„Истинската стойност на патологията в диагностирането и управлението на заболяването“ – така бе формулирана темата на семинар, организиран от Рош България и посветен на отбелязването за първи път у нас на деня на патологията...
Интригуващи, наситени с новости бяха лекциите, изнесени от доц. Радина Иванова, председател на Българското дружество по патология, началник на Лаборатория по патоморфология и цитодиагностика към УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ в София, проф. Савелина Поповска, ръководител на Катедра по патологоанатомия на МУ в Плевен, доц. Анна Михова, национален консултант по обща и клинична патология, началник на Катедра по обща и клинична патология на ВМА.
Доц. Радина Иванова разясни значението на патологията в медицината и изтъкна, че патолозите почти нямат директен контакт с пациентите, но в действителност техните заключения служат на лекуващите лекари за поставяне на точната диагноза. „Патолозите познават всички аспекти и специфики на клетките и тъканите, интерпретират микроскопските промени и резултатите от молекулярните тестове, поставят детайлна и точна морфологична диагноза, като същевременно правят прогноза за хода на болестта. В този смисъл, въпреки че патолозите рядко контактуват директно с пациентите, те са „незаменима част от екипа, който се грижи за здравето на болните“, подчерта доц. Иванова. Тя определи патологията като „стара и модерна специалност в центъра на диагностичната медицина“. И сподели дълбокото си разбиране защо от години патологът с основание е наричан the doctors’ doctor
В богато онагледена лекция
проф. Савелина Поповска представи ролята на патолозите за избор на персонализирана терапия в сферата на онкологичните заболявания. Тя даде определение за персонализираната медицина като съвременен подход в лечението на ракови и други заболявания, който се основава на вземане на информирано решение за избора на терапия, базирано на индивидуалните характеристики на всеки конкретен пациент и неговото заболяване. „От микроскопа до сигналните пътища в клетките“ е изминат дълъг път, водещ към точното лечение, на точния болен, в точното време, обобщи проф. Поповска, след като многократно подчерта ролята на екипната работа, която повишава ефикасността, която помага на лекарите да спазват великия принцип –
да лекуват не заболяването, а болния човек
Ярък пример за персонализация в медицината е т.нар. „съпътстваща диагностика“ при прицелни терапии, чиято цел е да селектира само тези пациенти, които биха имали полза от дадено лечение. Персонализираната медицина открива по-ефективната терапия, спестява време, гарантира по-рационално изразходване на финансовите средства.
Проф. Поповска илюстрира тезите си с примери за ролята на прогностичните и предиктивните маркери за правилна терапевтична тактика. Тя се спря на значението на HER2 – тирозинкиназния трансмембранен рецептор, който може да бъде отправна точка за избор на по-ефективно лечение при рак на гърдата. Красноречив бе и примерът за съчетаване на молекулярна диагностика с прицелна терапия в лечението на рак на белия дроб, след като чрез молекулярен тест могат да бъдат открити специфични мутации. Разработени са лекарства, които блокират съответните
рецептори, нарушават т. нар. сигнален път, блокират растежа на тумора и задействат апоптоза.
Доц. Анна Михова посвети лекцията си на
предизвикателствата пред българските патолози
На първо място тя изтъкна нуждата от адекватен брой патолози и медицински лаборанти, защото години наред управляващите в здравеопазването не можаха да спрат тенденцията към намаляване под минимума на тези специалисти у нас. Днес те са 90 /при необходимост поне от 200/, 20 процента от работещите са в пенсионна възраст. Още по-тревожен е фактът, че сега броят на специализиращите е по-голям, което обаче означава, че повече от тях ще потърсят работа, заплащане и престиж извън България.
Друг фактор е нарастването на броя на лечебните заведения, в които се извършва диагностика, което създава необходимост специалистите да работят на повече от едно място. На трето, но не на последно място, трябва да се отбележи, че според съвременните стандарти нараства обемът на изследвания за един болен, което допълнително изисква време и внимание от клиничния патолог. Известно е, че патологът, както и всеки лекар, трябва да се обучава постоянно, непрекъснато да актуализира знанията си за съвременните високоспециализирани технологии, което при такова натоварване става все по-трудно. Понякога се получава и абсурдната ситуация – не достигат преподаватели по специалността, които да работят както със студентите, така и със специализантите. Няма и желаещи млади лекари да специализират, защото възнаграждението се формира на остатъчен принцип, защото само 77 са клиничните пътеки с участие на патолог.
Връзката между лекуващия лекар и клиничния патолог бе акцент в думите на доц. Михова, която сподели колко често се налага да се правят заключения само върху съответния материал, без той да бъде съпроводен от историята на заболяването, от анамнезата, от образните изследвания на болния.
Националният консултант многократно подчерта, че гилдията на клиничните патолози у нас е поставяла и поставя тези нерешени проблеми на специалността на всички нива в здравната система. Предлагало се е решение за извеждане на клиничната патология за директно финансиране от МЗ /подобно на психиатричните грижи/. Обсъждало се е финансиране като високоспециализирани изследвания или като медико-диагностични дейности в доболничната помощ. Очаква се да бъдат увеличени местата за специализация. Разчита се мениджърите на лечебни заведения да оценят необходимостта от нова, модерна апаратура за иновативни изследователски решения в специализираните лаборатории. Всичко това дава основания на доц. Михова да твърди, че „държавата, правителството, съсловната организация са еднакво отговорни за състоянието и бъдещето на клиничната патология у нас“.
