Проф. Никола Владов пред „Форум Медикус“

- Научното дружество по трансплантология е създадено през 2011 г. и нашата основна цел бе да обединим, да организираме и осмислим заедно дейността на трансплантационната общност, за да можем да имаме общи цели, да знаем кои сме, да си сътрудничим, да имаме общ научен живот, да бъдем обединени от една

обща идея и кауза

При самото създаване на дружеството преди 4 години съществуваха известни противоречия, различни мнения, които през този период успяхме да преодолеем. Колегите видяха и осъзнаха, че съществуването на дружество по трансплантология е много важно – то обединява всички нас, които се занимаваме с трансплантация на органи, на тъкани и клетки, защото проблемите, които трябва да решаваме във времето, са общи или много близки. Дружеството е фактор, с който или чрез който комуникираме с различните институции – ИАТ, МЗ, с трансплантационната общност. Ние сме представители на научна организация, която анализира и обединява желанията и проблемите на колегията, която работи в тази важна медицинска област. Ние сме организация, която обединява лекарите, представители на тази най-висока и най-технологична медицинска сфера. При това – интердисциплинарна, защото са ангажирани много различни медицински специалности и раздели. В този смисъл научното дружество представлява и защитава интересите на трансплантологичната гилдия. До създаването му ние членувахме в различни други научни дружества – всеки колега според своята специалност. В този смисъл дори бих казал, че ние сме доста специфично дружество, защото наистина под един покрив сме хора с най-различни специалности, интереси, разбирания.

Всеки има специфични изисквания, различни идеи, разностранни интереси и едно такова дружество може да работи успешно само ако гледа през призмата на трансплантологията и нейното развитие в бъдеще, тоест да пренебрегнем специфичните за всеки проблеми и да гледаме в общата ни цел и кауза. Не можем да се делим на хирурзи, на анестезиолози, отделно на уролози, нефролози, гастроентеролози или кардиолози. И всеки има своите специфични проблеми, които касаят неговия вид трансплантации. Но те не бива да бъдат решавани поединично, а да бъдат поставени и решавани в научното дружество по трансплантология, защото се отнасят до нашата обща работа.

В крайна сметка можем да кажем, че нашето дружество се „роди“ и като потребност поради факта, че през последните години нивото на трансплантационна дейност,

броят на трансплантациите се повиши

Разбира се, не толкова, колкото ни се иска, но има развитие. Ние сме амбицирани от година на година това число да расте, да работим не само в посока увеличаване броя на донорите, но и да подобрим качеството на трансплантациите и качеството на живот след това. Това са все важни неща и трябва да има една институция, която да ги анализира, да ги обсъжда, да провежда своите политики.

На организираната в края на ноември т.г. Втора национална научна конференция присъстваха всички специалисти, които се занимават с трансплантация – по принцип у нас те не са много – до 100 души. Участниците в конгреса бяха малко повече, но действително тази специалност е бутикова. Реално участващите в трансплантационните екипи не са много, но пък има и логистична подкрепа в различните специалности. Не бях се замислял, но скоро стана ясно, че с трансплантация от жив донор у нас се занимават не повече от 5 души, които носят голямата отговорност за този тип процедури – проф. Л. Спасов, проф. П. Симеонов, проф. П. Панчев, проф. Ал. Хинев и аз. Моите лични трансплантации общо са 46, от тях с живо донорство са две. Но трябва да кажа, че и двете са от възрастен на възрастен, което е най-сложната трансплантация по принцип.

Естествено, след като обединихме гилдията във вътрешен план, ние задълбочихме и контактите с чужди специалисти – става дума за известни трансплантолози от Букурещ, Истанбул, Париж, Нови Сад в Сърбия и мн. други. Така е и при другите специалности. Идеята е през 2016 г. да направим тематична среща с нашите приятели от чужбина. Ще поканим и представители на Хърватска, където в момента са много силни в трансплантационната дейност. Има и друг важен аспект – за да правим научни събития, трябва да има какво да покажем. За това обаче е нужен по-голям брой на трансплантациите – да има върху какво да се обобщи едно научно съобщение. Нужен ни е повече опит, за да бъдем съпоставими.

