Отговаря доц. Румен Кастелов – началник на Клиниката по ортопедия и травматология в МИ на МВР
- Какво ново, доц. Кастелов?
- Новото е работното ми място в Медицинския институт на МВР. Тази болница е много добре известна на обществеността, независимо че е ведомствена. Оказва се, че като потенциал болницата има много повече възможности, отколкото хората знаят.
- На какво се дължи това движение – веднъж сменихте УБ „Св. Анна“ с „Пирогов“, после „Пирогов“ с болницата на МВР. Може би сте неспокоен дух, може би движението зависи от динамиката на личността?
- Вероятно е въпрос на динамика. Бих казал, че такива промени каляват, чрез тях се научава и доброто, и лошото. А може би се получава по-правилно ориентиране в нещата. Моето мнение е, че всяка промяна е за добро.
- Не губи ли човек приятели, колеги?
- Не. Животът е показал, че приятелите си остават приятели. А хората, на които не си симпатичен, така или иначе не те приемат. Мисля, че навсякъде съм оставил много колеги и приятели, с колегите продължаваме професионалните си контакти и в това отношение нямам притеснения.
- Познат е и друг феномен – хората почват работа на едно място и остават там до пенсия.
- Трудно е да се даде точно определение – оказва се, че след време и при единия, и при другия случай може да си сгрешил. Но може и да си спечелил. Понякога оставането на едно място може да бъде положително по отношение на професионалното развитие и израстване. Но пък ако една рутина завладее, потисне човека, той ще спре да се развива. При всички случаи промяната действа тонизиращо. Известно е обаче, че коства много нерви, ако се окаже неуспешно начинанието. Промяната е стрес в професионално отношение, а това, което ми дава възможност да стоя здраво, е рутината. Все пак залагам на промяната.
- Сега ръководите Клиника по ортопедия и травматология в т. нар. МВР-болница – представете я с няколко думи.
- През 2015 година бе върнат статутът на клиника /преди беше отделение/. Сега клиниката е с трето ниво на компетентност, което означава, че цялата патология в ортопедията и травматологията е във възможностите ни. Базата е добра, направен бе ремонт. Благодарение на ентусиазма на колегите, с които работим, вече се върши много работа – и като обем, и като разнообразие. За разлика от предишното ми работно място в „Пирогов“ сега по-голям процент заема лечението на ортопедичните заболявания, на аномалии и проблеми на опорно-двигателния апарат, терапия, включително на онкологични заболявания.
На този етап можем да лекуваме до 15 лежащо болни. По принцип сега клиничните пътеки в ортопедията не позволяват амбулаторно лечение, по алгоритъм не можем да изпишем пациента още в същия ден. Очаква се това да се промени до средата на годината, защото има логика да се заложи на еднодневна хирургия. За съжаление промените не се обсъждат публично, не сме запознати и ни притеснява фактът, че някои пътеки, които предполагат операция и болнично лечение, може да отпаднат. Ще възникне проблем и за лекарите, и за пациентите. Защото даже и малка операция – на дланта, на ходилото, която изисква по-сериозна анестезия, не позволява пациентът да бъде дехоспитализиран веднага. Понякога има приложение на венозен антибиотик, на антикоагуланти, което не може да стане в домашни условия. Мисля, че има какво да се оптимизира, но без крайности.
- Една клиника определя облика си чрез екипа.
- На този етап колегите, с които работим, са изключително опитни – един от „Пирогов“, един от ИСУЛ, друг пък е в болницата от дълги години. Двама специализанти допълват екипа – надявам се, че има какво да научат от нас.
- Можем ли да твърдим, че младите търсят специализация по ортопедия и травматология?
- Специалността ни е атрактивна. Има интерес. Макар че, погледнато глобално, губим младите лекари по причини, многократно коментирани. Младите при нас са мотивирани, знаят, че това, което ще научат, трудно ще усвоят на място, където не са добре приети. Даваме им опит, показваме им, защото се очаква те да ни лекуват след време, нали.
- Известно е, че обичате предизвикателствата, преди време гостуваха колеги от Италия?
- През декември миналата година бе поредната визита на италиански колега, с когото оперирахме доста сериозен труден случай – интервенция на таза, която стана възможна и благодарение на съдействието на рентгенолози, съдови хирурзи от болницата. Такива съвместни действия са и повишаване на квалификацията, и свеж дъх, съживяване, което дава ново настроение в работата на всички.
