вместо да регулират разходването на средствата, дават възможност определени болници да бъдат привилегировани в сравнение с останалите. И това най-вече ощетява общинските болници;

- Поставя се акцент на качеството, но то май се измерва само с физическото присъствие на лекари, т.е. медицинската професия се превърна от високоинтелектуална в чисто физическа. По този начин и качеството се превръща в основен инструмент за изваждане от „играта“ на общинските болници, неуспяващи да осигурят необходимото физическо присъствие на и без това малкия брой лекари в България;

- Очаква се публикуването на новите медицински стандарти, които почти по нищо не се различават от предходните и подобно на НРД задълбочават хаоса.

Ще спра дотук, макар че има още доста неща, за които трябва да се говори. Очевидно се очертава една нелека година, но ние сме му наели чалъма и просто не трябва да губим тонус.

Д-р Тихомир Бенев – изп. директор на Областната болница в Ловеч:

Свръхпредлагането повишава разходите

През последните няколко години всеки нов Национален рамков договор поставяше пред изпълнителите на болнична помощ различни изисквания, които в повечето случаи бяха продиктувани от „лобистки” интереси и не изиграха някаква съществена роля за подобряване качеството на оказваните медицински услуги. Променяха се изискванията за сключване на договори с НЗОК, което доведе до затваряне на някои лечебни заведения за болнична помощ, в т.ч. и в труднодостъпни райони в страната, без съществено да се променя алгоритъмът за работа по клинични пътеки, касаещ пряката диагностично-лечебна дейност. В същото време продължи разкриването на нови болници в големите градове, повиши се концентрацията на лечебни заведения и кадрови потенциал в тези градове, което още повече засили нарушаването на един от основните принципи – за равен достъп до качествени медицински услуги на всички граждани в страната.

Цените и обемите на оказваната медицинска помощ за съжаление останаха непроменени от доста години въпреки отчитаната инфлация и скока в цените на горивата, енергията, храните и др. Повишиха се разходите за издръжка на болниците, без те да имат възможност за повишаване на приходите при запазен обем дейност. Това постави болничните директори в много трудни условия за работа. Опитвайки се да запазим финансовата стабилност на лечебните заведения, в по-голяма или в по-малка степен направихме това за сметка на неадекватното заплащане на труда на персонала в болниците. Засили се неудовлетвореността на лекарите и медицинските специалисти, а също и тяхното желание за работа в чужбина.

Без НРД’2013 ние ще продължим работата по същия начин, подчертавайки още по-силно тревожните тенденции. За новооткритите болници, както и за нас, остава въпросът как ще бъдат тълкувани законовите разпоредби относно сключване на договори с нови изпълнители на болнична помощ и дали недостатъчният финансов ресурс ще бъде разпределен на повече доставчици на здравни услуги в по-малък размер. Лично аз съм обезпокоен и от факта, че продължаваме да не се съобразяваме с особеностите на пазара на здравни услуги, който има специфични икономически характеристики, правещи го уникален (поради това говорим за квазипазар в здравеопазването). Според мен проблемът със свръхтърсене на здравни услуги от страна на потребителите ще се задълбочава още повече, тъй като в много случаи той е индуциран от доставчиците им, което ще доведе до повишаване на разходите за здравеопазване. Като работим и през 2013 г. в условията на продължаваща финансова криза и ограничени средства за здравеопазване, смятам, че ще се засилят негативните тенденции в тази сфера – недоволството на пациентите и неудовлетвореността на лекарите и медицинските специалисти, работещи в болниците.

През 2013 г. посоките за оптимизиране на дейността на МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов” АД в Ловеч са в следните направления:

  1. Намаляване на разходите, свързани с издръжката на болницата.

От април 2013 г. ще започне изпълнението на мерките за енергийна ефективност по спечелен проект, финансиран от Международен фонд Козлодуй, на стойност 710 хил. лв. Това ще доведе до намаляване разходите на болницата за топло- и електроенергия.

2. Повишаване качеството на медицинските услуги и привличане на част от пациентите на областта, които в момента търсят медицинска помощ в други лечебни заведения за болнична помощ:

- подобряване на битовите условия чрез извършване на ремонт на детско отделение, неонатологично отделение и родилен сектор на отделението по акушерство и гинекология със средства в размер на 200 хил. лв., осигурени целево от МЗ;

- подобряване на диагностично-терапевтичните възможности в болницата чрез пускане в експлоатация на новозакупените през декември 2012 г. 4D ехограф за гинекология, три нови кувьоза, от които един за интензивни грижи в неонатология, и нова рентгенова уредба за операционната на отделението по ортопедия и травматология (в резултат на това отделението ще получи разрешително за 3-то ниво на компетентност и възможност за по-голям обем дейност);

- повишаване квалификацията и компетентността на лекарите, работещи в болницата. От началото на годината петима млади колеги придобиха специалност – трима по кардиология, един по ендокринология и един по неврология. В момента при нас работят по основни трудови договори 10 млади лекари, зачислени за основни специалности по хирургия, съдова хирургия, ортопедия, ендокринология, гастроентерология, пневмология и фтизиатрия, кардиология. Ръководството на болницата ще продължи своята работа по подобряване условията на труд и възнагражденията на лекарите и медицинските специалисти, тъй като те са най-важният ресурс за постигане на нашите цели.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.