Вярно е, че в последните години сме свидетели на промяна в посока повече трансплантационна активност. Смятам, че това се дължи на факта, че настъпи едно спокойствие между екипите, докато преди се търсеше отговор кой е по-велик.

Разбирателството между екипите

в момента, смятам, води и до по-добро качество. Остава необходимостта, разбира се, да обучаваме координаторите по донорство, екипите в донорските бази, за да се търсят донорите по-активно. В тази посока има още много да се работи. Смятам, че по този въпрос и Агенцията по трансплантация е необходимо да бъде по-активна, по-агресивна в посока търсене на донори. Ще изтъкна и нещо друго – известно е, че вече работим с „Евротрансплант“. Но оттам досега не сме получили нищо, а за да има комуникация, трябва да има и взаимност. При нас възникна спешна необходимост от трансплантация, ретрансплантация, и подадохме сигнал до тях. Болния за жалост изгубихме, след като 5-6 месеца го поддържахме и сигнализирахме. Това бе една голяма драма за нас. Мисля, че от евроорганизацията трябва да гледат на нас като към прохождащи, да ни стимулират да работим повече. Вероятно е нужна и повече персонална комуникация с чуждестранните партньори.

Мога да спомена още, а и на конференцията стана ясно, че и в сферата на трансплантации на клетки се работи много интензивно. Слушах докладите на проф. Г. Михайлов  и на доц. Д. Константинов, резултатите им са от мащабна дейност. Мисля, че те са специфична част от трансплантологията, пък и те смятат, че е подходящо да направим секция към научното дружество – това вероятно ще се случи. Трябва да спомена, че на конгреса участваха и очни трансплантолози – смятам обаче, че тази трансплантация на роговица и др. е много специфична. Вероятно трябва да бъде споделяна на офталмологични конгреси, стои малко встрани от органната трансплантация.

Все пак това, което е основно за дружеството, са органните трансплантации. В този смисъл не мога да не спомена и проф. Е. Наумова, която има огромен принос в нашата работа. Без нейните имунологични изследвания бъбречните и сърдечните трансплантации няма как да се случат.

Ще спомена също, че напоследък се прави някакъв вид подготовка, за да стартира трансплантация на бял дроб у нас. Ще изтъкна също така, че напоследък в света има известен отлив от трансплантация на панкреас, защото се появиха и навлязоха в лечението на диабета много нови и ефективни лекарства. При такава ситуация трансплантацията на панкреас става някак неизгоден метод на лечение.

Естествено на нашата конференция присъстваха и изпитаните бойци -ветерани на българската трансплантология. Имаше и много

млади колеги

В клиниката във ВМА има специалисти, готови да правят трансплантации самостоятелно. Навремето, когато започвахме, аз участвах във всичко – и във вземането на органа, и в трансплантациите. Сега експлантацията се прави от момчетата, те са добри хирурзи, специализираха в чужбина, натрупаха опит, усвоиха техниките. Казал съм им, че след като направя 50 трансплантации, ще ги оставя да работят самостоятелно. Може би трябва да се изтъкне и друг фактор – заедно с тях ние всеки ден правим сложни интервенции – почти всеки ден оперираме черен дроб, някои операции са по-сложни от трансплантациите. Оперираме и панкреас – тези дни пациент ни бе 14-годишно момче с тумор на панкреаса. Така колегите от клиниката трупат много опит.

В заключение ще кажа, че втората национална конференция по трансплантология премина успешно. Но самата дейност е сложна, тя изисква много работа, много четене, много специализации. Човек не трябва да се главозамайва, защото животът го приземява бързо. Медицината е дисциплина, която може да сложи на място и най-великия.

Сезонът е такъв, че бих пожелал да съм здрав, колегите да бъдат здрави. Моля ги да останат в България, за което ВМА и държавата трябва да направят необходимото. Ние имаме нужда от тях у нас. А на колегите от трансплантационните екипи пожелавам повече работа, повече трансплантации. Защото така изисква животът.