Диагностиката, лечението и проследяването на болните с рак на млечната жлеза бяха основна тема на Първата годишна научна конференция на Специализираната болница за активно лечение по онкология (СБАЛО), проведена от 24 до 26 юни т.г. в София. На специална пресконференция организаторите потвърдиха намерението научният форум да се превърне в традиционен. Доц. Здравка Валерианова – директор на болницата, обясни, че темата на конференцията е подбрана поради социалната значимост на заболяването и припомни, че ракът на гърдата заема първо място в структурата на онкологичните заболявания при жените. Тази локализация се среща при всяка четвърта жена и е водеща причина за смърт.
Онколозите с тревога съобщиха, че скринингът на заболяването у нас все още не е задължителен, независимо от дългогодишните усилия на специалистите да наложат този метод. Те коментираха още, че не съществуват строги интервали за провеждане на скрининг, но е доказано, че най-значима икономическа ефективност има при жени между 40 и 74-годишна възраст, които са най-голямата рискова група. Изчислено е, че скринингът е инвестиция, която се възвръща за период от 3 до 7 години. Доц. В. Първанова – ръководител на Клиниката по лъчелечение, коментира друг проблем – недостатъчната и остаряла лъчетерапевтична апаратура – днес около 18 хил. души у нас се нуждаят от облъчване, а едва 10 хил. души получават необходимата лъчетерапия.
Добрата новина е, че през последните години в резултат на въвеждането на нови лечебни методи се постигат успехи в терапията на заболяването, подобрява се качеството на живот на болните и се удължава преживяемостта. Все по-често ракът на гърдата се диагностицира в ранен стадий – почти 30% от случаите. Това се дължи преди всичко на по-добрата информираност на обществото и на личната отговорност на жените. Статистиката показва, че при 60% от болните се наблюдава 5-годишна преживяемост.
Онколозите съобщиха, че правилното и точно стадиране на заболяването е един от основните фактори, оказващи влияние върху ефекта от лечението и преживяемостта на болните. От съществено значение е точната преценка на биологичните и функционалните промени на туморната активност. Специалистите припомниха, че мамографията е златен стандарт за ранно откриване на рака на гърдата. Чрез прилагането на този диагностичен метод се откриват около 65-70% от туморите при пременопаузалните и 80-90% от туморите при постменопаузалните жени. С мамографията, съчетана с модерна ултразвукова диагностика, с тънкоиглената аспирационна биопсия се откриват до 90% от случаите с рак на гърдата, който се палпира. Специалистите съобщиха, че прилагането на магнитнорезонансна томография позволява изобразяване на тумори до 1 см. Те добавиха, че в диагностиката и стадирането на тумора важно място имат и високотехнологичните нуклеарномедицински методи за функционално изобразяване на биологичното поведение на рака: сцинтимамография, костна и туморотропна сцинтиграфия. Все по-широко навлизат и мултимодалните образни методи, които съчетават едновременно изобразяване на структурата и функцията на рака (SPECT/CT и PET/CT). Онколозите поясниха, че съвременните диагностични методи дават възможност да бъде намален броят на излишните биопсии и да бъдат открити малки, но агресивни първични тумори и метастази в регионалните лимфни възли.
Доц. Г. Куртева представи полезна информация от традиционната годишна среща на Американската асоциация по клинична онкология (ASCO). Лекторите на форума са акцентирали върху индивидуализирането на лечението на болните от рак на млечната жлеза. Особен интерес са предизвикали темите за утвърждаване на нови предиктивни и прогностични маркери, определящи агресивността на тумора и чувствителността му по отношение на терапията. Доц. Куртева коментира още, че новите генетични методи за диагностика определят мястото на прицелната терапия в лечението на рака на гърдата: HER2 терапия, антиангиогенна терапия и комбинация от тях. Тя допълни още, че на ASCO’2010 особено внимание било отделено на т.нар. тройно негативен карцином, различаващ се по агресивност и резистентност, като са били обсъдени възможностите за таргетна терапия с нова група медикаменти.
Научната сесия на форума започна с доклад на доц. Валерианова за проект за Програма за организиран популационен скрининг при рак на гърдата. Докладите в конференцията бяха групирани в няколко направления – диагностични методи, хирургично лечение, лъчелечение и лекарствена терапия. Участниците бяха подробно запознати с образно-диагностичния алгоритъм при рак на млечната жлеза, както и с имунохистохимичната диагностика при тази локализация. Интерес предизвика докладът за стандартите в хирургичното лечение при рак на гърдата, както и темата за органосъхраняващите операции. В сферата на лъчелечението бяха представени съвременните възможности на това направление. Най-много време бе отделено на лекарствената терапия, като акцент бе поставен върху терапевтичните възможности при HER2 позитивен карцином и при тройно негативния карцином. В програмата на форума бяха включени и сателитни симпозиуми, в които фармацевтични компании представиха най-нови медикаментозни решения срещу карцином на млечната жлеза. Организирана бе и кръгла маса за обсъждане на проблемите, които възпрепятстват своевременната диагностика и оптималното лечение на болните с рак на гърдата у нас.
Първата научна конференция на СБАЛО бе съпроводена от една градивна инициатива – участниците във форума засадиха дърво. Организаторите обещаха да продължат тази традиция през всяка следваща година, защото засаждането на дърво всъщност е утвърждаване на живота.
ФМ