- Разбирам, че предстои пътуване на конгрес до САЩ – имат ли българските ортопеди и травматолози самочувствие на такива форуми?
- Не мисля, че сме изостанали от развитието на специалността по света. Но големите форуми са възможност за сверяване на часовника. Ние също можем да отсеем същественото от несъщественото, но на такива конгреси се вижда докъде са стигнали по-тесните специализации – артроскопии, ендопротезиране, гръбначна хирургия. Мисля, че у нас в тези сфери нещата стоят добре.
- Достатъчно ли са специалистите у нас?
- Мисля, че успяваме да покрием нуждите в страната. По ясни причини в София са концентрирани над 20 ортопедични звена. Според новата здравна карта се очаква съкращение на над 200 такива легла в столицата – не зная как точно ще стане и какви ще бъдат критериите. Нашата специалност е тежка, но пък дава самочувствие, когато си свършиш добре работата.
- С такава тежка работа как си почивате, мислите ли и вкъщи за пациентите?
- Има една шега, че понякога лечението завършва успешно – тогава можем да си починем. Шегувам се, разбира се. Тъй като от година и половина работя в медицинския институт на МВР, все още полагам много усилия за развитие на дейностите в клиниката и почти не ми остава свободно време. Общо взето, имам една къща в село до гръцката граница – там ходя, отглеждам маслини, нарове, фурми. Съпругата ми е колега, работи във фирма за регистрация на странични въздействия на медикаменти и на медицински изделия. През април т.г. ще има форум, за да бъде разяснено как се регистрират медицинските въздействия при имплантите например. Двете ми дъщери са големи, завършиха в чужбина, веднага се върнаха в България и не искат да чуят да заминават пак. Работят в сферата на икономическите дисциплини.
- А как избрахте медицината, после и ортопедията. Това мечта ли бе?
- За медицината така или иначе бях решил. В ортопедията ме влечеше най-вече емоцията на специалността. С времето обаче емоцията се забравя и остава рутината. Вълнувам се пак, но вече толкова неща минаха през ръцете ми… Например имаше период след 10 ноември, когато бяхме постигнали изключителна квалификация при обработка на огнестрелни рани, вадене на куршуми – това е времето, когато в тази сфера натрупахме повече опит от колегите извън България. Сериозно казано, тясната специализация, от една страна, не е добра, защото човек се отказва да прави нещо, деквалифицира се. Но от друга страна, в тясната специализация човек започва да прави нещата перфектно. Фрагментирането на нашата специалност е нещо правилно.
Преподаването също е важна част от медицинската дейност – сега очакваме акредитиране на докторски програми в клиниката, която е база за специализация и обучение. Преподавам допълнително в Югозападния университет в Благоевград в катедрата по кинезитерапия, чета лекции по анатомия, по ортопедия и травматология, по някои общи медицински специалности.
- И към студентите, и към колегите в клиниката е нужно да сте повече добър или повече строг?
- Практиката ме е убедила, че към колегите и към подчинените трябва да си справедлив, демократичен и честен. Когато те виждат в теб човек, на когото могат да разчитат, който стои зад тях, това им дава спокойствие. За мен е чуждо хора да напускат екипите. Ако някой си тръгне, криво ми е, търся причина и в себе си. Знаем, че част от нещата са ги писали по-умни хора, затова ще споделя един постулат – когато поощряваш някого, прави го публично, но когато се скарваш – направи го на четири очи.
- Виждам в кабинета много дискове…
- Повечето са обучителни. Музикални няма. Но обичам музиката, с която съм израснал – говоря за Purple, Pink Floyd, но с удоволствие слушам и Стинг. Ще кажа колко се радвам, че звездите – макар и в залеза си – идват в България и имам възможност да ги слушам на живо – това ме прави наистина щастлив.
- Кастелов е рядко срещана фамилия. Има ли обяснение?
- Родът ми е единствен в България и произхожда от Дупница. Фамилията е свързана с името на прадядо ми, който по време на турското робство /което сега трябва да наричаме присъствие/ е бил кмет. Предприел действия за защита имотите на хората и бил заточен в някакъв кастел – най-вероятно това е била крепостта във Видин. Но името е дошло от кастела и няма нищо италианско в корените ни.
- Какво ще си пожелаете в професионален и в личен план?
- Професионално бих желал регулиране на обстановката в клиниката по отношение на контактите с други звена, защото все още сме нова структура. Това ще намали напрежението в работата. В семейството всички са с характер, но се уважаваме и това е най-важното.
