Недостигът на здравни специалисти у нас, по-специално – на медицински сестри и акушерки – се превръща във водеща тема на здравеопазването.
Това е един от изводите в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Изследване на Съвета за икономически анализи към института сочи, че в момента в здравната ни система не достигат 16,9 хил. медицински сестри, за да постигнем средното за Европа съотношение на брой медицински сестри спрямо брой лекари, което е отправна точка за качествена здравна грижа.
Проблемът с недостига на медицински специалисти не е само български феномен. По оценки на Световната здравна организация недостигът на лекари и други медицински специалисти се очаква да достигне 10 млн. през 2030 година. Германската статистическа служба дава прогноза за липса на между 280 и 690 хил. специалисти по здравни грижи в системата на германското здравеопазване. Това на практика означава, че проблемът е глобален и на България ще се наложи да се конкурира със силно развити икономически и социално държави в създаването, привличането и задържането на медицински кадри в страната. В контекста на малката отворена икономика може би ще се окаже, че тази задача изисква висока степен на планиране, организация и много смели и практически неотложни действия, ако не искаме след няколко години да се окажем без здравни специалисти у нас.
Сред възможните мерки, които да се предприемат, за да се стимулират хората да избират медицинската професия, е намаляване на продължителността на обучението за придобиване на квалификация и практикуване на професията. В България в момента медицинските сестри преминават през 4-годишно обучение, с което придобиват бакалавърска степен. Според анализа твърде дългото обучение за медицински сестри не е обосновано от гледна точка на това, че в по-дълъг период от време студентите не могат да заемат „редовна“ позиция, изискваща завършено образование, съответно доходите им продължително време остават ниски. Това влияе на избора на медицинска професия от новозавършили ученици или от по-възрастни хора, решили да се завърнат във висшето образование и да сменят сферата на професионалната си реализация. От системна гледна точка дългото обучение пречи на системата по-бързо да се обновява с нови кадри.
Данни от проучване на ИПИ за продължителността на обучението за медицинска сестра в страните от ЕС показват, че в много страни то е тригодишно (6 семестъра) и води до придобиване на образователна степен „бакалавър“. Има няколко случая, в които обучението може да бъде и професионално – Австрия е такъв пример, но тази възможност съществува и в Германия, Нидерландия и Белгия. Скандинавските държави предпочитат обучение в рамките на 6 или 7 семестъра. В почти всички държави медицинските сестри се сертифицират и могат да работят след завършването на бакалавърска степен, като по желание могат да продължат следването си и в магистърски, а някъде – и в докторски програми. Всички програми за обучение на медицински сестри в ЕС включват теоретично и практическо обучение, като разпределението на часовете често е поравно.
Намаляването на времето на обучение на медицинските сестри в България е само една от възможностите за начало на политика по преодоляване на недостига. Сравненията с другите европейски страни ясно показват, че е възможно с един или два семестъра по-кратък престой в университета да се постигне качествено обучение, гарантиращо покриване на стандартите за образователната степен и международното признаване на дипломите.
Вие сте в: Начало // Всички публикации // Колко дълго да учат медицинските сестри у нас?
Колко дълго да учат медицинските сестри у нас?